вторник, 31 август 2010 г.

слово за свободата

и беше вторник
(небето закусваше с облаци)
и заваля
и спря
(капчуците, както винаги, разбраха последни)
и изгря слънце
(по навик),
но котките не бяха любопитни
(клепачите им – наполовина затворени, а не наполовина отворени)
и беше ден, без който нямаше да има сътворение,
и можех да пропусна,
като поправителна матура
за презрелостници

понеделник, 30 август 2010 г.

Съм

Вървя по Графа и вглъбено мисля
колко глупост може да се събере
на една стандартна машинописна страница
или в едно десетминутно интервю.
Докато се разправям със себе си
ме сепва викът на продавача от сергията „орехи, мед...”,
кратка пауза „ ...и шишарки”, което ме кара отново да се замисля,
че никъде не съм виждала дресирана катерица.
Би било интересно да гледам как с предните си зъбки
пробива дупка в ореха и изважда мозъка му.
От тази гледка някой би станал нежен поет,
а друг просто ще си направи обици за дупки от черепите.

Поглеждам нагоре. Рунтавелка, неподдаваща се
на опитомяване, разбутва дяволите от върха на иглата ми
и отговаря на въпроса колко са – една катерица!

събота, 28 август 2010 г.

поетики

rock’n roll на неразумните девици
не кръстосвайте краката
с кръстосаните рими,
опитайте със шпагите – шпагат
вие, белите (думи от памукови полета),
запушете ушите на черните (маково семе)

настъпете времето и то ще ви отстъпи мястото
до някого от мъртвите поети
въпрос на чест е да си в тяхното съобщество,
но липсват секунданти с вкус

rock’n roll на неразумните девици
и намажете със невзетото масло
паркета

петък, 27 август 2010 г.

Волна програма

По въжето за пране
в индианска нишка
репетират мравките-еквилибристи.
Докато простирам,
щипките им ръкопляскат,
а фантата ми бавно изветрява и рисува
С(лънце) О(блак) 2(ста паднали портокалa).
Ято пеперуди остри криле
и отлита от пътя по ординатата му –
миг преди по нея да падне дъждът.
Овцата, която отглеждам (в себе си),
къдри собственото си мнение
(Ален е класика, Антонио – недоразумение)
по третата ос – гръмоотвода Z.

сряда, 25 август 2010 г.

Справедливо

Прохладно утро,
шосе без трафик,
развети случайни рижи коси,
дим от ментолова цигара
за бившия пушач в мен
и смях,
който пише дълги писма,
днес. Правят деня ми.

Утре е мой ред.

вторник, 24 август 2010 г.

неделя, 22 август 2010 г.

Делнични магии

Гледа „Разбулените тайни на магията”
и на екрана прецъфтяват нещата,
на които е ръкопляскала възторжено,
затваряла е очи,
докато са смесвали дъжда и слънцето
и са я правили цветна.
Не че не е знаела за илюзията,
но е разочарована, също толкова, колкото
когато научи в час по физика, че бялото
е сложен цвят и че дъгата всъщност е кръгла
и затова никой не може да премине под нея.
Изключи телевизора.
„Магии няма, няма, няма” – упорито се самонаказва
за малките си волности.

В съседната стая дъщеря й подскача с въженце,
усукало седемте любими цвята,
и върти дъгата.

петък, 20 август 2010 г.

Бележка на хладилника

Угасналата пещ е пещера.
Поръчах телефон за новата ни къща
и пренаписване на еволюцията.

~ ~ ~

***
звездно небе
в малката локва -
фасове

Starry sky
in the small puddle - cigarette butt
last day of summer

***
августовска жега
клошар в шинел
театри във ваканция

сряда, 18 август 2010 г.

къщи-мръщи

не излизай сама
при новолуние
ще те закачи на рога си
и докато не преяде
със светлина
няма да те пусне

беше прекрасно – не спираше тя –
висях
а тъмнината горе
гъделичкаше петите ми
смехът ми чупеше
оловните кристали
петпръсти стъкълца потъваха в очите

не искаш ли да видиш – попита се
и махна черните си очила
пред огледалото

по земята
пробяга лунен тик

и засънува дракони

вторник, 17 август 2010 г.

