петък, 30 декември 2011 г.

Freudian slip

Притихва вятърът в гърненце с мед.
Мъглата се плъзва на кънки за лед.
Мъглата грижовница
с две бръчки от баба,
с усмивка на странник
до кофа за смет.
Мъглата и аз,
аз и мъглата.
Неволна програма.

вторник, 27 декември 2011 г.

Да изтупаме от прахта неиздадените ръкописи

Изпращали сте ги до всичките възможни и невъзможни издателства. Чакали сте отговор, който е можел да бъде учтиво "не", но дори и това не сте получили. Не ви обещавам издаване, защото нямам издателство, но ви обещавам, че ако ми харесат ще ги публикувам в блога си, който не е особено известен във виртуала. Може и критика да получите (от приятел, не от мен).

Ще чакам ръкописите ви на rukopis@abv.bg

неделя, 25 декември 2011 г.

На четири очи

Хвърлям снежната змия напред.
Следвай снежната змия
преди да завали отново.
Капката любов изсъсква
върху червената ми кожа.
Ще завали.

Снежната змия е няма.

събота, 24 декември 2011 г.

Гурме

Махам люспите
от всяко сварено бобче, Джак.
От тези бобчета няма да изникне
стеблото, по което, по което
бих се скрила в облаците.
От тях ще стане чудесна
боб чорба,
която обаче ще пасирам,
за да помогна на стомаха си
да се справи с националната ни кухня
и поезия.

петък, 23 декември 2011 г.

Шменти капели

Вчера присъствах на връчването на Националната награда за поетична книга "Иван Николов" на издателство "Жанет 45", което се състоя в малката голяма зала на театър "Сфумато". Присъствието в нея беше много, много рехаво. Може би се дължеше на падналия сняг, кой знае...
Първа на сцената бе Божана Апостолова, както се полага, разбира се. От нейните встъпителни слова пролича завидното й познаване на отношенията между Господ и Поетите. След това се наложи тезата за нейната роля на посредник в тези отношения, защото отпускайки душата на Поета с едни 10 бона, той ще може да се освободи от ежедневната мисъл за оцеляване и цяла година ще пише красиви стихове. Алилуя, както казват братята хАмериканци!
После Божана каза, че не се е месила в работата на журито и че дори не е присъствала на финалното заседание, на което е бил определен победителят.
В следващото действие ни бе предложен филм за Иван Николов. На мен ми беше сравнително интересно, защото за първи път присъствам на връчването на наградата, но на тези, които се влачат всяка година, едва ли.
В трето действие на сцената излезе част от журито - Екатерина Йосифова и Илко Димитров, който беше прекръстен от Божана в Стефанов, ако не ми изневерява паметта.
С хъкане и мъкане журито спомена номинираните по азбучен ред, за да не си личели личните пристрастия:
● Аксиния Михайлова, „Разкопчаване на тялото” („Жанет 45”, Пловдив)
● Валентин Дишев, „Ортелий” („Арс”, Благоевград)
● Васил Балев, „Злак” („Факел експрес”, София)
● Марин Бодаков, „Наивно изкуство” („Жанет 45”, Пловдив)
● Румен Леонидов, „Сляпа неделя” („Жанет 45”, Пловдив)
● Цветанка Еленкова, „Изкривяване” („Стигмати”, София)

При представянето на всяка от номинирините книги те проличаха. Особено към някои, разбира се - „Разкопчаване на тялото” с редактор Екатерина Йосифова,„Наивно изкуство” с редактор Илко Димитров.
Стана ясно, че журито е нарушило регламента в памет на Малина Томова и й дава голямата награда.
Преди да бъдат обявени другите победители, журито спомена и книги, които са ги впечатлили, но не са стигнали до номинации.
На Екатерина Йосифова й беше особено мъчно за провинциалните поети, тъй като и тя била живяла в провинцията и знаела какво е. Учудващо! Според мен провинциалните поети са си супер. Примери много - Ловеч, будителката Алтенка Сапунджиева с ник LATINKA_ZLATNA и любимка на акад. Благовеста Касабова, бургаските поети, които винаги се номинират за наградата "Христо Фотев" и др.
След предпочитанията и на Илко Димитров бяха обявени и другите победители.
И така, уважаеми читатели, тазгодишната национална награда се раздели на три - между Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов.
Да им е честита на живите и да напишат следващата година прекрасни стихотворения на стойност 3000 лв.
Трябва да кажа нещо за феновете на Дишев. Той беше там, макар че Божана Апостолова обяви, че той й се обадил от Благоевград да й каже, че няма да може да дойде, а пък той седеше на първия ред. Явно не бе забелязала, че е променил намеренията си.

Накрая искам да кажа, че събитието беше много смешно, но мен ми стана малко тъжно за това, което в България, тези събрали се хорица и провъзгласили се за лице и глас на поезията, наричат поезия.

събота, 17 декември 2011 г.

Любовно по Превер с дъх на бадеми

Изпратих "дизайнерски сняг"
на тримата влъхви, моя любов, -
да има за Младенеца.
Те сега са 45, но това е част
от легендата.

Двама познати издатели
се самоиздадоха, моя любов.
Питам се - редно ли е?
Не можаха ли от кумова срама
да си разменят капите?

Отидох на пазара за птици, моя любов.
Там замервах кокошките
с обли камъчета, а те кудкудякаха:
"Това е джаз, това е джаз..."

Разбрах - светът е за двама-трима, моя любов.
Прибирам се вкъщи.

неделя, 11 декември 2011 г.

sweet home

остави разума в пясъчника
дай му най-малката лопатка
и му кажи „копай, докато стигнеш вода”

тогава нека сърцето
прескочи
да си намери дома
и да го запали

петък, 9 декември 2011 г.

Раздай тапите

На ”гъза на георграфията”, което е точно до секунда понятие, защото го разделя своеобразен Гринуич, за разлика от „вдън горите тилилейски”, където преобладава дълбочината на субективните възприятия, живееше Тя. Живееше, живееше, докато не й писна. Писъкът й се превърна в единица мярка за продължителност на n-тата липса. Запушете си ушите.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Градски легенди 2

Днес ме валя мъгла.
Някой до мен каза „Ясно!“, от което
потичат сълзи. Няма логика.
Имам право на последната.

