oткриване на заложби

лепим върху вратата на стаята
детските рисунки със цветя
(ако ги откъснеш стават пеперуди –
бележка на художника)
и стилизирани сърца
(защото всички така ги рисуват
извън човешкото тяло – бележка на родител
непрофесионалист)

отварям прозореца, през който съвсем не по майски
(с една неравна част вятър) влиза
лошото време –
гледа
и пълни очите на някого, от когото
всички
се крият

По дирите

Отварям прозореца
и пускам улицата вкъщи.
Кучешкият лай
послушно ляга в краката ми.
Мъжка кавга
разплисква водата от чашата
и попива безшумно в покривката.
Детски смях
разлюлява полилея
и събужда заспалата светлина.
Внезапни спирачки –
разкъсано изречение
или неочакван край на песен
след скъсана лента на касета;
сърдечен потоп
или мозъчен взрив.
Улицата е царица,
улицата е просяк,
улицата е шут,
проходилка,
Макаренко и Мадам.

Затварям прозореца.
Старите пантофи
не могат да учат
девствените обувки.

синоптик

човек и добре да лети
се приземява -
с любов или с прашка

принц Хари падна от коня

(облачен деним е слязъл в ниското
по дънките й плуват облаци)
не, не плувам в облаците,
но днес е облачно,
утре може би небето
ще е на плисета

(срещат се и тутакси се разминават
по двата ескалатора –
единият надолу, другият нагоре)
„здравей” увисва във минутата
въздушна струя и бързо пада като
недопушен фас
защо подметката ми е студена?

(жената, цялата във черно,
разгръща Габриел Гарсия)
ти още продължаваш да ми
носиш рози и да вярваш на цветарките,
че са отрязали бодлите

(висят надолу
помпоните на мажоретката)
укротявам мисли
с разместването на главата със краката

Интермедии

Онова, което не побирам в кожата си
се превръща в стар грамофон
или се подава от джоба като дървена акушерска слушалка.
Понякога дълго време не диша, издува бузи
и издишва веднъж на стотици (казват) години
(пепел му на устата).

То е прелюдия за женски голи рамене
и финале гранде за мъжко сако,
намерило най-органичната си закачалка.

Кажи „зеле”

Ще впрегна
хиляда зелеви пеперуди,
за да вдигнат четката ти
и да нарисуват нищото.
То има оранжевата памет
на морков (за тъмното)
и зелени коси, с които се спасява.
Въображението му
е тревна смес за японска морава,
но холандското му сабо
е изтрито от избрани приказки.
Казва се Майнатаму Обичамте
и винаги иска да го наричам
с двете му имена.
Понякога (обаче) правя необичайно
дълга пауза между тях
и го превръщам в нещо
друго.

Врач

Бере души на хълма –
младолилави мащерки
с жълт кантарион около устата.
Връзва ги на букети
да висят на пирони надолу с главите.
Да съхнат на сянка да не им вижда сянката,
докато им остане само мирисът.
Зашива го в тензухени везани торбички
с конец като за гердан.
Нарича ги „за благ поглед”, „за меко сърце”,
„за топла ръка”
и ги връща на изгубените.

Пази за себе си „трънче в петата”,
да не губи своите.

Салонът на независимите

Когато заспиш,
светът се събужда. Само за мен.
Протяга се по оста си:
„Завътря ми главата” – шепти.
Аз се потя като доклад
за глобалното затопляне
и зъзна като дългосрочна прогноза
за зима до май.
„Ще занулим ли в Гринуч?” – пита,
и риторично ме обгръща
с горещ паралел.
После ми разказва за Кабо Верде
на местен африкански, докато
ми позеленее носът.
„И така си хубава” – измъква се галантно,
без „господи” и „колко”,
и хвърля ръкавицата си
във подножието на Ефел.
Секунданти с разкрача на стрелките
отброяват време
и ти се будиш.
Пат. Светът заспива в мир.
Без мен.

синус от 30 градуса

все чакам сутринта след „оскарите”,
в която, докато правиш моята закуска,
аз ще съм топла, рошава и с неизмити очи

чакам, но пак изстивам без заспалия
след нощната си смяна сън
и отново съм познатата света инквизиция –
давя очи,
скубя вежди,
черня мигли,
стягам конска опашка
и удрям силно деня по хълбока –
да си търси муската

накрая разделям сламата
между себе си
и сърцето малинка –
старите магарета на сивия кардинал

кафето ми е още на зърна

Умения да различаваш болки

Обичам да натривам носове
в бабиното хаванче от месинг,
приличащо на обърната камбана
с изтръгнат език, превърнат в чукало
(езикът е сила, езикът е фюрер,
но не mein фюрер).

Дъното му помни поколения орехови ядки –
счукани мозъци – лесния начин да изправиш гънките
и да ги погълнеш, например, с коледната баклава,
докато другите пеят „тиха нощ, свята нощ”,
а ти мислиш за дяволите и мирише на тамян
от афтършейва ти – балсам за брадите (тук разбирай мъдрите)
и трън за дявола (обикновено гладко обръснат).

Ще ми повярваш, когато разбереш, че болката
от малкия глад след пропуснато хранене е за предпочитане,
пред тази на препълнения корем.

рано ранили рани

електрическата фурна за хляб
сама меси, втасва
и пече
на мен оставя само
да разгъна бялата кърпа,
да извадя хляба
и да се посрещна –
безсолно здравословно

Езикови луковици

Книжната салфетка полетя.
Несгъната на жерав
или лястовица,
без морското кръщение
на лодка или параход,
дори без опита да бъде
солница на късмета или мастилница.

Попи надве-натри очите ми,
отнесе мазното от пръстите,
остатъците от червило.

Полепнала по вятърен език
е свободата да оставаш без следи.

Мигел

Там
вятърът се буди с тежък махмурлук
и им разказва за похитените от него мелници.
Магарешки миналогодишни тръни,
графитени с човешки бой,
модели на печал
за илюстрация.

Маркъс

На тази дъга
върху жилетката
принадлежат
два ръкава дъжд
и пет копчета слънце.

Не идвай с празни джобове.
Конят ми обича захарта на бучки.
Морето също.

Да погледаме как изчезват
архипелазите.

Корсаков

Вместо бързата закуска в новия МакДоналдс,
избирам баничката
и кларинета на мъжа в подлеза.
Със спестеното си поръчвам „Полета на бръмбара”,
но той ме гледа все едно
е срещнал хепатита.
А нали казват, че е невидим?
После чета авторекламата на метрорекламата
и добавям (засега наум), че метрото е удобно място и за писане,
но е твърде кратко, за да научиш гръцки сам.

Поради чтото,
отказвам да се гърчея.

Фигаро, Фигаро, Фигаро

Тревата клюма уморено.
Бръсначът на съня наострен е
в каишите на не една реалност
(Севиля е далече).
Насапунисано със жега пладне
до синьо се обръсва
и целува безименния пръст на тишината.

Мълчи като завинаги
разхлаждащият плясък
от криле на пеперуда.

светло пиво

пуши мълчаливо

сяда на пейката
срещу сергията с балони
те бързо се настаняват в очите му (празник на отраженията)
няколко деца се спират, после още няколко
и балоните си тръгват (предпочели са ръцете им)

едва тогава отваря бутилката с бира
и почти моментално устните му залепват
за гърлото й

поглъща хиляди балончета
никога не се оригва
докато празнува