Докато си мислиш,
че морена е само вафла
за джъмейски трепач,
ледниците се топят
и е въпрос на време
да ме намерят отново.
Baila morena, baila...
(ще издоя най-чистия ледник за теб).
понеделник, 28 февруари 2011 г.
неделя, 27 февруари 2011 г.
гаранция
след кокетно пазарене
купи обиците
сложи пеперудите на ушите си
и отлетя за Франция
да работи с проблемни младежи
снимам гълъбите над булеварда
преди да кацнат в калта
купи обиците
сложи пеперудите на ушите си
и отлетя за Франция
да работи с проблемни младежи
снимам гълъбите над булеварда
преди да кацнат в калта
събота, 26 февруари 2011 г.
петък, 25 февруари 2011 г.
бабини деветини
петък
и още е февруари
тринадесетата годеница
е още годеница
превърнало се е в занятие
(нещо като кандидат-студент)
малката утеха е, че
вали сняг
(не споменавам, че е бял)
тя го знае, а аз го виждам
по-трудно е през лятото
тогава годеницата се рее във високата облачност
и пее тъжни песни,
които чуват само глухарчетата
отделям умалелите дрехи на дъщеря си
растежът й за една година
се свива в пазарски торби
ще се изправи върху друга дъщеря
приемственост на ниско ниво
за бъдещи годеници
и още е февруари
тринадесетата годеница
е още годеница
превърнало се е в занятие
(нещо като кандидат-студент)
малката утеха е, че
вали сняг
(не споменавам, че е бял)
тя го знае, а аз го виждам
по-трудно е през лятото
тогава годеницата се рее във високата облачност
и пее тъжни песни,
които чуват само глухарчетата
отделям умалелите дрехи на дъщеря си
растежът й за една година
се свива в пазарски торби
ще се изправи върху друга дъщеря
приемственост на ниско ниво
за бъдещи годеници
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Вирнал стрелките
Тя е от онези сутрини,
в които “не ми се става”
щраква белезниците
и гълта ключа за пет минути,
които сремително вървят
към онзи час, след който
си закъснял безвъзвратно
и ставането е въпрос на чест
пред прегракналия будилник
(с избухлив нрав и огромно его),
който вече не показва,
а наказва с време.
Той е грозният гениален ден,
в който доброто е относително,
и „Оплези се на света!”
е начин да го изживееш –
абсолютно.
в които “не ми се става”
щраква белезниците
и гълта ключа за пет минути,
които сремително вървят
към онзи час, след който
си закъснял безвъзвратно
и ставането е въпрос на чест
пред прегракналия будилник
(с избухлив нрав и огромно его),
който вече не показва,
а наказва с време.
Той е грозният гениален ден,
в който доброто е относително,
и „Оплези се на света!”
е начин да го изживееш –
абсолютно.
сряда, 23 февруари 2011 г.
вторник, 22 февруари 2011 г.
Лични ипостаси
*
В ученическа тетрадка –
перо от птица,
листо,
избеляла снимка.
**
В скъсан джоб –
залепнал бонбон,
опаковка от дъвка,
малък юмрук.
***
В светлия ъгъл –
пръстен с калинка,
топче-бияч,
на баба Яга последния зъб.
В ученическа тетрадка –
перо от птица,
листо,
избеляла снимка.
**
В скъсан джоб –
залепнал бонбон,
опаковка от дъвка,
малък юмрук.
***
В светлия ъгъл –
пръстен с калинка,
топче-бияч,
на баба Яга последния зъб.
понеделник, 21 февруари 2011 г.
На моята планета няма тигри*
Вървеше след мен
и се смееше. Млад.
На глас. И безжично.
Развиваше пружината
на лудостта си
до моята нормалност.
Какво по-естествено
от смеха?
А пък аз исках да плаче.
Тогава зад паравана от раз(ум)
щях да попитам
има ли нужда от някого, от нещо(то)...
За кой ли път този ден.
Заваля. На глас.
Урсула, защо не прибираш тигрите,
преди Той да отвори решетките?
_________________________________
* възрази Малкият принц
и се смееше. Млад.
На глас. И безжично.
Развиваше пружината
на лудостта си
до моята нормалност.
Какво по-естествено
от смеха?
А пък аз исках да плаче.
Тогава зад паравана от раз(ум)
щях да попитам
има ли нужда от някого, от нещо(то)...