Десет жълти ябълки
лежат във фруктиерата.
Жонглирам ги с мисъл, а
после броя – девет. Няма логика.
Имам право на своя глава
да откажа притегляне.

Пусто игрище. До голямата локва
е спряла ничия топката. Само за снимка.
Няма логика.
Не обичам да ме снимат.

вторник, 6 декември 2011 г.

Курбан шаран

Липсите са черни дупки -
малки, но с голяма плътност
и енергия.
Имам само люспа
за присъствие.
Никулден е!

Запълвам дупките
с шарани.

неделя, 4 декември 2011 г.

Почти една година от "Дизайнерски сняг"

(равносметката)

1. Публикация за книгата в рубриката "Витрина" в бр.25 на Литературен вестник.
Тази публикация дължа на себе си, защото най-нахално подарих "Дизайнерски сняг" на Камелия Спасова, и на нея, защото хареса книгата.

Благодаря ти, Камелия!

2. Публикация за книгата във варненския вестник "КИЛ". Тази публикация дължа изцяло на Станка Бонева (ufff), която пожела да има "Дизайнерски сняг" и да го сподели с читателите на вестника.

Благодаря ти, Таня!

3. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив... (повторението не е случайно).

На фона на тези обещания в едно от предаванията, които води - "Страници", между разкудкудяканото обяснение в любов на Мария Донева към новата й книга, Валентин Дишев постави въпроса за лоялността на автора към издателството и лоялността на издателството към автора.
Е, аз бях лоялна към това издателство и издателя му. И какво от това?

Затова като финал се обръщам към издателя Валентин Дишев тук (вече доста пъти си говорихме по телефона, а нямам фейсбук):

Господин Дишев,

не знам дали днес си извървял своя 1 километър, но за тази една година, без да си мръднеш дори пръста, ти се отдалечи от моята лоялност и приятелство на 1 (един) километър, който, повярвай ми, е вече констнатна величина!

събота, 3 декември 2011 г.

малка книга за рисуването

как се рисува връх
с пик на сърце, надникнал
от някоя долна земя

как се рисува сърце
с пика -
най-бързият начин
да намериш червена боя

как се рисува дете
с оранжева сламка
през годишните кръгове
на вековно дърво

как се рисува душа
с вибрато
от колибри

сряда, 30 ноември 2011 г.

форма на управление

свили гнездо в сърцето,
сълзите ми
са бунтовниците, които
крия от теб, от теб
и от теб...

предават се сами в края
на всяка нежна
революция

неделя, 27 ноември 2011 г.

поза "мечтател"

сядам
свивам крака
и ги прегръщам с ръце
опирам брадичка в коленете
ето как мелят заедно
три остри камъка

петък, 25 ноември 2011 г.

Символичен близнак

В такава сутрин,
щом листата вече са изметени
и няма помен,
не мога да съм огледало на дърветата.
И не виси въпросът
да бъда или да не бъда шут.

Кристалните звънчета на студа
познават шапката ми като своя.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Поздрав от Дардания

В шест сутринта
влизам в стаята като студена вода.
Събуждам
поредното утро, което
нетърпеливо си проправя път в тъмнината
като идващата вече топла.

В девет знам, че този ден е последен за крушата,
паднала на асфалта.
Единствен начин
да му пожелае „Добро утро“.

неделя, 20 ноември 2011 г.

Ар нуво

Била съм в окопите
и по тротоарите на Пето авеню.
Днес ще си купя нива
и кучешка колиба,
за да обичам като...
Обичала съм и на другите езици.

Познаваш ли луната-полиглот?

събота, 19 ноември 2011 г.

Легендарни имена

Скривам любовта си
в ноемврийската мъгла.
Тежка е. И обла.
Викам вятъра по име:
Сизиф!

Премествам се
без страх до теб.
Трапезата е постна.

сряда, 16 ноември 2011 г.

петък, 11 ноември 2011 г.

Единиците на щастието

Младостта е късият ръкав
през истински студения ноември.
Отдалечава се с поредната ми
връхна дреха.

Вътрешният смях
е разлюляна снежна сфера.
Замлъква в неподвижна длан.

Мечтата ми е самолет
със спуснат колесник,
готов за кацане на сляпо.

Изпращам се посланик на добрата воля
в един изчезнал континент.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

събота, 5 ноември 2011 г.

дишай!

красиви думи
политат
и може би от тях зачеват ангелите
след вечернята на Бог
после крият плода си под белите мантии
и слизат при нас,
за да чуем най-желания плач

обидата, изречена на глас,
е камък сляп
захвърлен в небесата,
ударил се вьв райските врати

прости
и си вдигни главата
за светлия
метеоритен дъжд

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

(без заглавие)

*
есенно пладне
перде на окото
на помияра

*
само очилата
на портиера
обедна почивка

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Кон и конник

Добрите вести не пристигат.
Доброто се откъсна от вестта,
наряза се на лентички
и се изпуши.
Ни вест. Ни кост - добавя щъркелът.
Не говорим за вълка, а
кошарата е празна.

Поради забраната за евтаназия
на кабинета пише:
"Търсим вестоносци".

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Сяра, живак и сол

Студено е.
Небето - синина от философски камък,
а в двете малки дупки на ушите ми -
две пити слънчоглед
от алхимиците.

петък, 21 октомври 2011 г.

риджбек

вървя срещу късмета си
ако тръгна наобратно
ще ми върви по вода
нали, Иисусе?

сряда, 19 октомври 2011 г.

