След другото* земетресение

От земетресението къщата се напука – значи живеем в порцеланова къща. Когато вали, палим огън в мазето, а Господ пуска пакетчета чай на конец. Баба казва, че светкавиците са конците, и аз й вярвам – как иначе Той ще извади пакетчето без да си изгори пръстите, като всичките лъжички отиват за гръмоотводи.

_________________________________
*на Весела К., с благодарност.

на хартия

дървото има право
да ме затрупа с плодове
или със сняг

Моментално

Мистър Глю беше лепката на квартала. Дебнеше всеки поглед, неблагоразумно казващ нещо различно от „Зает съм, бързам”, защото мистър Глю ненавиждаше деловитостта.
Не си мислете, че и погледите, които открито казваха „Майната ти, Глю”, бяха пощадени. Не – за Глю те предполагаха проява на невъзпитан астигматизъм и задължително се нуждаеха от корекция.
И така, всички погледи, различни от деловите, предизвикваха набъбване на слюнчените жлези на мистър Глю и една тънка струйка надничаше любопитно през лявото ъгълче на устата му, събираше кураж, потичаше и правеше локва-капан. Независимо какъв беше релефът, тя еднакво добре умееше да се спуска, да се катери или спокойно на пълзи по равното.

Попаднали веднъж в локвата, вие несъзнателно се спирате и учтиво поздравявате с коварния въпрос „Как сте днес, мистър Глю?”.
После... После, а това е винаги точно един час (мистър Глю никога не злоупотребяваше), не помнейки нищо от монолога, сепнато поглеждате към краката си, които отново започват да ви слушат, и се мъчите да запазите крехкото им равновесие, защото главата ви се чувства така, сякаш сте били залепнали за тавана.

Днес ми е особено. Една муха бръмчи около лявото ми ухо: „Как сте днес, мистър Глю? Как сте днес, мистър Глю?...”.

Нахранете слоновете си

В една къща на Орлов мост живеят два розови слона. Два розови комина са краищата на техните хоботи, пробили покрива.
Когато слоновете въздишат, че не ги виждате, защото се взирате право напред в светофарите и псувате наум регулировчика, те изпускат сивия дим на делника. Когато ги забележите обаче, димът е невидимо розов и сладък като сладко от рози.
Нахренете очите си и ще сънувате. Не мога да ви кажа какво, но очаквам да го споделите, а аз ще храня със сънищата ви розовите слонове, докато не го направите сами.
Днес комините станаха четири.

Вредата от забраната за тютюнопушене

Едва изчакват края на представянето на книгата и се втурват към тераса или друга открита площ да задоволят порока си с една цигара. Дълго държани в ръката на приличието, те се разпиляват като пръчиците със заострен край от онази детска игра, която по мое време носеше името „Хоп-стоп”, а сега се подвизава на пазара като "Микадо". Малкото останали в залата се нареждат на рехава опашка за автографи, а другите останали си остават по масите, увлечени в разговор помежду си или пълнейки устата си с наличните хапки.
И вече няма кой да ги накара да бъдат отново заедно, в името на това, за което са дошли, защото на автора не се полага дебелата клечка, с която да ги събере отново, а само химикалка.

Тиа Мария

Ако искаш вечерта по-тъмна,
сложи си слънчевите очила,
направи си ямайско кафе,
разпилей черни маслини по масата,
където за последно шареха очите ми.
Отгледай черно лале в естествената му среда – сърцето,
прочети нещо за гарвана,
осинови черна котка.

Ето, можеш да правиш толкова много неща,
за да излезеш на светло, докато пресичам пътя ти.

В началото на третия сет

Днес станах 5 минути по-рано.
Изтрих от телефона си двама от група „В”,
видях финалния скок на единствения посетител
на пързалката отсреща,
поздравих баба за рождения й ден – деветдесет и осми,
като отново обърнах внимание на Господ, че не искам дълголетие.
Препекох си царевичен хляб, подсладих чая си
с още една лъжица от мановия мед на Ангел от Държаница
(поезия от имена, но си е чиста истина - бурканчето никога не лъже).

Лятото в Австралия не свършваше.
Тук януари – също.

