Verba volant

книгите на живота ти
книгите на още сто по сто живота
някога сгушени в библиотеката
зад стъклени врати
или подредени по лавиците
които си направил
само за тях
лежали до теб вечер
приспивали децата ти
които може би си чел
поне със сто човека
едновременно
макар и на различни езици
са разголени на сергията
пазещи посвещенията
на празната страница
след корицата
част от тях приютявам при своите
и отново празнувам десетия рожден ден
на един пораснал Иван
първия клас на Ани
завършването на няколко учебни години

те те помнят
scripta manet.

Полисемия

двете плитки върху ръст един и трийсет
се разплакаха
не им отиваше да обяснявам
за белите кахъри,
затова и аз заплаках
ей така, за нищо
или въпреки...

вечерта намерих под възглавницата си
черното кученце
(част от менажерията за заспиване)

нямаше нужда да сънувам

трябва да видите заек

знаеш ли, че духовете
от всички лампи,
изпити бутилки,
празни мастилници,
засъхнали пълнители от химикалки
и идеи със летален край
се крият в гъстия цигарен дим

сливат се с него,
за да не ги открия –
срамуват се
от загубата на свръхестесвените си сили

взирам се
очите ми сълзят
(ето ги!)

и точно, когато искам
да им изпълня желанието,
някой пуска климатика

кон-тики

от щъркелите остана гнездото
от лятото – сламки
за нови гнезда и
удавници

не напразно дойдохте
по южното ми бедро –
неродилно петно на америка

пълни си отивате
северът да ви пази, бродници

Лигея

Замислял ли си се,
че в този листопад опитвам
да не стъпвам по листата.
Да съм добра –
защитното стъкло пред момичето от пийпшоу
и ненужна –
поредната бариера за воайора от
другата ми страна.
За малката си дъщеря
да съм куклен параван, който
пази илюзии –
животните говорят, играчките оживяват
(лешникотрошачката не е орехотрошачка).
За порасналия си син
да съм тежката завеса, която се повдига
за биса на неговите растящи
и моите заглъхващи лета.
И някак между другото и всичкото,
да съм своя и бяла –
място за твоята реклама.

~~~

***
около пясъчника - майки
и баща
без мускули

***
калинка от ръкава
на сакото ми
делови следобед

Двойка на свечеряване

***
Отворените очи
са котва.
Затварям ги и отплувам.
Накъдето ми видят.

***
Прегърбена стара жена
пресича пътя ми
като въпросителна.
Изрича „живот”
като въпрос.
Аз все още му поставям
струната
на удивителна.

Предимно облачно върху сто лица

Пораснала моя красавице,
исках да ти кажа нещо на улица Йерусалим,
но светофарът ми даде зеленото си око
и продължих по шосето, но в посока обратна
на Цариград.
Стигнах орлите ти. Натежали от патина,
част от пейзажа, все още се гледат
и повече нищо.
Така ми се прииска да спра
и да се свия в скута на Христо, а после да му прошепна
нещото, от което да стане и да изправи Евлоги.
Дали някой би забелязал промяната,
забързан натам, забързан насам?
Пораснала моя красавице,
за радост на всички, които не те приемат
за даденост, които поглеждат нагоре, за да видят
работят ли старите ти часовници,
поглеждат надолу, за да видят колко
са очукани жълтите ти павета,
вземи самолетната перка от летеца
и отлети някъде, където ще направят отново
гостоприемни покривите ти и всеки ден ще
има чиста монета, след която да прохождат
паважите ти.

Първи номер

Преял със слънце,
есенният ден оригна мараня
и запоти очилата
на мишелов,
увлечен в Хамлет,
със абсолютно чиста съвест,
докато мишките са на събрание.
Късо подстригано,
полето гледаше
как навиват косите му
на руло.
Уплашените хора
тържествено откриха
ферма за щрауси
и приключиха с терапията
на Добрата видимост.

...ако искаш, заповядай

Преди говореше
на гълъбите.
Сега седи и слуша
свраките.

Стеснява хоризонта
до „утре”.
„Днес"
е вчерашно „утре”
с отворени
и измити очи.

без целофан

добре,
все някога ще се науча,
че там е любовта,
а там е другото,
което
се изрича по различен начин

дотогава не развързвай
езиците – зли са

добре научих
посоката,
която води към дома
и мога
да играя „сляпа баба”

когато красотата се превърне в бреме
ще можеш ли да опаковаш
водопад

аутфит

„днес е последният ден на лятото” –
пея на босите си стъпала,
а те веднага ме кръщават Пенка

опитвам се да сложа край
на всички (летни) намаления
връщам мълчаливо във графата „не”
изговорените несъгласни „да”
пропускам положителните отрицания

есента е винтидж
и слага идиоми в джоба си
„правиш го като с краката си”
да, правя го с краката си,
а после пия виното

заесеняване

цял ден ми е студено
на ръцете
на краката
главата ми е ледогенератор
"кафявото е само цвят” – философствам си очите,
за да им събудя малца

езикът ми – змия и гущер –
си иска припека

д(р)умища

в очите на другите – вятър
мъглата във твоите
пътят е толкова дълъг,
колкото му позволиш

в очите на другите – цвят на сакура
плод в черната угар на твоите
най-трудният път
е изправяне

в очите на другите идвам
само през твоите
оседлани са тихите пътища –
търсят си стремето

тълковно

небето е оризова хартия
върху космически прозорец
летящи ножици
са лястовичите криле
хвърлям камък
(нищо лично, Сине)
камък , ножица, хартия

Мем

По обедните (още голи) рамене
се спускат есенните бързеи.
Отмиват най-горещото ми бежово.
My home page is a blank page
и фаворит на зимата.

Зеленият път

Вятърът
смени посоката
на птичи крясък.
Викът ми
се превърна в шепот
на раздробени
прелетни истории.
Въздишка без подател
не се облече
във стандартно безразличие
и гола тръгна
да си търси моста.

чоколатл

когато свърши шоколада
остава топче фолио
от гънките, което поумнява
и кръщава самотата
„безтелесен аромат”

разбра, че любовта е свършила,
когато вместо да почисти
устните от шоколада
й каза, че се е изцапала