♂♀

Господ писал е Природата.
Сам. Без придворни поети.
После Сам - рецитирал.
За да го чуе все пак някой,
написал си човек със малко „ч“.
Поставил го до голямото „П“.
Дълго време, по своя воля, бил човекът на колене
пред това голямо „П“.
Спокоен бил Господ, даже доволен.
Тогава направил човека придворен Поет.
Голямо „П“ до голямото „П“. Растяло,
растяло и вече самò рецитирало. Изправено.
От високото гледало.
Започнал тогава Господ да кашля, да храчи с
вулканите. Да тропа със крак, да люлее
Земята. Но не спрял рецитала.
Уморил се и легнал. Въртял се наляво, надясно.
Океана разплисквал – цунами. Накрая заспал.
Оттогава не чува. Бълнува
своя си Удсток.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Gaudeamus

две циганки
пред Алма матер
броят цветенца
по три, по пет, по три, по пет...
връзват букети
за бакалавър,
за магистър...

Чудеса

През лятото е винаги на велосипед.
Не му пука за екологията,
а за това, че така изглежда висок.
Попитах го „що ще чиниш ти зимъска?“
„Срам не срам, през зимата съм винаги поет“.

събота, 15 октомври 2011 г.

хижите през зимата

не ме е страх
в прегръдката на шепите ми -
топлина и дъх -
заслон с изчистено
коминче

събота, 8 октомври 2011 г.

Рамо и сърце

Мамо, днес къде е слънцето? - попита дъщеря ми,
приготвила от снощи темперните си бои.
И струва ми се прекалено рано, на рамото й
да тежи признание, че лятото дори
не обещава само слънце.

Чуй - казвам - сърцето на дъжда подсказва,
че по мрачната страна
ще трябва да рисуваш
с акварел.

вторник, 4 октомври 2011 г.

червенотиквеничковчета

Лятото отнесе глинената си лула.
Есенният залез изрови томахавката.
Оставя черни белези в очите ми -
по изгрева да ме познава,
дори да го пропусна.

Докато тиквите изместят
купчините с дини.

петък, 30 септември 2011 г.

бял кон, бяла кобила

майка и баба
с толкова къси коси
и между тях къдриците на малчуган,
пред които дори вятърът не устоя,
престана да жуми,
преди да преброи до десет,
и хукна

"спукано гърне!" - извиках,
а така добре се криех
зад думите си

събота, 24 септември 2011 г.

family man

токата и фуга
повече fuga
молецът, който каца само веднъж
на рамото
подпис в графата
родител/настойник
в бележник попълнен
с майчински почерк
по-добре късно
ще стане бащата мечта
като дядо
на внуците ми
toccare, toccare

сряда, 21 септември 2011 г.

Мазачо

Каца птицата на рамото ми
и отлита...
В очите ми -
два недовършени автопортрета
на небе.

вторник, 20 септември 2011 г.

н`гол

Есента прелиства
жълтите ми страници.
Кой кой е? - пита за кокичето,
и минзухара, и игликата...
Надълго ми разказва
за кърпикожуха.
Отчайва се от графика
на прелетните птици -
поредната година без уроци по летене.

Предлагам за утеха
бънджи скокове
със официално облекло.

сряда, 14 септември 2011 г.

Ях

Пълнолунието –
пита кашкавал
за гладните.
Някои сме плъхове, а други – мишки
за кулинарното предизвикателство
в небето.
С очи ядем и ето ти безсъние,
естественото бедствие върху
преялите.

Разхождам котката по книжни рафтове.
Кога ли ни омръзват покривите и гризачите?

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Пристанала

Вълната бързо се отдръпва
от непознатите ми стъпала.
Вълна с вълна - не си прилича.
Оставам чужда за морето.
В соленото
не се гради чешма -
избяга с вълнолома
сянката ми.

понеделник, 5 септември 2011 г.

История с продължение

Увесих нос
и чипоносата луна се скри.
Звездици сестрици,
пролейте сълзица за мен.
Свършиха ми светулките,
а по пътя ми -
все шипкови храсти
с напразни приказки.

събота, 3 септември 2011 г.

Ръкавици и калцуни

Поезията е чисто престъпление. Стихотворението съдържа уликите. За да откриеш престъплението не трябва да замърсяваш уликите със собствените си отпечатъци.

петък, 2 септември 2011 г.

Първият на септември

В двора на училището е оживено до шумно.
Въпреки оставащите дни,
ваканцията е вече минало,
което ще се превърне първо в хит,
а после в мит.
В детската градина цъфтят малки личица,
тук-там изцапани с малеби.
Мъжът, който цяла година се учи
отново да ходи след инсулта,
трикракият шнауцер, който не се колебае
коя лапа да подаде,
аз, с побелелите на слънце корени,
сме във витрината на този ден.

Готови за евакуация на лятото.

вторник, 30 август 2011 г.

Тиа Мария

Ако искаш вечерта по-тъмна,
сложи си слънчевите очила,
направи си ямайско кафе,
разпилей черни маслини по масата,
където за последно шареха очите ми.
Отгледай черно лале в естествената му среда – сърцето,
прочети нещо за гарвана,
осинови черна котка.

Ето, можеш да правиш толкова много неща,
за да излезеш на светло, докато пресичам пътя ти.

неделя, 28 август 2011 г.

сбогом, моя красавице

добрите намерения
вървят по пътя
вместо камъчета
пускат утро, но не за да
не се загубят,
а да ги следвам:
доброто утро
голямото добр'утро
недоволно утро
утрото разсечено на две
за мен и теб,
който отмъкна
следващото цяло утро

а аз стоя закотвена
в бульона на сумрака
(от малко ден, разтворен в много нощ),
във който, казват, се е зародил светът,
стоя и чакам
да стана котва
със крила
по пътя на добрите намерения

четвъртък, 25 август 2011 г.

когато си отиват еднорозите

днес
еднорогът ми се върна уморен
не пи вода
не хапна нищо от ръката ми

повиках мисълта му,
а той препусна след лъжите ми,
че някога въобще е съществувал

кога ще се завърне?
прочете Петър*
__________________________________________
*Петър Чухов, Когато се завръщат еднорозите (АРС, 2011)

Да осиновиш Африка*

Двата лъва на зоопарка –
Орфей и Йоанна,
лениво затварят очи.
Персона грата –
дреме в мен лична Африка.
Зад гърба ми
кукуригат петли.
_____________________________________________
стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)



сряда, 24 август 2011 г.