За кой ли път този ден.
Заваля. На глас.
Урсула, защо не прибираш тигрите,
преди Той да отвори решетките?
_________________________________
* възрази Малкият принц
петък, 18 февруари 2011 г.
Лещи и чук
За няколко мори небето почерня от птици,
докато случайна жена ядеше банан в движение.
Никой в природата, освен човекът, не яде „на крак”.
Всички твари спират, за да се нахранят,
дори с риск да станат за храна.
След няколко мига небето си изгуби веждите,
а аз намерих очите си в битието на дете, примигващо
със ритъма на всеки удрящ звук.
докато случайна жена ядеше банан в движение.
Никой в природата, освен човекът, не яде „на крак”.
Всички твари спират, за да се нахранят,
дори с риск да станат за храна.
След няколко мига небето си изгуби веждите,
а аз намерих очите си в битието на дете, примигващо
със ритъма на всеки удрящ звук.
вторник, 15 февруари 2011 г.
петък, 11 февруари 2011 г.
Офорт (Etching)
*
Раздвоен език
Дойдох за името
Split tongue
Came for the name
*
Стогодишен сън
Обратно броене
Centennial dream
Countdown
*
Лунен анфас
Удължени профили
Full-faced moon
Elongated profiles
*
Длани на вятър
Фокус със гълъби
Wind's palms
Trick with pigeons
Раздвоен език
Дойдох за името
Split tongue
Came for the name
*
Стогодишен сън
Обратно броене
Centennial dream
Countdown
*
Лунен анфас
Удължени профили
Full-faced moon
Elongated profiles
*
Длани на вятър
Фокус със гълъби
Wind's palms
Trick with pigeons
сряда, 9 февруари 2011 г.
Темпо, темпо, боядисвай...
Той още слуша мачове по радиото,
за да се вижда как вкарва всеки гол.
Герой на мача - раздава автографи
на стените, които после боядисва
под шапка, сгъната от вестник,
защото му прилича на
обърнат кораб.
Нахлупил кръста си,
е спрямо Господ
в изкуствена засада.
за да се вижда как вкарва всеки гол.
Герой на мача - раздава автографи
на стените, които после боядисва
под шапка, сгъната от вестник,
защото му прилича на
обърнат кораб.
Нахлупил кръста си,
е спрямо Господ
в изкуствена засада.
понеделник, 7 февруари 2011 г.
кадрил
сапунени балончета
аз съм им вятъра
и посоката
светкавица
показва ми колко
е тъмно небето
звънче,
какво ще правиш
с вълчата ми кожа
аз съм им вятъра
и посоката
светкавица
показва ми колко
е тъмно небето
звънче,
какво ще правиш
с вълчата ми кожа
събота, 5 февруари 2011 г.
Криминале
Навих килима на руло.
Едно толкова безполезно действие,
щом няма труп в него.
Трябваше да измия пода, на който
те накарах да легнеш снощи, и
очертах съвсем невинно с тебешир
тялото ти.
Едно толкова безполезно действие,
щом няма труп в него.
Трябваше да измия пода, на който
те накарах да легнеш снощи, и
очертах съвсем невинно с тебешир
тялото ти.
петък, 4 февруари 2011 г.
Грим*
Около лицето
на скрежно дърво
се спускат
гарвани и нощ
(реквизити за коса).
С отчупен happy end
от друга приказка
убождам пръста си
и го целува полумесецът –
да стопли
долната си устна,
за да говоря
със градинските джуджета.
Отдавна си мълчим
със огледалото,
когато ни е криво.
_______________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
на скрежно дърво
се спускат
гарвани и нощ
(реквизити за коса).
С отчупен happy end
от друга приказка
убождам пръста си
и го целува полумесецът –
да стопли
долната си устна,
за да говоря
със градинските джуджета.
Отдавна си мълчим
със огледалото,
когато ни е криво.
_______________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
сряда, 2 февруари 2011 г.
(без заглавие)
***
сух студ
асфалтът побелява
в градския хербарий
***
в мъглата
птица отлита
от табелата „аерогара”
***
виждам само
червения плод на калина
зимен поглед
сух студ
асфалтът побелява
в градския хербарий
***
в мъглата
птица отлита
от табелата „аерогара”
***
виждам само
червения плод на калина
зимен поглед
Абонамент за:
Публикации (Atom)