Снегът – първоначалният ми образ

кучешки лай и детски смях
по бялата писта
от очите ми мълчаливи облачета
катерят
по-дългото нагоре

в глухотата на бялото
някой още ръкопляска

пея със снега

птица в ръкавица

ръкавици на паважа

ако с ръце в джобовете
коленича върху тях
ще съм гигантска петпръста птица

и никой няма да заподозре нищо,
освен неволно падане, докато
не ми подаде ръката си да се изправя,
а аз неистово размахам
криле

(без заглавие)

***
бавен сняг
на рамото на статуята –
птица

***
снежно утро
под главата на дъщеря ми –
калъфка на маймуни

***
отхапвам половината
на курабиени сърца
mail box is over quota

относително тегло

само тя
чупи от пръстите на слънцето
вплита ги в косите си
вместо пръчици канела
и закусва на крак
лятна утринна разходка
подправена с юга
на зимувал щъркел

хабуб е влюбен в нея
понякога и подарява
пясъчни коси

само тя
цяла зима пости
с аромат от северен вятър
който вдишва на струйки
стопля го
и издишва
срещу премръзналите ти ръце
и чака фьон
да се провре под масата

не знае
че я криеш
в кубче лед
със формата на цвете

исихия

ако намериш сърце на улицата
сигурно ще е късмет,
докато не се запиташ на кого е
и било ли е живо
преди халкичката...

натурализъм

усещам миризмата
на домашния ми хляб в офиса
оглеждам се – нито троха

миражите на обонянието
са кратки и безсилни,
когато окото все още казва истината

Да отглеждаш зеленчуци в пустинята

Не искам да ви разкашлям, да ви разкихам,
да ви заразя с инфлуенца.
Пиша след като съм си избърсала лигите.

Пашкул

натрупаният сняг поема звуците
и всичко градско глъхне

когато се топи – не може да се разпознае
крещи
в безбройни вади
по наклона

паметта му е черница
за нови пеперуди

на усмивка от пълнолуние

луната е над училищния двор
децата ли я виждат първи
или тя - тях, не знам,
но предизвиква разговори
с непознат

Бибоп

В парка с фон Витоша,
от близката гайда звучи „мила моя мамо”
(приспивна за вулканите ми),
от далечната – се носи протяжната песен на Родопите
(обикаля космоса ми).
От друго далече, саксофонът на Ярдбърд изглажда бръчките ми
(две алт, две тенор и една баритон).
Тръгваме към големия магазин за джунджурии.
Там си слагам ангелски криле на ластик.
Преди да ме изстреляш към небето,
ми правиш дигитална снимка. Спомням си стар негатив:
аз – бяла, крилете – черни.
Връщам се бързо.
Навън вали – казвам –, а между капките няма място от ангели.

В колата любимите ни песни
звучат
от сушината на радиото.

художествени измислици

ако хвана дъжда
той ще измие линята на живота

мисълта чертае
по дланта ми две (на любовта)
с качулки

Quit Вам

Вървим срещу природата и умираме,
докато летим, докато дивеем
със стотици конски сили,
когато влакът-стрела направи
свой страйк.
И всичко това, за да видим,
че и на изток слънцето залязва,
че думите свобода, любов, жажда
означават едно и също
на всички живи и мъртви езици.
Вървим срещу природата и умираме
след Великите географски открития
и въпреки National Geographic.

Летим, докато умираме.
Аплодисменти за пилота.

Dracaena Sanderiana в прозрачен съд

Не бърша прахта по стъклото,
за да забравя лятото.
Сменям маяка с рисувани кръстове –
две прави, пресечени в точка
„не се вълнувам”.
Отварям последната мида –
вместо майорка, намирам зелени луни.
Ще имам за таратор и семафор.
Дали ако
дъждът е рагтайм
за хляб и небе без дом и любов,
ще стана непроницаема
за вода и сълзи улица?
Подстрекавам го...
Непременно далечен,
ту галещ, ту хапещ ухото ми смях,
чупи слънчевото яйце
и не позволява да се превърна в гъба.
Връща ми оранжевото стъргало,
на което смешен морков с шапка от маслина
продава драцена –
бамбука на щастието.

В сезона на неделята

снегът на покрива
е заспалото на слънце куче.
Не го будѝ!
Ще се протегне…

Вуду с палачинки или персеиди по всяко време

Събота сутрин е.
Правя палачинки и гледам през прозореца
към ледената пързалка.
Обръщам палачинка и туп! - някой пада.
Обръщам следващата и пак...
Поглеждам нагоре,
където би трябвало да са звездите.

За вечеря пак ще правя палачинки.

Таен прозорец

Виждам я на третото подземно ниво на паркинга на мола.
В едната си ръка държи ананас, а в другата – домакинска ръкавица.
Бяла на червени цветя,
за горещи срещи от кулинарен вид,
като току-що купената от мен,

съпричастна
в тайните градини.

Анатомия на магарешката кожа

с островърхата си шапка
прелиства кожата ми (страница по страница)
и търси перманентната татуировка "поезия"

открива бенки, свързва ги с прави линии
и с невъоръженото си око
разчита неправилните фигури на съзвездия

по галактически
вдигам палеца си за "стоп"

момиче като ръкойка

колко много пеперуди

се топят в ръката ми
преди да ги стигне карфицата
на послушанието
в другата ръка