другите

движат се безшумно
и докато клепачът ти се отваря
след поредното неволно мигване
кафето е пред теб,
мирише на сочни препечени филийки,
защото и маслото вече е попило

след тези хора
всичко се топи в устата
вкусовите ти рецептори
са настроени за одата на радостта

споменът за тях е като детство – безсезонен,
за да не чувстваш тежестта
на календарите

събота, 20 август 2011 г.

градуси за звезден час

веднъж, когато в девет
изведнъж римуваш лебед

тогава

лебедът Умберто
е загазил здраво с двата крака
в отправна точка - ръката на ловеца
(далеч, далече от звездите)

виси надолу дългата му шия,
„очи темнеят, глава се люшка”

за възхвала на Фуко

петък, 19 август 2011 г.

неделя, 14 август 2011 г.

дискант

безшумно е
като усмивка насън
като бебе беглец
като изпълнено обещание
„след мен и потоп”

ти, който четеш мислите ми,
свали дъждобрана си
и посрещни
гласа ми

събота, 13 август 2011 г.

съботен пост(инг)

квартална софийска утрин
преди десет
белият бим черното око
съвсем не е черноглед
захапал кокала
още на първа
крачка изпреварвам пенсионерите,
тръгнали към пазара
другите, седнали на теферич в кафенето,
определено ме водят с няколко кафета
и поне една бира

около сергията на монасите
кипи оживление за овче кисело мляко
от овце с небесен пастир

а аз се връщам с един хляб да ви нахраня
не, не слагай тигана!
рибата ще остане в морето

четвъртък, 11 август 2011 г.

архипост

понякога, през август още,
есента припомня,
че е люлка на цивилизацията;
приспива лятото, обърква ятото ми
със всеки литър на квадратен метър;

цял ден под мушама са
книгите на антикваря;

за авторското право над макондо
спорят августейшо
слънцето
и просякинята в дъжда;

за стръкче маточина.

сряда, 10 август 2011 г.

едно, две, три, проба

когато вятърът е озвучител
на единаците отворени прозорци,
след воя на пролуката
не чакам да заблеят агнетата
ти спиш,
детето спи,
детето спи,
приспивам и пастира
и няма жертви

сънят е хищник
по желание

сряда, 3 август 2011 г.

инфанти

в един момент
детето спира да тича,
оглежда се за себе си,
за да се опознае
и без дори да осъзнава
неизменно се отдалечава

а още разликата
в раменете ни
е в моя полза

вторник, 2 август 2011 г.

бойни инструкции от мъдреца

спиш в кош
сънуваш грош
събуждаш се - клошар...


усмихва се,
а през разстоянието
между двата предни зъба
влиза слънчев лъч
и още един, и още и още...
сита ли е вече?

продължава да рови в
боклукчийската кофа -
да има за облачни дни

събота, 30 юли 2011 г.

смътна хипотеза е Земята*

за някои Земята е убежище –
спокоен дом, любов по писани закони
и мирис на ванилия в капана за къртици

за други – стоппатрон
живеят в хладния покой на сънища,
а утрото за тях е глухонямо
след гладния въпрос „къде съм?”

и как да им разкажеш за Икар
като Дедал е болка
след всеки полетял към изтока си
и сложил край на изречението
преди да стигне огнената точка
______________________________________________

*заглавието е част от стихотворението на elsion „Левиатан”

понеделник, 25 юли 2011 г.

преписано от ягодов лист

раздялата си иска тъмното,
една идея дъжд,
заглъхващ гръм
и дворянска луна за свидетел

за слънцето от сламена колиба
това е непосилно -
спестено му е,
защото никога човешки крак
по него не е стъпвал

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Moulin Blanc

запуши устата на мълчанието
с книжен юмрук
от първа страница на всекидневник
и говори
говори
говори
на вятърa
докато пресипнеш
и не се превърнеш
в мелница

сряда, 20 юли 2011 г.

Център за градска мобилност

Старият автобус „Мерцѐдес”
се надвиква със себе си
през ревящия и хълцащ двигател,
скърцащите ламарини
и издишащата хармоника.
През песента на колелата
и шамарите на вратите,
които се усилват след отдалечаващите се
хубави крака на къдравото момиче.
Слизам с чувство за вина,
което поставям най-отгоре
на пирамидата от дини,
защото се сещам за туркинята с трите деца,
която разказваше софийското си лято
за един пробит пъпеш
и няколко гръцки дини повече.

Къде са добрият, лошият и злият?

понеделник, 18 юли 2011 г.

Tokuda hospital haiku

птича песен
преди изгрев
коремът ми къркори

в банята -
фото плочка с локомотив
вдишвам топлата пара

100 метра
разходка по коридора
нямам съперници

сестрата почуква
по вената ми
влиза иглата

изписват ме
няма цвят
по японските вишни

петък, 8 юли 2011 г.

дрейф на континентите

двамата мучачос
под сомбреро
за трети пъти минават плажа
с топлата си царевица

апетитът ми е безразличен
към всичко топло
освен към погледа ти,
навярно закачен на някой кактус
в родината на царевицата

четвъртък, 7 юли 2011 г.

отвес

луната днес
е копче на балтон
със скрито закопчаване

звездите гаснат
като клечки на кибрит,
пропуснали Превер,
а болката ми
ме изправя над водата

преди да скоча
ще приличам на разпятие,
но никой няма да се сети
за Йордан

неделя, 3 юли 2011 г.

(без заглавие)

*
жега
на пътния знак
снежинката - цяла

*
от мен
до морето
четири диска "избрано"

четвъртък, 30 юни 2011 г.

Сливен и мухите

на Ваня

седим и говорим
за поезия, за уморените поети,
за старите поети

за любимото ни хайку,
което не е дъвчащ бонбон
след мелнишко вино,
а три стъпала,
по които трябва да слезеш
в най-ниското

мухите жужат,
някои кацат по нас
и ми се иска
да не е нахалство,
а любопитство

сряда, 29 юни 2011 г.

