independent

трохата, която врабчето изпусна,
за да изчурулика срещу гукането на бебето
е между челюстите на мравката

и няма сила (освен насилието),
която да я накара
да проговори

моят насъщен
е под мишницата, за да е
независима устата

а някой ми се обяснява
във любов
жестомимично

Tribus verbis

***
Изкуството е безсезонно.

зимна вечер
чопля слънчогледите на Гог
със солта на маринистите

***
Животът е кратък. Най-вече през лятото, когато дните му са най-дълги.

бели нощи
пожълтява козината
на мечката в зоопарка

Римски техники

Октомври си отива
с високото ниво на листопада.
Десетият,
започнал като неизвестно Х,
завършва като кръстен знак
във пепелта от изгоряла шума.

Ще чувам още малко думата му
с прибавения два пъти януари.

вертикалата на съня

едно дете заспива с
чаша вода
позната приказка
и „обичам те”
за из път

Smoke on the water

***
Калта е жива пръст.
Живее се без бог,
но не – без сътворение.
Пръстта ни е гостоприемник.

Отново дъжд, да, дъжд, дъжд, дъжд...

***
Огънят е стъпил здраво на земята.
На дявола душата си не дава.
Душа си дава за небето,
а небето все му е лютиво.

Нагоре и нагоре
дим...

Едни такива през Зоя към Мария за Снежана

Смесен магазин „Зоя”
Дал Бог орехи на баба Дешка
за биомагазина.
По 4.50 килото.

Мария
Статуята на Гарибалди няма сърце,
а на площада в Мария туптят две
революции...

в „Снежана”
Неговият бог не е изписан
на лицето му.
Но неговите демони...
Тези нарциси, ах, тези нарциси...

чух, чух

когато не бяха заедно
винаги споделяха, това което
можеше да ги свърже

ето
мобилният й звъни
той докосва хлопатара, поставен
на старата порта на непозната къща
„чуваш ли – шепне й, за не смути медното му езиче –
това е за теб, никога няма да ме загубиш”

ето
звъни мобилният му
тя улавя шума на поредното паднало листо
„липсваш ми – надвикват се с листопада”

вече не са заедно
вече от вечност откъснато

оттогава кашлят
и нищо не помага
казаха им, че е от сърцето

отхрачваха парчетата
от целостта си

послеобраз

не ме търси като съкровище

с металотърсача
(не съм желязна лейди)
по тъмно,
за да няма органични свидетели
(тогава съм сляпа, а луната е баба)
с лопата и кирка
(зеят празните ями, не пеят)

не съм ти съкровище,
а цветните кръгове
все пред очите ти

Синя зона

Силен порив на вятъра
обрули ореха на улицата.
Работниците хукнаха
като малки момчета
след бягащите ядки,
преди да се качат на скелето,
да станат пак мъже
и да чукат по старата мазилка
на къщата.
Следващият порив
скърца между зъбите.

Кюстендил

Времето след Мохамед
понякога се храни с тухли.
Минаре. Балконът на ходжата се рони.

Верона се гощава с невъзможните любови
и пази своите
балкони.

Възходи и падения, докато стана ангел

Вече не разголвам душата.
Затворих й времето на Тарзан по препаска
и люлките от лиани между кориците на Бъроу
и в лентата на Метро Голдуин Майер.

Обличам я като послушница –
да става първа, да сече дърва, да пали огъня
през изпитателния срок
на своя дървен господ.

Не заспивам, когато

След
плесен по луната
и френски
за напреднали звезди,
изрязан нокът
(върху черна теракота)
апликира новолуние.
Bien sûr,
ленив е вятърът,
роден от вентилатор,
и щорите са
незашитите плисета
на Витоша (с полите сини).

Фрагмент

Господ е един за всички. А ние всички сме за Господ. Мускетарският девиз ни пързаля по плоскостта на братството и отхвърлянето на Аз-а. Само че това не важи за Му, защото е съвършеният и единоначален Аз, и не дава на всекиму според потребностите.
Влизаш от кучешкия студ навън на топло – „Това е друг Господ!”.

Ad astra per aspera

Пролетта дойде, мека като тридневна брада на просрочен уикенд. Прочете последния брой на "Втора младост", като обърна особено внимание на редакционния колектив. Забеляза промените от лани и поклати тъжно глава. После обу единствения си ботуш и заподскача да нагледа звяр и природа.

пролетно небе –
кой яде от
синята боичка?

Професорът, който както всяка сутрин бягаше – повече за дивертименто, отколкото за здраве, усети минорен сърбеж в очите. „Пак се почна” – и все още наум кихна два пъти в сол-мажор, преди да се обърне с „Докторе, кажи” към тичащия срещу му мъж, с когото отдавна бяха много повече от лекар-пациент. Докторът радостно развижи четирите си опашни прешлена, каза: „Similia similibus curantur” и му предписа инхалации с червен пипер.

Пролетта остана точно толкова, колкото трябваше, а колко бе това – и една година не знае. Както винаги някои дървета до последно отказваха да признаят голотата си и трябваше спешно да се търси опитна змия. Но най-трудно се оказа намирането на ланшни сочни ябълки.

пролетно дърво –
познанието ни
покрива с листа

(а мъдростта – с шума).

* * *

Светът е скрежен. Дори шумът от разделянето на устните ни, ще го разбие на хиляди парчета. Можем ли да бъдем Спасители?

обледени клони
и нито звук
в огнището припуква съчка

Без похлупак

Студено е.
А обещаха още ден...
И ти ми обеща –
за вчера.
Студено е.
На малки лупи
е замръзнала росата.
Слана ли я нарече?
Не, просто тази сутрин
прогледна късогледото
на розата.

Aequo animo

Кестените падат, но не остават до дървото. Търкалят се по пътя на най-малкото съпротивление и спират в някоя вдлъбната като гнездо неравност.
Капките намират кладенец в същата вдлъбнатина.

есенен дъжд
кестени в локва
са очите ми днес

Единствената благодарност към чадъра, е да го оставя отворен на пода, докато изсъхне. Така се чувства пълноценен и голям още време, през което капките се включват в кръговрата. Знае, че ще бъде забравен, сгънат на три до следващия дъжд. Не спира да вали.

стискам с две ръце чадъра
нямам свободна
за „сбогом”

доячът на облаци

натежават
скоро ще провиснат и ще паднат
върху най-високия виадукт
на магистралата Хемус

ще изохка името си старата планина
и ще настръхне споменът на молива,
острен от баща ми някога с кухненски нож,
за да застане до пергела
за самотни или концентични окръжности,
чиито център винаги пробива цялата тетрадка

натежават
доячът на облаци
разкъсва тъмните кръгове под очите ми
и ги превръща в полуокръжности,
докато съвсем нагледно го преговарям
с дъщеря си
голямото чудо – кръговратът

лудо биле

Лесно им е във Вегас.
Имат си Мексико и ново „маняна”,
щом решат да избягат.
А аз какво? Да хвана Балкана –
с куп звезди от вечер за вечер.

Залагам луната на Моъм
за шест пенса.

далеч съм

ти си черната точка
долу
все по-малка и по-малка
докато избледнее
и изчезне
за да се появиш зад гърба ми
и му избодеш очите

близостта е сляпа
само докато се ражда