небесен кетъринг с печатна грешка

вие ми се онзи свят, с когото
упражнявахме моряшката походка
на стари морски вълци,
отвикнали земята

вие се
като маносана лоза,
поръчала манна небесна

Седмична легенда*

Каменни камили в градската жега.
Деца в пясъчника
пресяват пустинята.

Пред туристическа агенция.
Къде съм била? –
въпрос с въображение.

На простора
съхне панталон
на цветя.

В центрофугата
е роклята, от която
ти се вие свят.

Магнити
върху хладилника –
намирам Пикасо.

Поглеждам в ключалката
отвътре навън –
вятър в окото.

Шумни птичи ята.
Дъщеря ми стиска ръката ми
и това начало на лято.
_________________________________________________
* текстът е включен в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС,2010)

басня

на Възкресение
аз и великденският заек
гледаме "Бързи и яростни"

накрая ни уведомяват, че
всички каскади са правени в контролирана среда
и не трябва да се възпроизвеждат от всеки

продължаваме вечерта
по утъпкания сценарий на Езоп

износ на революция

разцъфни юмрука си
пролетта е друга революция

след тъмнината
и сърпа на ноктите
дланта осъмва
с две череши

не навивай часовника

виж,
уморих се всеки ден
да точа мигли,
да режа зимно слънце –
злояди са очите ми

ще легна (съвсем за малко)
и като кучето на припек ще побелея,
а по тялото ми ще почиват миговете
гълъбови сенки –
незаконните деца на лятото

игла в купа сено
е винтчето на очилата.

Торба лъжи

Смокинята върза.
Стани, Лазаре!

Настъргах сапуна
в дървеното корито.
Ще изпера бялата ти риза.
Стани, Лазаре!

Това съм аз –
до теб на снимката.
Защо мълчиш?
Онази в огледалото
не я познавам.
Стани, Лазаре!

Идват оплаквачките.
А ти ще им отвориш.

три сълзи под чехъл

театрално застинаха

събирам във ведро
дъжда

* * *

срещу залеза
слънчеви са
само очилата ми

тук е мястото, тук скачай!

тази котка е толкова шарена
навярно следствие от кръстоносните походи
умилква се в краката ми
а аз и хвърлям маслен геврек
яде го
значи става и за мен
махам шлема, свалям доспехите
и давам думата на шарената си рокля
дрън-дрън, дрън-дрън

минават трамваите
старите градски рицари

Един природозащитник разказва

Той
кацна на сърцето ú
(мокра поръчка),
а тя го нахрани с червивите си любови.
Малък качулат кълвач.

Когато
колите прегазваха листо,
тръгваше да пресича на червено –
неразделна част от неживата природа.

Така се сблъска с другия той
и го обикна, защото беше
единственият с лачени обувки,
различен от официалните мъртъвци –
прах по мира ú.

Бурки след март

Забули небето
с три пласта облаци.
Слънцето скри
под черна жилетка.
Нави чалма от вятър
около луната.
Лъжичка по лъжичка,
халифът-щърк
му зарибява жабите.

Муджахидин,
брадясал във зелено,
е април.

По покривите без керемиди

Белоцветните вишни
извън тихия двор
и подвижното бяло петно
от козите
в ниското зелено
по навик помнят зимата.
А тя изкачва върховете
и маха клиновете.

На мен оставя да чертая
прекъснатите линии
по магистралата и ме нарича
„минала”.

Витражи с обяснителни бележки

в Южното море
Складирам
облаци в очите си –
за сянка, за дъжд и за мълнии.
В рамките на настроение
доставката до теб е безплатна.

източни мъдрости с дръпнати
щори
Намазвам
половината от лицето си с дневен крем
и каквото е останало – с нощен.
Светлина и тъмнина,
умора и почивка –
„аз и ти” в пределното „ние”.

на Запад, в Рая
Всичко
на точки е ужасно ретро
като отровителството
и като убийствената ми рокля.
Обирам точките.

заставам с лице към картата и поглеждам нагоре –
там е Север
Между двата ореха –
само къс небе.
Достатъчно да завали.