Астрономически ескиз. Прапраразказ.

В наследство
ми останаха буркани
с тон небе, висяло
над изчезващата
Атлантида.

Аршин ми е скалата -
за безтегловност.
Лулата си не можеш
да напълниш
с преразказано "обичам те".

Моят Харпир вика: „Почвай!“

дядо Коледа
яхва луната
метлата на мен се пада

(но само)
след листопада
        след листопада...

(без заглавие)

разсъмване
разтваря се
юмручето на бебето

dashing through the snow

любовта ти
е кратка коледна звезда
аз ходя по вода,
сменила агрегатното си състояне

Бог да пази звездните (ни) бебета!

зън, зън, зън

*
Рождество Христово
рингтонът ми -
от "Досиетата Х"

                                    **
                                    Коледна вечер
                                    на отсрещния тъмен прозорец -
                                    моите празнични светлинки

Това е подаръкът от Ваня С. за рождения ми ден

Ваня, благодаря ти много, много, много!

Шинтайсеки

Лишено  от романтика

студено утро драска

по ръцете ми.

Бездомно куче – казвам му -

това ли мислиш, че са портите на рая?

Влез и донеси сърцето ми.

Захапва камъка и хуква

към японските градини.

(без заглавие)

първи сняг
цветно е
около кофите за боклук
                                       
                                        първи сняг
                                        писмото ми
                                        е още чернова

(без заглавие)

мразовито
бездомни кучета
на мястото за пушене

тропическо

чадър

и шапка

и глава

в обратен ред

глава

и шапка

и чадър

в разбъркан ред

глава

чадър

и шапка

Кому са нужни мандарините с листа,

щом нямаш смелост под снега

да се отпуснеш

беседи с Морфей

сънят на пчелата
ръката ми
разцъфва камъни

сънят на пеперудата
колко малко знам за пеперудите
в голямата поляна на света

сънят на мравката
всички пътища водят
към моя мравуняк

сънят на дъждовния червей
влюбена
стъпалата ми - на сантиметър
от земята

семейство Житни

простирам
изсъхват
сгъвам на топка
прибирам
черни мъжки чорапи
няма еротика
само статистика

събирам
подреждам
изхвърлям
прочетени вестници
истината е
само при некролозите

зън-зън-зън,
Коледа е вън!
няма уморени криле
има уморени Елени

(без заглавие)

силен дъжд
в апартамента за продан
свети

Течения

Студът е седнал в скута ми.
Люлея го, пея му,
като на дете.
После играем на "дай, бабо, огънче" -
качи се по-нагоре, качи се по-нагоре...

Най-горе Бащицата ни казва:
"Ако бях импресионист, щях да
закуся на тревата.
Наивизъм са тайните вечери."

откровение

*
има сънища и сънища
за втори път се будя
и пак ме има

**
роса роси
до мен ли само не достига
китката господна

слана слани
замръзва и светената
вода

***
безсънията
винаги са лични
не можеш да ги провериш
в безсънник

с 11 билки и подправки

къдрицата й
пада на челото
уморено е момичето
от KFC
а мен какво ли ме държи?
панирах си крилете

на

не съм те кръстила
под купола на църква
това ще бъде личен избор
да го направиш или не – сама
не искам да те поверя на поп
със расо на петна, мобилен телефон
и маратонки
все чакам да възкръсне чистият Йоан,
но само Бог възкръсва

Серлиана

вятърът разклаща

силно бора

не пада свраката –

отлита

хвърчат листата

на тополата

и падат

менюто днес -
ноември през прозореца

to see o.'s aunt

Докато чете вестник в клозета, тоалетната дъска се отпечатва на задника му.

мислителят

камъкът
на всеки е отляво
в очите - кръстът
а така ми се ядяха
мандарини

Зикурат

Откакто сътвори света, Бог
само сянката си хвърля
на земята.
И пирамидите не стигат
да достигнеш слънцето.

Захарна катерица

Когато пуши се крие от малкия си син. Всеки път искам да й кажа, че е по-добре да спре цигарите. Не го правя. Може това да е единствената й тайна.

Отвъд страха

Прибирам се по неосветената улица.
Уж е само 6, а е толкова тъмно.
Не виждам дори краката си,
сянката ми я няма никаква.
Какво да правя между два
разкрача, освен да опознавам
вътрешното си "аз"...
Най-сетне, от процепа на
отворената врата на салон за красота
се процежда светлина.
Вътре две ръце потупват и погалват
женско лице.
Еврика! Тъмнината не е за влюбени
в себе си.

И този път няма да кажа,
че се обичам.

