Алба Лонга

*
доверие
сняг на рамото

*
грохот на лавина
симултантен превод

*
тризнаци in vitro
градовете - построени

(без заглавие)

ледоход
вход само за членове
на клуба

(без заглавие)

неделя
поредната дъвка
в устата на сър Алекс

Боскет

Когато пише поезия, мисълта и се движи вертикално - отдолу нагоре или отгоре надолу. Мисли си, какво ли ще стане ако пише проза? Няма да строи вече кули, а пътища. Маршрутът им ще бъде качен на сателит и всеки GPS ще улавя сигнала, за да заведе някого до вкъщи, до училището, до хотела, до...
Не, това определено не я привлича. Обещава си, че когато дойде времето на прозата, тя ще бъде най-зеленият дафинов лабиринт.

Доживотна гаранция

Спи при дъщеря си в детската стая. Отгоре на двуетажното легло. Всяка вечер се качва по стълбата, прекрачва парапета и влиза в своя си свят. Всяка сутрин прекрачва парапета и слиза в общия свят.
Днес дъщеря й каза, че в съня си е събирала орехи. Тя се усмихна - в съня си беше вятър - и разбра, че светът й пропуска.

Дебют

Денят е още кратък и затова чакам дъщеря си в училищния двор. Гледам в осветените прозорци на малкия салон на първия етаж. Там, мъж с вратовръзка, е застанал пред десетина момиченца. По движенията им разбирам, че се учат да валсират.
Раз, два, три - няма огледала.
Раз, два, три - няма бални рокли.
Раз, два, три - няма кавалери.
Раз, два, три... Лесно е да движиш въздуха.
Невъзможно е да се опреш на него.

Логос, патос и етос

Неделя сутрин е. От половин час слънцето наднича през прозореца с най-риторичния въпрос "Спиш ли?". Един облак също решава да надникне със същия въпрос и отнема думата на слънцето.
Ставам и на свой ред надничам през прозореца.
"Печелиш - казвам на дъжда."

Речи, чакръче

Нишките
към теб се скъсаха.
Не може да останеш
в скъсан подгъв.
Пробойната в сърцето
запушвам с показалец
от табела "Пазете тишина!".

Освободени - устните
изпускат крясъка
от мен до друга
празнина.

Добра причина да пораснеш

Сняг
върху купчината
от сняг.
Расте.

Начин да стигнеш
небето.

Просто и народно

Уморена от вменените ми задължения,
не вярвам в безусловната любов.
Със тях изтича времето ми
да обичам.

Обръщай се към мен
с познатото ти "сър".

Сиам

Човешка костенурка се прави от двама щитоносци, които залепваме за гърбовете. Така обръщането по гръб, което обикновено е необратимо и с летален край за влечугите от разред Testudines, е невъзможно, защитата на задниците – непробиваема, а двуличието – естествено.

Когато комините мълчат

Толкова е мразовито, че пушекът от комините на ТЕЦ-а е увиснал над тях и не мърда. Преди да излезе навън, Елисавета си поема дълбоко въздух, както прави преди да се потопи под вода, и смята да го задържи докато стигне до детската градина, в която вече е в предучилищната група.
Страхува се, че ако издиша дори само веднъж, облачето дъх няма да отлети, ще залепне за устата й, и точно като в комиксите в него ще се изпишат всичките й мисли. За това, че никога не изпива млякото си, а полива с него фикуса, за … ох, и за Димитър, когото толкова много харесва.
В този момент го вижда, по точно малките облачета, които излизат от устата му, обграждат го и почти го скриват.
Въздухът, който напира да излезе, издува бузите й, очите вече ще изскочат от напрежението и тя издишва на пресекулки. Нейните облачета се смесват с неговите.
Във всяко има по една разкривена печатна буквичка и всичко изглежда объркано, като в играта „Намери думата“.
Намират ги заедно, както вчера, и вече не съжаляват за дългите си имена.

Латерна Магика

"Защо не виждам, мамо?"
"Когато един човек се ражда, друг - умира, а Господ взема очите му и ги дава на новородения. Очите, които Господ е взел за теб са били слепи."
Дълго време вярваше в това, докато не се намеси науката, за да разбие всичко на пух и прах.

Понякога, точно като зрящите, вечер пуска щорите, загърбва света и се потапя в сладко-киселия сос на любимите си филми.
Не подозира за дупката, през която го наблюдава малко божие око.
На сутринта вдига щорите, отваря прозореца и докато едноокият гълъб кълве трохи от ръката му, се моли да прогледне, само миг преди Господ да вземе очите му.

Рампа за горски пастири

Знаете ли за ходещите дървета? Отглеждат ги в контейнери и така те могат да се пренасят от едно място на друго. През зимата можете да ги сложите точно там, където е най-ветровито, за да ви пазят завет, а през лятото - където е най-слънчево, за да се скриете под сянката им.
В инвалидната си количка той е вечното зимно дърво.
Любимата му пица е „Quattro stagione".

Пазеше само тях

Бяха заедно вече две години, през които тя беше ту с къса, ту с по-дълга коса, а той винаги я рисуваше една и съща.
Днес го попита защо.
“Дължината на косата ти е разстоянието до раздялата - усмихна се. - Винаги лакът и половина.”

Вечерта тя се качи на тавана и започна да брои портретите на гологлави жени.

свърнала от правия път

на този сняг
съм му първата
стъпка

Интимно

Прибра се. Тя закачи палтото, а после протегна ръка и му подаде ухото си.
Прошепна ѝ :
- Рисувала си слънчогледи.
За вечеря изяде сам “Шатобриан за двама”. Непрекъснато повтаряше колко е хубав панираният език.
И пак усмихнато каза:
- Тази вечер си особено мълчалива.
Легнаха си. Когато случайно погледна лицето ѝ, забеляза, че е малко бледа, но пък я похвали за превъзходното “червено” в сангрията.

Както всяка сутрин, закуси със сърцето ѝ.

1964

На езерето му е нужно лято.
Да скрие патица в тръстиките,
да ми гадае по лицето на луната
и да покръсти три лъча слънце,
за да ме прекръсти.

На езерото му е нужно зима.
Да го скове, за да премина
в годината на първия си дракон.