петък, 30 март 2012 г.

Равнище

Някой ден ще тръгна към нулата.
Направо от работа –
на високия ток на умората,
на смъртта със светлата риза,
на живота с костюма.
Ще вървя, ще събличам, събувам…
Ще реставрирам сърцето си.
Ще пристигна.
Ще сложа лицето на запада
и ще седна по турски.
Със земята сравнена,
ще дишам с морето.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Гадалушка

На първи март имаше на ръката си повече от десет мартеници, които с времето ставаха все по-малко. Първа отпадна мартеницата с дървеното сърце, което се разполови. След това се скъса мартеницата с пластмасовите топчета, чието собствено мнение, по пътя на най-малкото съпротивление, отново ги събра под прашния шкаф. Мартениците, които се стягаха с конски или други мъниста бяха следващите отпаднали, тъй като двата им края играеха играта „кой ще бъде начало“, а за победител се смяташе първият изнизал се от мънистото.

Накрая на ръката й остана една мартеница, вързана на възел, който чака тънките пръсти на пролетта, Александър!

вторник, 27 март 2012 г.

Сто и една причини да кажеш

Истерично го умолява да се омъжи за нея, защото плюшената маймунка, с която спи от двегодишна, "вече не прилича на нищо". Той я гледа недоумяващо и почти инстинктивно посяга към единствения банан във фруктиерата.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Феята маратон(ка)

Момичето тича все по-бързо и по-бързо.
Разбрала, че двете фльонги на които беше вързана, са само декоративни криле, развързаната връзка се удряше в земята, след всеки опит да полети.

сряда, 21 март 2012 г.

Пастир свой

Нямаше търпение да използва лъжицата. Въпреки това внимателно хващаше всяко грахче от супата, полагаше го в устата си, попиваше пръстите си в книжна салфетка, а с официалната, която покриваше гърдите му, избърсваше ъгълчетата на устните.
Когато остана само бульонът, в очите му се появи фанатичният блясък на иманяр, чул малката нощна музика на металотърсача.Надигна чинията и изля съдържанието ѝ направо в гърлото си.
В огледалното дъно го гледаше Господ. Не го беше изоставил.

вторник, 20 март 2012 г.

Ода на радостите

Хайде да изтананикаме на български Одата на радостта. Тананикаща буква е "м". Радостта излиза през носа леко фалцетно, както подобава на географската ни ширина:

мм-мм-мммм-мм-мм-м-мм
мм-мм-мммм-мм-мм-м-мм
мм-мм-м-мммм-м-мммм-ммм
мм-мм-мммм-мм-мм-м-мм

Стоп. Как сте сега? А другите около вас? Никаква промяна, ли? И аз обичам България.

Сега да изтананикаме Одата на радостта в оригинал - на немски. Тананикащата буква е "m". Звукът е подчертано носов, като от басова туба. Не гълтайте бирения си корем, ако имате такъв:

mm-mm-mmmm-mm-mm-m-mm
mm-mm-mmmm-mm-mm-m-mm
mm-mm-m-mmmm-m-mmmm-mmm
mm-mm-mmmm-mm-mm-m-mm

Стоп. Как е? Не, не ми казвайте, че нищо не се е променило! Погледнете към кухненската маса и вижте как радостно трептят четирите ъгъла на тишлайфера.

събота, 17 март 2012 г.

петък, 16 март 2012 г.

11

Ива се събужда и усеща, че пижамата й е отесняла. Когато си лягаше снощи, всичко беше наред. Става бързо, отваря гардероба и започва да облича различни дрехи. Всичките й са по мярка.
Ива наистина се събужда. Надвесена над нея, майка й пее "Честит рожден ден", а до главата й, на възглавницата, лежи чисто нова и разбира се, празна пижама, готова да събира сънища цяла година.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Голямата картина

В шест сутринта е още тъмно,
в шест вечерта е вече тъмно.
В шест сутринта е още рано
за ставане и за закуска.
В шест вечерта е още рано
за вечеря и за лягане.
Изобщо 6 не е часа
за някакво начало.
„Докато съм тук“ – суфлира зимата.
„Докато съм тук“ – изричам го на глас -
та кой ще ми повярва, иначе,че
мозъкът ми е
две зимни полукълба.

понеделник, 12 март 2012 г.

От както свят светува

8 март. Около "Шератон" са плъзнали циганките-врачки. Може да се обзаложи, че всичките са майки. Може да се обзаложи и че няма нито една циганка в ин витро програмите.
Ускорява крачка, но ушите й, както винаги, се тътрят и тя чува зарибяващата реплика "Ти си много добра майка...". Влиза аптеката и си купува месечната доза противозачатъчни. Не, не е така. Влиза в аптеката и купува лекарства против висока температура, диария и дехидратация.
Бърза към метрото, за да се прибере вкъщи.
Ще празнува, докато гони вирусите от дъщеря си. Преди тоста ще прочете листовките.

неделя, 11 март 2012 г.

Равновес

Лъжеше, че я обича всеки ден, от сутрин до вечер, между закуската и обяда, между обяда и вечерята, дори в съня си.
Тя знаеше, но единственото затруднение, което изпитваше беше с часовниците, когато избързваха или изоставаха и трябваше да отнема или прибавя лъжи.
За да поддържа крехкото времево и семейно равновесие, знаеше колко издържат батериите и пазеше като очите си 24 часовите лъжи, които щедро й предлагаше високосната година. Лятното часово време самó се уравновесяваше със зимното.
Естествено, че не му повярва, когато й каза, че не я обича.

събота, 10 март 2012 г.

коан за нарастващата луна и езеро

обясни се в любов
на отражението й

от попарените й чувства
се издига аромат на щастие,
което или не идва,
или идва самó

пита го:
как изглежда
мексиканската вълна
на един-единствен
фен

неделя, 4 март 2012 г.

Търси се

Омръзна й да използва въображението си за това какво да сготви, къде да се разходят, къде да почиват през лятото, какви подаръци да се купят за рождените дни на децата и на еди-кой си. Омръзнаха й червените рози, които, макар и рядко, получаваше винаги по една, а те клюмваха още на следващия ден. Дори си купи ниска и широка ваза за петнадесет лалета, за да събуди въображението му. Дано прескочи розовия плет!
Омръзна й да гледа тази ваза празна.
Стегна куфарите си и замина на кратък разказ.

събота, 3 март 2012 г.

Блажена

По студеното ми тяло
трепери споменът
на миналата лятна рокля.
За срещата й с вятъра зад онзи ъгъл,
за слънчевия лъч, надничащ
през самотния илик.
За символа на свободата -
две разкопчани копчета.

Слуга във зимната епархия -
разчиствам преспите, изяждам снега.
Пресипвам точно за финалния смях,
от който пуква първата пъпка
и пада отплатата.
От дефилето на зимата -
новата рокля за лятото.