гърците са го измислили

безгрижието ми
виси на клон
и като ленивец го мързи
дори да се протегне,
за да ме вземе за храна;

от сякаш сто години спи в хамак,
линее,
безименният изтънява
и брачната му клетва
се търкулва
да си нагледа нивката

амур смени стрелата с перодръжка
и
затова съм костенурката в орлови нокти,
която се стоварва
на главата ти

на чаша абсент

облакът
изтече в планината

когато обърна часовника
ще дойде моето
време

четвъртък, 23 юни 2011 г.

...да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат

(хайбун)

На шестия ден на морския бряг нищо ново.
Жената с трите деца е все така ужасно слаба. Днес видях съпруга й - същински Боримечката.
Момичето, което си вдига главата от шезлонга само да говори по телефона. Детската градина, която играе по свирката на атлетична госпожа.
Деца, деца... На този плаж няма демографска криза. Тук дори бабите са многодетни.
А аз? Аз ли?! Пръс-пръс, пръс-пръс... Аз съм фактор на вятъра, да не стане арапин.

пера по вълните
теб - галят
по мен пишат

неделя, 19 юни 2011 г.

вторник, 14 юни 2011 г.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

креда

след пороя
дори чистачките на автобуса
изглеждат уморени –
колебливо се разделят
и сякаш бързат отново да се съберат

и няма слънце,
а аз се чувствам като динозавър,
намерил временно убежище
в ковчег на Ной

отново почва да вали,
а вратите се отварят...

понеделник, 6 юни 2011 г.

Виваче

залез
мухи танцуват
пред очите ми

ла-ла-ла...
настройвам своето „ла”
по свирка на щурец

все още залез

в чашката на цвете
скривам тайните
за през нощта

западният хълм
с очи посреща
с топъл гръб изпраща

вторник, 31 май 2011 г.

сърце един метър в диаметър

разговор с непознат
ако Бог е във всяко стръкче трева,
косачо, ти палач ли си?

търбух
несмилаем е Бог
успяват само преживните
и потичат реки
от мляко... и шоколад – добавя
кравата Милка

доволство
спи тревата
милостива – зимата
към божествата

гостоприемници
знаеш ли, че
женските тополи
канят ангелите на земята
в пуха си

планета
малко момиче се върти
около оста си
земята не остава равнодушна –
пеещ син кит

понеделник, 23 май 2011 г.

Няма заместител

Въображението ми
е Поршето, което нямам.
Ускорявам...
Как да спазвам пътните знаци,
щом не ги виждам?
Не можеш да ме спреш.
Превърнах стоппалката ти в слънчоглед.

Козирувай на шапката ми невидимка,
докато ти разказвам защо,
когато ме хвърли на лъвовете,
те ми подадоха лапа.

неделя, 15 май 2011 г.

Глог

Сложи любовта си в центъра
на две концентрични окръжности.
Външната беше от цветя,
а вътрешната - от тръни.
Цветята пазеха тръните от магарето.

Мисли си, че тя е божия
и затова не й трябват нито вода,
нито храна, нито любов.

А тя се оказа човешка, магарицата му с магарица,
и му изяде главата
ведно с венеца.

петък, 13 май 2011 г.

(без заглавие)

***
йога
птичка на
клончето на бора

***
напред-назад...
объркана мравка на перваза
рестартирам уиндоуса

събота, 7 май 2011 г.

лавр

от позицията на слабия
трябва да знам всичко за силния,
за да го унищожа

после
трябва да съм много по-силна,
за да остана на слабата страна

наляво
лежа на сърцето си -
обратното на лаврите

сряда, 4 май 2011 г.

наивно

есента
цъфна през май
с калните ми обувки

"вакса, вакса е вечерното небе" -
припяват скопените петли на пролетта

понеделник, 2 май 2011 г.

мечтатели

***
Коне на полето.
Няма мат,
щом няма шах.

***
Дете подражава на автомобил.
Колко мощ в една
детска сила!

***
"Раснаха под светлината ми" -
жужи ми уличната лампа
за дърветата.

***
Когато махна връхната си дреха,
вече няма да съм връх,
а плато със плодове
и лято.

събота, 30 април 2011 г.

небесен кетъринг с печатна грешка

вие ми се онзи свят, с когото
упражнявахме моряшката походка
на стари морски вълци,
отвикнали земята

вие се
като маносана лоза,
поръчала манна небесна

петък, 29 април 2011 г.

Седмична легенда*

Каменни камили в градската жега.
Деца в пясъчника
пресяват пустинята.

Пред туристическа агенция.
Къде съм била? –
въпрос с въображение.

На простора
съхне панталон
на цветя.

В центрофугата
е роклята, от която
ти се вие свят.

Магнити
върху хладилника –
намирам Пикасо.

Поглеждам в ключалката
отвътре навън –
вятър в окото.

Шумни птичи ята.
Дъщеря ми стиска ръката ми
и това начало на лято.
_________________________________________________
* текстът е включен в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС,2010)

понеделник, 25 април 2011 г.

басня

на Възкресение
аз и великденският заек
гледаме "Бързи и яростни"

накрая ни уведомяват, че
всички каскади са правени в контролирана среда
и не трябва да се възпроизвеждат от всеки

продължаваме вечерта
по утъпкания сценарий на Езоп

неделя, 24 април 2011 г.

износ на революция

разцъфни юмрука си
пролетта е друга революция

след тъмнината
и сърпа на ноктите
дланта осъмва
с две череши

сряда, 20 април 2011 г.

не навивай часовника

виж,
уморих се всеки ден
да точа мигли,
да режа зимно слънце –
злояди са очите ми

ще легна (съвсем за малко)
и като кучето на припек ще побелея,
а по тялото ми ще почиват миговете
гълъбови сенки –
незаконните деца на лятото

игла в купа сено
е винтчето на очилата.

