неделя, 27 март 2011 г.

научете повече

***
на февруарския олтар “I love you” –
две влюбни мишки
и празни чашки на сърца

или добро, или нищо
за мартенските котараци

***
вятърът скочи от люлката
разпиля боклука
яхна течението и счупи стъклото
хвърлих камък и му показах посоката

ветропоказателят ми има само среден пръст

събота, 26 март 2011 г.

...трепти, захожда

Множи го зографът
в иконите.
Толкова много облачни капани
за едното слънце.
Достатъчни са летата ми.
Есените - колкото Бог даде.
Плисни вода пред мен!
Ще се уча да залязвам.

сряда, 23 март 2011 г.

вместо сълза

този ден с нищо не беше различен
ранно ставане, закуска, кафе (сто процента арабика)
отново чета бързо надраскания въпрос в асансьора:
„Is this the real life?”
после на работа и отново вкъщи
руло „Стефани” за вечеря и нито капка алкохол във кръвта
лягам си час и половина след десет (половин – преди полунощ)

и се събудих от спрея
на персоналния си ангел

вторник, 22 март 2011 г.

22 март

в световния ден на водата
слънцето
в ранно цъфналите локви
от вчерашната вода на цветарницата
се усеща като два градуса
празник

неделя, 20 март 2011 г.

добра храна, добър живот

и спомените
минават през стомаха
като стадо пеперуди
или
като ято бизони
от вечните ловни полета

събота, 19 март 2011 г.

Сфумато*

Започна да й превежда
Puerta del sol,
въпреки че тя нямаше нужда от това,
защото просто се наслаждаваше
на езика, който той беше научил
на място – някъде в...
(не беше важно),
а забележимият му дразнещ
говорен дефект
сега създаваше усещането
за перфектност.
Стигна само до десета страница,
когато тя затвори вратата.

Перспектива –
чака го
с луна на рамото.
____________________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)

четвъртък, 17 март 2011 г.

докосни хоризонта в полунощ

това е улицата на жените
с пет куки
плетат и не поздравяват

няма я в жълтите страници

имам в джоба си
синьо конско мънисто
слагам го в първия
оплетен по пладне чорап
и казвам „добър ден” и „благодаря”
едновременно

връзвам шарен пискюл
на кобилата на есента
за да ми позволи
да я прескоча

бяло ми е
като нощ като полюс
нищо и никакви
шест земни месеца

петък, 11 март 2011 г.

всеки ден не е великден

вдлъбнатината в меката възглавница
е полог за главата ми –
яйцето на нощта
и на кокошката, в която ме превръща сутринта

понякога успявам да излъжа курника
и се събуждам Фаберже

четвъртък, 10 март 2011 г.

Не търси аптеката

Преди да падне,
вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.

вторник, 8 март 2011 г.

лилави осморки

слънце грее, сняг вали,
жени празнуват
по двойки, в квартет
или в нечетна формация,
изключила само цифрата едно
(в смисъла на "сама", а не на "единствена")

празнуват и мъжките ръце,
извадени от джоба
като дуло на танк,
в което е пъхнато цвете

Пока-пока-покачивая перьями на шляпах*

Осмомартенски
вали изненадан сняг. От себе си.
Явно му харесва, защото не престава
цял ден.
И студът си го бива. Носът ми е червен
и понеже не съм лиричен поет,
единственото, което ми идва на ума,
е прастарата детска песничка
„до-ре-ми-фа-сол-ла, потече ми сопола”.
Прибирам се, изтръсквам всички изненади
от себе си и вземам душа.
Държа го дълго. Топлофикация + съветска власт,
е това е комунизъм.
Звъни се. Шляпам към вратата и мърморя
„пак си е забравил ключовете”.
Отварям. Виждам теб с роза между зъбите,
все още ровещ нервно в джобовете си.
На главата ти бавно се топи
сюр приз.
________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)

понеделник, 7 март 2011 г.

Бананова каша

люлеещ стол
повивам в есенни листа летата
със зима ашладисвам пръчка
и разравям въглените

претоплям приспивната песен
димът е стръв
за кръвожадните ми пролети
но до тогава има време

обръщам дъгата на бананов часовник
още време
разтегнато в ъглите на усмивка
люлеещ стол

вторник, 1 март 2011 г.

(без заглавие)

*
приемственост
връзвам мартеница
на коледната звезда

*
кръгъл час
снегът валсува
време за класика

*
в парка
снежни петна
и снимки на загубен далматинец