петък, 27 април 2012 г.

Тъмно, светло, тъмно…

Смачках гордостта си
като бирен кен от клошар.

Свивам дланта в юмрук,
за да видя сърцето си.
Признавам му:
„И този път се връщам с празни ръце“.

Да сея ориз на небето
е само просветление.

четвъртък, 26 април 2012 г.

(без заглавие)

буен вятър
сваля ми клонки
в краката

муха в офиса
каца на календара
на вчерашната дата

сряда, 25 април 2012 г.

Плюя на петите

Океанска милост мие бреговете
от завръщането. И то не разпознава себе си.
Какво да му предложиш, за да се огледа?
Пукнатата светлина от керемида, или улука –
пързалка за врабче и дъжд.
Чия ли меланхолия да му извикаш,
от черните пътечки на винила?
Къде да го удариш?
С глава под мишница –
боде очите си. Клепачите
по милост си оставя. Да чакаш,
за да видиш как ще трепнат и ще се отворят
с възклицание:

„Една и съща бездната за любовта и камъка!“

понеделник, 23 април 2012 г.

събота, 21 април 2012 г.

петък, 20 април 2012 г.

отсъствие

под сянката на дървото - чадър
под сянката на чадъра - сянката на дървото

четвъртък, 19 април 2012 г.

to see o.'s aunt

Докато чете книга или вестник в клозета, тоалетната дъска се отпечатва на задника му.

неделя, 15 април 2012 г.

петък, 13 април 2012 г.

Глътка

За да светува свят той съществува.
Невидим е, но осезаем.
От всеки духов инструмент е музика.
Без него няма огън и горене
(какво по-тъжно от излишен Прометей).
Познават го и рибите.
Две думи е превърнал във молитва:
"Дишай, дишай!"
Прадядо му е още жив и му разказва
как е повдигнал роклята на Мерилин.

Въздух.
Някои от имената
си остават само мъжки.

сряда, 11 април 2012 г.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Практическа графология

Градът се подписва по мен
с прахта по обувките.
Срещу напукания подпис на студа
не помага и шведската грижа.
На умората мастилото събирам
в торбички под очите си.
Баркодът на нощта
се настанява в разширените зеници,
а неграмотно утро забожда две топлийки там.

Аз съм гипсова отливка,
по алеята на славата Му.

сряда, 4 април 2012 г.

Подробности

Тъжи и се смее
с двоеточие, тире и скоба.
Расте дъщеря ми.
С емотикони се плези.
Съвсем не по Айнщайн.

вторник, 3 април 2012 г.

Графито

По стените рисува кошмарите
и мечтите си.
Храбро
оставя празно място
за истинска врата.

понеделник, 2 април 2012 г.

Микро

Каквото и да кажа,
ще е нямо. С усмивката,
с която чезне сянката ми
след сянката на самолет.
Каквото и да правя,
ще е нищо. Пред брезата,
захваната на покрива на изоставен дом.
Каквото и да искам,
ще е много. След капката роса
от топлата въздушна маса на „обичам“
върху студената повърхност на лице.
Каквото и да чуя,
ще е малко. След песента на залезите
а капела.

А искам да си кажа –
най-лесно се прихваща плесен,
без да усетиш как се заразяваш.