Черен пърхот

Блестящото кубе
на фотографа пързаля сенките
на светила, които
само с потните чела си светят.
И те валят по раменете му.

А ти с косата до петите
премиташ разградадените им дворове.

тест за оцеляване

научих се
да не се радвам
и се приобщих
към живите

Панда дипломация

Тук-там откривам изстреляните изречения –
цветни ленти за празник, летели гордо нагоре
в точния час, с точните думи „Честита, честито…“
По пода лежат в неестествени пози.
А бяха в косите ми, по твоето рамо, около китките -
червени конци против уроки.
Липсва ми фраза, по която да тръгна
и малка панда от плюш.

„Най-застрашените видове са тези, които обичам“
Да идвам ли?

(без заглавие)

всяка сутрин -
лято
Australian open

Аз бях майката

Освен ако не си в море,
не вярвай сляпо на звездите
да те водят.
В града е друго. От неговите
цветове и изпарения
небето се пречупва.
Когато се оплитам с мрака,
дръпни ми края
преди да кажа "свършено е с мен"
и пусни завесата.

Драматургията ме изпитва за шестица
с въпроси от измислен хепиенд.

Прибори

Не пиша за хора, които си облизват пръстите.

Патриотично

Явно трябва да изгледам всичките турски сериали, за да се побългаря.

Биде утрин

Предсказвам идването на дъжда.
Блажени шепите в които
като във Граал ще падне.
Блажени устните, които
ще пият и ще те целунат,
и винаги последни.

Биде вечер

Вечеряме и мълчим.
Възпитани сме добре –
не се говори с пълна уста.
След вечеря пак мълчим.
Мълчанието на празна уста
е вироглаво, но така чувам
онзи взрив от звуци,
когато Бог е казал „Да бъде светлина“,
докато ти предъвкваш за трети път новините.

Древна

Ужасно ми се плаче, ама ужасно! Но си спомням, че последния път, когато ми се плачеше така и не се сдръжах, създадох много проблеми на Ной и сега каквото и да става няма да заплача, въпреки че в днешно време той ще има къде-къде по-малко работа, предвид хилядите изчезнали видове.

Възможно бягство

Суша дългата си коса с кръгла четка, по която се заплитат част от косите ми и остават там. Синът ми ме пита дали не ми е жал. Защо - казвам - може би сега те са на по-добро място от главата ми.

(без заглавие)

*
още едно дете
родители правят
снежен човек

*
само парче от слънцето
по снега -
кори от портокал

За какво сме изпратени

Преди да отида на пазар, записвам нещата, които смятам да купя. Понякога си мисля, че когато Господ изпраща някои хора на бял свят, забравя да им даде бележката си.

... и бутилка ром

Закривам дясното си око с ръка и гледам само през лявото. После закривам лявото и гледам през дясното. Откривам и двете си очи, а те започват да се карат за Веселия Роджър.

Времеви истории

Нося ръчен часовник (механичен).
Знам, че най-големият му страх е да не загуби ръката ми, защото тогава ще дойде кукувицата, ще пробие дупка в него и ще го превърне в стенен – като дядо, който на всеки час казваше на баба онова, което все е забравял и го е чувала само кукувицата. Но вече не може.
Баба се смали и не го стига, за да го навие.

Vesti.bg

На 3 януари преди 516 години
Леонардо не успява да полети.
Казват - за малко.
Няколко дни по-късно, през 2012,
баща и син слизат от джипа
и пребиват някого с бухалки.
Казват - за нищо.
Двама Homo sapiens neanderthalensis
издържали на "конкуренцията"
със съвременния човек.

След време ще се качат
на самолета и ще полетят.

Или-или

Преди сън отварям прозореца.
Сънят или ще влезе, или ще избяга -
прилично дебел, в разцвета на силите си.

Така умират мъжете

Трисантиметровото предимство на белия маншет
пред черния ръкав на сакото
предизвиква бялото на очите.
Бялото на бялата якичка трепти
като камертон в образцово "ла".
Чорапите са черни -
до прасеца.
През лачените обувки
преминава силует на женски ангел.
Кръстосай свободно крака, господин никой.
От небето те делят
няколко димни кръгчета
на пура.

(без заглавие)

край на годината
еднодневка
във вчерашното пране