(без заглавие)

*
въздишам
угасва
улична лампа

Малки клисари

Тук е забранено на възрастни
да бият камбаните.
Затова те само повдигат малките и
бим-бам, бим-бам...
После всички потеглят
с колите към землянките си,
а Господ цяла вечер го боли глава.

Така е, когато не слуша със сърцето си.

омограф

вълна
днес сменям ударението
от Афродита ставам
черната овца

чиста кардиограма

сърцето пази тайните

внуците на Ной

когато си тръгнем различни
на общото ни място
остава един опърничав облак
и не спира да вали

не знам защо
някои го наричат
суша

Заешко лакомство

Ще дойдат дъждовете
и ще ме измият.
Снегът ще трупа
по представата за мен.
Едва ли ще ме разпознаеш
по угасналите въглени в очите и
морков вместо нос.

равносметки

левитира лятото
в балончета от бира

разтрива се с ракия
зимата

шубата на есента
е шум

пролетта е невменяема
и безнаказана

не ме търси в написаното
а в мастилото
засъхнало по пръстите

стръв на божията въдица

всеки ден ме гълтат по 24 часа
за да е безкрайно времето Му

Астрономически ескиз. Питай Целан

Губиш ме,
губя те,
губим се.
Почти театрално
се губим.
Засилвам ефекта.
Прескачам до Лондон
за малко мъгла. После
отпивам от Сена.
Тя - Сена - никога няма да бъде
жива вода.

Времегълтачи

*

Дали гледаш в часовника,

или в краката си,

дали гледните ти точки

са спрели – отдай чест  –

минава времето.

*

Пенсионирам магариите си.

Каручката ми –

пълна със цветя.

*

Не можеш да си тръгнеш

просто ей така  –

роса след изгрев.

Постой и поплачи!

Докато изгрея.

твоят котарак го уби

в един измислен свят
(където)
докато даваш
втората си риза
и ставаш по-добър,
Господ закопчава
последното си копче
и стяга възела на вратовръзката

Как изглежда краят на света

Лято през декември
в двете полукълба.

Haiku*

Wolf moon
the wind herds away
the clouds

* Asahi Haikust Network By David McMarrey, Oct 19, 2012

Отложи снимката за утре

Да се оправдаят с облак,
е присъщо на слънцата.

Усмивката ми днес изкачва
Хималаите - без шерп
и кислородна маска.
А Джомолунгма не е зеле,
нито мармалад.

как се зачева хляб

от трохи

Born to fly

вчера Феликс

не полетя от „ръба на космоса“

за да преодолее звуковата бариера

само по скафандър

в детството ми момчетата

пускаха градинските охлюви

с парашути от носни кърпички

от ръба на перваза

Принцип на вредата

Любовта, най-големият капан на живота, не щракна. Свободна е да продължи нататък...

сянка на стената

фонтаните от цветя
пред бившия партиен дом
се набиват в очите

мили мои пастели, акварели,
нямате място при
острите ми графити

женски капризи

днес
брат ми – светлината,
закъсня

Ин ин ин*

Чета буквално
и иносказателно
  
Литни,

със смелостта на първолака

да не срича

хвърчащите въпроси

„кога се е смалила баба?“

„имат ли корен идеите или само стебло?“

„кой ще махне работното време на неработещия магазин“

хвани ни

един пръст прах

на тайното ми място

и вече имам необитаем остров

със оседлана зебра на вечен пешеходец

___________________________________________

* На Петя и Литни, хвани ни

Циклама

Някаква жена плачеше на пейката.
Някога и аз можех да съм
на нейното място. Но сега само пиша:
Една жена плаче на глас, на пейката,
на мен.
Причинителят го няма. Но какво пък?
В съзвучие с римското право,
бащата (на плача) винаги
е неизвестен.

помилуй нас

*
разресва
брадата си Господ
перести облаци

**
гасне огънят
в очите ми
жънат слънчогледите

***
"вкъщи има мишенце,
то си гризе сиренце"
по-добрата ми половина
е вече четвъртина

****
обичта ми
започва с омега
есен е

в лявата - рапан, в дясната - дъщеря

един понеделник
морето се опита да ме удави
усети, че го държа за ръцете
и го дърпам към брега

Четвъртък

Вече четвърти ден срещам Христос.
Бос. Пеша обикаля квартала. Сплъстен
гостоприемник на паразити и гнусливи погледи,
облякъл тесния шлифер
на Бог.
Напук на екология, еколози, в торбичка

от найлон събира отци и светѝ духове.

Ще ми повярва ли ако му кажа,
че е Божи син? А вие?