"Вальо Дишев и приятели"

На 26.08.2010 г., четвъртък, от 18.00 ч. в галерия „Кръг+” на ул. Будапеща 5 приятели на Вальо ще четат свои текстове и ще предлагат за продажба книги. Целта на вечерта е и събирането на част от недостигащите средства за планираната през септември медицинска интервенция в чужбина, която е изключително важна за успешното лечение на Вальо.

Ето някои от заявилите участие до момента:
Бояна Петкова, Иван Ланджев, Рада Александрова, Силвия Чолева, Рада Панчовска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Божидар Пангелов, Катя Начева, Виолета Гъркова, Галина Николова, Яна Монева, Марица Колчева, Левена Филчева, Иванка Могилска, Гриша Трифонов, Марин Бодаков, Георги Милев, Мария Тодорова, Мирела Иванова, Федя Филкова, Нели Добринова, Ваня Константинова, Илко Димитров

Вход 10 лв.

За тези, които ще са евентуално извън София на 26.08, а ще имат възможности и желание да помогнат - номерът на банковата сметка:

IBAN - BG23UNCR70001508218706
BIC - UNCRBGSF
УниКредит Булбанк
Валентин Диков Дишев

понеделник, 16 август 2010 г.

реконтра

за да направя хляба ти
ми трябват поне шепа брашно и вода
мая, за да бухне
сол, захар и масло, за да погали
с вкуса си небцето ти
и щипка любов за вълшебство

голямата е за песните и пиесите
а животът винаги е пред завесата

събота, 14 август 2010 г.

Сиротно

Когато очите ти са отворени на шест,
кубът е зарчето с което връщаш
побегналите четвъртини щастие.
Цялото съм аз, но „не се сърди, човече”
е винаги моя реплика.

Когато очите ти се взират в нищото,
кубът е кутията с овца.
Отместваш поглед към кубичен похлупак
и търсиш розата.
Овцата съм, овцата... Нима си мислиш,
че е прекрасно да си роза, която се бои
от тревопасни?
Сега съм на стъпалото отгоре
и привличам хищници.

четвъртък, 5 август 2010 г.

Via Combusta

Красива е с неглижето на вечната блейка,
но ако погледнеш в очите й, ще откриеш,
че няма нищо общо с неразбориите,
които очакваш от нея – там всичко е
като в луксозно яхтено пристанище:
тих залив, широки подходни канали,
кейове, опънати по конец, и син флаг.
Привидно е празно и тихо, нито много дълбоко,
нито много плитко – точно колкото трябва да бъде
за всеки бърз наблюдател,
който иска всичко, а всичкото винаги е евтино.
Ако останеш, ще видиш как акостират
Гълфстрийм, след Гълфстрийм и още Гълфстрийм,
за да хвърлят хайвера си
за малката господарка на ефира.

сряда, 4 август 2010 г.

Не е от камък

Пред куц стопанин
куца куче –
денят си търси
олицетворения.

Вкусът
на шоколада е различен,
когато премълчиш
„обичам шоколад”.
Денят намира
олицетворение.

Кларинетът кашля
заседнали „подмосковные вечера”
в привечерна София,
а малко момиче
ритмично хваща
хриповете в дайрето си.
Денят се бръкна
и обезмълви хастара.

Когато мислите ми
имат дървовидна сруктура,
мълчанието ми е пън,
от който хич не ми се става.

понеделник, 2 август 2010 г.

линията Мажино

ако прегъна
сърцето си на две
няма да имам две сърца,
няма да имам и едно сърце,
а пощенска картичка
или
врата, след която
се удряш направо в стената

неделя, 1 август 2010 г.

~~~

***
край пътя - слънчоглед
посреща ме
гърбом

***
гларус пресича улицата
и пак, и пак, и пак...
не става за кратка форма

***
уличен художник
от три снимки
рисува семеен портрет

***
неделен глад
вестниците пристигат
преди хляба