събота, 16 април 2011 г.

Торба лъжи

Смокинята върза.
Стани, Лазаре!

Настъргах сапуна
в дървеното корито.
Ще изпера бялата ти риза.
Стани, Лазаре!

Това съм аз –
до теб на снимката.
Защо мълчиш?
Онази в огледалото
не я познавам.
Стани, Лазаре!

Идват оплаквачките.
А ти ще им отвориш.

петък, 8 април 2011 г.

тук е мястото, тук скачай!

тази котка е толкова шарена
навярно следствие от кръстоносните походи
умилква се в краката ми
а аз и хвърлям маслен геврек
яде го
значи става и за мен
махам шлема, свалям доспехите
и давам думата на шарената си рокля
дрън-дрън, дрън-дрън

минават трамваите
старите градски рицари

четвъртък, 7 април 2011 г.

Един природозащитник разказва

Той
кацна на сърцето ú
(мокра поръчка),
а тя го нахрани с червивите си любови.
Малък качулат кълвач.

Когато
колите прегазваха листо,
тръгваше да пресича на червено –
неразделна част от неживата природа.

Така се сблъска с другия той
и го обикна, защото беше
единственият с лачени обувки,
различен от официалните мъртъвци –
прах по мира ú.

сряда, 6 април 2011 г.

Бурки след март

Забули небето
с три пласта облаци.
Слънцето скри
под черна жилетка.
Нави чалма от вятър
около луната.
Лъжичка по лъжичка,
халифът-щърк
му зарибява жабите.

Муджахидин,
брадясал във зелено,
е април.

вторник, 5 април 2011 г.

По покривите без керемиди

Белоцветните вишни
извън тихия двор
и подвижното бяло петно
от козите
в ниското зелено
по навик помнят зимата.
А тя изкачва върховете
и маха клиновете.

На мен оставя да чертая
прекъснатите линии
по магистралата и ме нарича
„минала”.

събота, 2 април 2011 г.

Витражи с обяснителни бележки

в Южното море
Складирам
облаци в очите си –
за сянка, за дъжд и за мълнии.
В рамките на настроение
доставката до теб е безплатна.

източни мъдрости с дръпнати
щори

Намазвам
половината от лицето си с дневен крем
и каквото е останало – с нощен.
Светлина и тъмнина,
умора и почивка –
„аз и ти” в пределното „ние”.

на Запад, в Рая
Всичко
на точки е ужасно ретро
като отровителството
и като убийствената ми рокля.
Обирам точките.

заставам с лице към картата и поглеждам нагоре –
там е Север

Между двата ореха –
само къс небе.
Достатъчно да завали.

неделя, 27 март 2011 г.

научете повече

***
на февруарския олтар “I love you” –
две влюбни мишки
и празни чашки на сърца

или добро, или нищо
за мартенските котараци

***
вятърът скочи от люлката
разпиля боклука
яхна течението и счупи стъклото
хвърлих камък и му показах посоката

ветропоказателят ми има само среден пръст

събота, 26 март 2011 г.

...трепти, захожда

Множи го зографът
в иконите.
Толкова много облачни капани
за едното слънце.
Достатъчни са летата ми.
Есените - колкото Бог даде.
Плисни вода пред мен!
Ще се уча да залязвам.

сряда, 23 март 2011 г.

вместо сълза

този ден с нищо не беше различен
ранно ставане, закуска, кафе (сто процента арабика)
отново чета бързо надраскания въпрос в асансьора:
„Is this the real life?”
после на работа и отново вкъщи
руло „Стефани” за вечеря и нито капка алкохол във кръвта
лягам си час и половина след десет (половин – преди полунощ)

и се събудих от спрея
на персоналния си ангел

вторник, 22 март 2011 г.

22 март

в световния ден на водата
слънцето
в ранно цъфналите локви
от вчерашната вода на цветарницата
се усеща като два градуса
празник

неделя, 20 март 2011 г.

добра храна, добър живот

и спомените
минават през стомаха
като стадо пеперуди
или
като ято бизони
от вечните ловни полета

събота, 19 март 2011 г.

Сфумато*

Започна да й превежда
Puerta del sol,
въпреки че тя нямаше нужда от това,
защото просто се наслаждаваше
на езика, който той беше научил
на място – някъде в...
(не беше важно),
а забележимият му дразнещ
говорен дефект
сега създаваше усещането
за перфектност.
Стигна само до десета страница,
когато тя затвори вратата.

Перспектива –
чака го
с луна на рамото.
____________________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)

четвъртък, 17 март 2011 г.

докосни хоризонта в полунощ

това е улицата на жените
с пет куки
плетат и не поздравяват

няма я в жълтите страници

имам в джоба си
синьо конско мънисто
слагам го в първия
оплетен по пладне чорап
и казвам „добър ден” и „благодаря”
едновременно

връзвам шарен пискюл
на кобилата на есента
за да ми позволи
да я прескоча

бяло ми е
като нощ като полюс
нищо и никакви
шест земни месеца

петък, 11 март 2011 г.

всеки ден не е великден

вдлъбнатината в меката възглавница
е полог за главата ми –
яйцето на нощта
и на кокошката, в която ме превръща сутринта

понякога успявам да излъжа курника
и се събуждам Фаберже

четвъртък, 10 март 2011 г.

Не търси аптеката

Преди да падне,
вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.

вторник, 8 март 2011 г.

лилави осморки

слънце грее, сняг вали,
жени празнуват
по двойки, в квартет
или в нечетна формация,
изключила само цифрата едно
(в смисъла на "сама", а не на "единствена")

празнуват и мъжките ръце,
извадени от джоба
като дуло на танк,
в което е пъхнато цвете

Пока-пока-покачивая перьями на шляпах*

Осмомартенски
вали изненадан сняг. От себе си.
Явно му харесва, защото не престава
цял ден.
И студът си го бива. Носът ми е червен
и понеже не съм лиричен поет,
единственото, което ми идва на ума,
е прастарата детска песничка
„до-ре-ми-фа-сол-ла, потече ми сопола”.
Прибирам се, изтръсквам всички изненади
от себе си и вземам душа.
Държа го дълго. Топлофикация + съветска власт,
е това е комунизъм.
Звъни се. Шляпам към вратата и мърморя
„пак си е забравил ключовете”.
Отварям. Виждам теб с роза между зъбите,
все още ровещ нервно в джобовете си.
На главата ти бавно се топи
сюр приз.
________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)

понеделник, 7 март 2011 г.

Бананова каша

люлеещ стол
повивам в есенни листа летата
със зима ашладисвам пръчка
и разравям въглените

претоплям приспивната песен
димът е стръв
за кръвожадните ми пролети
но до тогава има време

обръщам дъгата на бананов часовник
още време
разтегнато в ъглите на усмивка
люлеещ стол

вторник, 1 март 2011 г.

(без заглавие)

*
приемственост
връзвам мартеница
на коледната звезда

*
кръгъл час
снегът валсува
време за класика

*
в парка
снежни петна
и снимки на загубен далматинец

понеделник, 28 февруари 2011 г.

До Витоша и назад до Витош(к)а

Докато си мислиш,
че морена е само вафла
за джъмейски трепач,
ледниците се топят
и е въпрос на време
да ме намерят отново.

Baila morena, baila...
(ще издоя най-чистия ледник за теб).

неделя, 27 февруари 2011 г.

гаранция

след кокетно пазарене
купи обиците
сложи пеперудите на ушите си
и отлетя за Франция
да работи с проблемни младежи

снимам гълъбите над булеварда
преди да кацнат в калта

събота, 26 февруари 2011 г.

тюрбан

днес всичките кокичета
излезнаха момчета

вазата е празна
от съмнения
лале ли съм, зюмбюл ли съм

петък, 25 февруари 2011 г.

бабини деветини

петък
и още е февруари
тринадесетата годеница
е още годеница
превърнало се е в занятие
(нещо като кандидат-студент)

малката утеха е, че
вали сняг
(не споменавам, че е бял)
тя го знае, а аз го виждам
по-трудно е през лятото
тогава годеницата се рее във високата облачност
и пее тъжни песни,
които чуват само глухарчетата

отделям умалелите дрехи на дъщеря си
растежът й за една година
се свива в пазарски торби
ще се изправи върху друга дъщеря

приемственост на ниско ниво
за бъдещи годеници

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Вирнал стрелките

Тя е от онези сутрини,
в които “не ми се става”
щраква белезниците
и гълта ключа за пет минути,
които сремително вървят
към онзи час, след който
си закъснял безвъзвратно
и ставането е въпрос на чест
пред прегракналия будилник
(с избухлив нрав и огромно его),
който вече не показва,
а наказва с време.

Той е грозният гениален ден,
в който доброто е относително,
и „Оплези се на света!”
е начин да го изживееш –
абсолютно.

сряда, 23 февруари 2011 г.

вторник, 22 февруари 2011 г.

Лични ипостаси

*
В ученическа тетрадка –
перо от птица,
листо,
избеляла снимка.

**
В скъсан джоб –
залепнал бонбон,
опаковка от дъвка,
малък юмрук.

***
В светлия ъгъл –
пръстен с калинка,
топче-бияч,
на баба Яга последния зъб.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

На моята планета няма тигри*

Вървеше след мен
и се смееше. Млад.
На глас. И безжично.
Развиваше пружината
на лудостта си
до моята нормалност.
Какво по-естествено
от смеха?
А пък аз исках да плаче.
Тогава зад паравана от раз(ум)
щях да попитам
има ли нужда от някого, от нещо(то)...
За кой ли път този ден.
Заваля. На глас.

Урсула, защо не прибираш тигрите,
преди Той да отвори решетките?

_________________________________
* възрази Малкият принц

петък, 18 февруари 2011 г.

Лещи и чук

За няколко мори небето почерня от птици,
докато случайна жена ядеше банан в движение.
Никой в природата, освен човекът, не яде „на крак”.
Всички твари спират, за да се нахранят,
дори с риск да станат за храна.

След няколко мига небето си изгуби веждите,
а аз намерих очите си в битието на дете, примигващо
със ритъма на всеки удрящ звук.

вторник, 15 февруари 2011 г.

петък, 11 февруари 2011 г.

Офорт (Etching)

*
Раздвоен език
Дойдох за името

Split tongue
Came for the name

*
Стогодишен сън
Обратно броене

Centennial dream
Countdown

*
Лунен анфас
Удължени профили

Full-faced moon
Elongated profiles

*
Длани на вятър
Фокус със гълъби

Wind's palms
Trick with pigeons

сряда, 9 февруари 2011 г.

Темпо, темпо, боядисвай...

Той още слуша мачове по радиото,
за да се вижда как вкарва всеки гол.
Герой на мача - раздава автографи
на стените, които после боядисва
под шапка, сгъната от вестник,
защото му прилича на
обърнат кораб.

Нахлупил кръста си,
е спрямо Господ
в изкуствена засада.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

кадрил

сапунени балончета
аз съм им вятъра
и посоката

светкавица
показва ми колко
е тъмно небето

звънче,
какво ще правиш
с вълчата ми кожа

събота, 5 февруари 2011 г.

Криминале

Навих килима на руло.
Едно толкова безполезно действие,
щом няма труп в него.

Трябваше да измия пода, на който
те накарах да легнеш снощи, и
очертах съвсем невинно с тебешир
тялото ти.

петък, 4 февруари 2011 г.

Грим*

Около лицето
на скрежно дърво
се спускат
гарвани и нощ
(реквизити за коса).
С отчупен happy end
от друга приказка
убождам пръста си
и го целува полумесецът –
да стопли
долната си устна,
за да говоря
със градинските джуджета.

Отдавна си мълчим
със огледалото,
когато ни е криво.

_______________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)

сряда, 2 февруари 2011 г.

(без заглавие)

***
сух студ
асфалтът побелява
в градския хербарий

***
в мъглата
птица отлита
от табелата „аерогара”

***
виждам само
червения плод на калина
зимен поглед

обичам агрегатните ти състояния

заваля сняг – най-лесният начин
небето да слезе при мен
на парцали

неделя, 30 януари 2011 г.

Снегът – първоначалният ми образ

кучешки лай и детски смях
по бялата писта
от очите ми мълчаливи облачета
катерят
по-дългото нагоре

в глухотата на бялото
някой още ръкопляска

пея със снега

събота, 29 януари 2011 г.

птица в ръкавица

ръкавици на паважа

ако с ръце в джобовете
коленича върху тях
ще съм гигантска петпръста птица

и никой няма да заподозре нищо,
освен неволно падане, докато
не ми подаде ръката си да се изправя,
а аз неистово размахам
криле

вторник, 25 януари 2011 г.

(без заглавие)

***
бавен сняг
на рамото на статуята –
птица

***
снежно утро
под главата на дъщеря ми –
калъфка на маймуни

***
отхапвам половината
на курабиени сърца
mail box is over quota

относително тегло

само тя
чупи от пръстите на слънцето
вплита ги в косите си
вместо пръчици канела
и закусва на крак
лятна утринна разходка
подправена с юга
на зимувал щъркел

хабуб е влюбен в нея
понякога и подарява
пясъчни коси

само тя
цяла зима пости
с аромат от северен вятър
който вдишва на струйки
стопля го
и издишва
срещу премръзналите ти ръце
и чака фьон
да се провре под масата

не знае
че я криеш
в кубче лед
със формата на цвете

неделя, 23 януари 2011 г.

исихия

ако намериш сърце на улицата
сигурно ще е късмет,
докато не се запиташ на кого е
и било ли е живо
преди халкичката...

четвъртък, 20 януари 2011 г.

натурализъм

усещам миризмата
на домашния ми хляб в офиса
оглеждам се – нито троха

миражите на обонянието
са кратки и безсилни,
когато окото все още казва истината

сряда, 19 януари 2011 г.

Да отглеждаш зеленчуци в пустинята

Не искам да ви разкашлям, да ви разкихам,
да ви заразя с инфлуенца.
Пиша след като съм си избърсала лигите.

вторник, 18 януари 2011 г.

Пашкул

натрупаният сняг поема звуците
и всичко градско глъхне

когато се топи – не може да се разпознае
крещи
в безбройни вади
по наклона

паметта му е черница
за нови пеперуди

понеделник, 17 януари 2011 г.

на усмивка от пълнолуние

луната е над училищния двор
децата ли я виждат първи
или тя - тях, не знам,
но предизвиква разговори
с непознат

събота, 15 януари 2011 г.

Бибоп

В парка с фон Витоша,
от близката гайда звучи „мила моя мамо”
(приспивна за вулканите ми),
от далечната – се носи протяжната песен на Родопите
(обикаля космоса ми).
От друго далече, саксофонът на Ярдбърд изглажда бръчките ми
(две алт, две тенор и една баритон).
Тръгваме към големия магазин за джунджурии.
Там си слагам ангелски криле на ластик.
Преди да ме изстреляш към небето,
ми правиш дигитална снимка. Спомням си стар негатив:
аз – бяла, крилете – черни.
Връщам се бързо.
Навън вали – казвам –, а между капките няма място от ангели.

В колата любимите ни песни
звучат
от сушината на радиото.

художествени измислици

ако хвана дъжда
той ще измие линята на живота

мисълта чертае
по дланта ми две (на любовта)
с качулки

петък, 14 януари 2011 г.

Quit Вам

Вървим срещу природата и умираме,
докато летим, докато дивеем
със стотици конски сили,
когато влакът-стрела направи
свой страйк.
И всичко това, за да видим,
че и на изток слънцето залязва,
че думите свобода, любов, жажда
означават едно и също
на всички живи и мъртви езици.
Вървим срещу природата и умираме
след Великите географски открития
и въпреки National Geographic.

Летим, докато умираме.
Аплодисменти за пилота.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Dracaena Sanderiana в прозрачен съд

Не бърша прахта по стъклото,
за да забравя лятото.
Сменям маяка с рисувани кръстове –
две прави, пресечени в точка
„не се вълнувам”.
Отварям последната мида –
вместо майорка, намирам зелени луни.
Ще имам за таратор и семафор.
Дали ако
дъждът е рагтайм
за хляб и небе без дом и любов,
ще стана непроницаема
за вода и сълзи улица?
Подстрекавам го...
Непременно далечен,
ту галещ, ту хапещ ухото ми смях,
чупи слънчевото яйце
и не позволява да се превърна в гъба.
Връща ми оранжевото стъргало,
на което смешен морков с шапка от маслина
продава драцена –
бамбука на щастието.

неделя, 9 януари 2011 г.

събота, 8 януари 2011 г.

Вуду с палачинки или персеиди по всяко време

Събота сутрин е.
Правя палачинки и гледам през прозореца
към ледената пързалка.
Обръщам палачинка и туп! - някой пада.
Обръщам следващата и пак...
Поглеждам нагоре,
където би трябвало да са звездите.

За вечеря пак ще правя палачинки.

петък, 7 януари 2011 г.

Таен прозорец

Виждам я на третото подземно ниво на паркинга на мола.
В едната си ръка държи ананас, а в другата – домакинска ръкавица.
Бяла на червени цветя,
за горещи срещи от кулинарен вид,
като току-що купената от мен,

съпричастна
в тайните градини.

сряда, 5 януари 2011 г.

Анатомия на магарешката кожа

с островърхата си шапка
прелиства кожата ми (страница по страница)
и търси перманентната татуировка "поезия"

открива бенки, свързва ги с прави линии
и с невъоръженото си око
разчита неправилните фигури на съзвездия

по галактически
вдигам палеца си за "стоп"

понеделник, 3 януари 2011 г.

момиче като ръкойка

колко много пеперуди

се топят в ръката ми
преди да ги стигне карфицата
на послушанието
в другата ръка