сряда, 30 май 2012 г.

Дзен фешън

Ще забравя всичко заучено,
ще отхвърля всичко подхвърлено,
ще забравя себе си.
Между двете бамбукови пръчици
ще стисна живота си,
ще го сложа в пъпа на Буда,
където покълват вселени
по мръкнало,
а в коритото-дзен ще съм
желаната капка.
И точно тогава, съвсем нежелано,
ще дойде някой да ми припомни коя съм. Че съм била любовта му.
Знам - ще му кажа - любовта е насилие.

вторник, 29 май 2012 г.

Последно лято в това училище

От пластовете грим създавах облаци.
Сега подхвърлям слънчева монета
със лицето си (ези-ези).
Покълваше от сухите ми думи прашно лято.
Сега пропускам прахоляка. На есента благодаря учтиво
и отказвам благодата.
Посрещам рождество без зимнина.
Минавам през огъня - скалпел в полевата болница.
„Какво беше?“ и „Какво ще стане?“ - въпроси без значение.

Чист разрез. И стигам сърцето ти.

понеделник, 28 май 2012 г.

Подвижни пясъци

*
Плесна с ръце
и от очите му
подплашено излетяха
всички образи.
Сега отново имаше
чисто платно
и оголено въображение.

**
Слънцето
изгря мълчаливо
в съпротивата на мокрото.
Докато говорех с тебе,
е валяло.

***
За подгряване
всеки инструмент
свири вярно
само своята мелодия.
Не е за вярване –
при толкова различия,
приятелски да се заслушат
пиано и оркестър.
И този Гершуин!
Музиката му
показва ноктите
на всичките ми котки.
(Пссст! Знам, че Cats не е от него.)

неделя, 27 май 2012 г.

четвъртък, 24 май 2012 г.

Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „БИНЬО ИВАНОВ”
КЮСТЕНДИЛ 2012
РЕЗУЛТАТИ
Националният литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов”, организиран от Община Кюстендил и читалище “Братство 1869”, с любезното съдействие на Информационен център Европа Директно – Кюстендил, се утвърди като едно от най-престижните литературни събития в страната и се провежда под патронажа на кмета на гр. Кюстендил г-н Петър Паунов. Тази година участие взеха 380 творци с общо 1140 произведения от цялата страна. Журито на конкурса с Председател литературния критик Константин Еленков определи победителите:
ПЪРВА НАГРАДА: Диплом и парична награда в размер на 300 лв.
Павлина Йосева, гр. София – „Баба и аз”
ВТОРА НАГРАДА: Диплом и парична награда в размер на 200 лв.
Анжела Димчева, гр. София – „Изкуството” Димитър Гачев, гр. Пловдив – „Сая” ТРЕТА НАГРАДА: Диплом и парична награда в размер на 100 лв.
Антоанета Богоева от гр. Кюстендил – „Нямаха духа да ги извисят”
--------------------------------------------------------------------------
ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ:
1. Специалната награда на Информационен център Европа Директно – Кюстендил:
Ваня Велева, гр. Ямбол – „Джулай Морнинг” - Диплом и предметна награда
2. Специалната награда на читалище „Братство 1869” гр.Кюстендил
Васил Славов, гр. София – „Каквото беше беше” - Диплом и предметна награда
3. Специалната награда на читалище „Пробуда 1961” гр.Кюстендил
Таня Ангелова, гр. София – „Мастило” - Диплом и предметна награда
4. Специалната награда на Община Кюстендил
Нели Добринова, гр. София - „Торба лъжи ” - Диплом и предметна награда

5. Специалната награда на Младежки информационно-консултантски център - Кюстендил
Йордан Петрински, гр. Кочериново - „Паметно” - Диплом и предметна награда



Източник читалище "Братство 1869" - Кюстендил

сряда, 23 май 2012 г.

Вечерня

Откакто разбра, че е смъртна, винаги заспива с усмивка. От дете й казват, че усмивката топли повече от вълнените ръкавици и чорапи. Трябва да запази поне тази топлина, в деня, който започва, но и свършва с вечерта. В деня, в който топлината бяга от петите.

„Господ да пази топли петите ви!“

четвъртък, 17 май 2012 г.

Кристис

Бледа е като порцеланова кукла и само синкавата пътна мрежа на кръвта я дели от колекционерската му страст. Всъщност, единствената му страст.

сряда, 16 май 2012 г.

Споделено

Днес в Литернет видях наградените стихотворения от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови за 2010 г. Този път накуп.
Искам да споделя с читателите на CUBE едната трета награда, тази на Любомир Терзиев. Още през 2010 г. това стихотворение ми се стори гениално и си казах, че именно то, отсрамва тогавашното жури с председател Цветан Ракьовски и членове: поетесата и преводачката Рада Панчовска, поетът и жур­налистът Валентин Дишев, поетесата Яница Радева (носител на миналого­диш­ната Голяма награда) и поетът и литературен историк Йордан Ефтимов. И така:

FINITA LA VITA NUOVA


От прозореца ми, Данте, не се виждат пилигрими
и никой не върви към Рим.
Никой не тъгува за смъртта на Беатриче
защото тук не се е раждала.

Никой не отива никъде.
Бедни безработни цигани стоят в редица
като синигери на припек в ад без насекоми.

Аз - бяла врана непрокопсана -
седя на сянка, хващам думи и ги пускам.
Няма кой да ги поиска.

Limbo.

Циганите не ги гонят, щото искат насекоми.
Утвърдените поети били на диета.
Приятелите ми са сити с моите симптоми.

Ще спра да се опитвам да ударя тъпана,
и ще се изтегля, Данте, като тебе
да се уча да обичам с интелект.
Край на новия живот.
Ще се обадя чак с голямата комедия
оттатък.

Любомир Терзиев, източник Литернет

(без заглавие)

поляна с глухарчета
деца играят
на „развален телефон“

понеделник, 14 май 2012 г.

Дъждовен репортер

Снощи дъждът не ми говореше.
Тропаше с копитата на настроение -
7/8 „чëрт возми“.
Върза тенекия на вятърната лейди
и тя прие светото кръщение като буря.
Само при мисълта, че искам изляза,
черната ми шапка пребледня и (при)падна
от дебелия гвоздей, неканен роднина за
всяко разпятие.

Днес ми казва:
„Ще съм кротък като охлюв на пътешествие, дълго
цяла детска педя,
и ще си покажа рогата по на север
или по на юг, или от другата страна на улицата.
Дори и на зелено не пресичай!“

Дъжд.
И в клин , и в ръкав.
Съвсем не е вчерашен.

(без заглавие)

велосипедист
срещу вятъра
очите ми – попътни

неделя, 13 май 2012 г.

Пътеводител

Древни са мъглите,
посèти от винили себе си,
пожънати от неуспелите,
събирани
от Изтока – със чаения аромат,
от Запада – със кръста,
от Севера – със бялото око,
от Юга – с пясъчните гърбици,
в конопени чували за осъдени.

“Извинете, да, разбира се, че ще поръчам:
чай с лед и двe кутии Camel”.

петък, 11 май 2012 г.

winehouse

ако не можеш да заспиш
си нарисувай изгрев

не се мъчи да триеш
луната от прозореца

четвъртък, 10 май 2012 г.

Спасението

В този ден истината влиза
през отворения ми прозорец
като кавга, разлята по асфалта.
Да скоча в центъра й да престане?
Не! Просто ще се
изроди във изумление: „Поредна глезотия!“
Сдобрявам тялото с ожулените колене на мисълта
и заваля.
Излизам от стаята. Оставям мухите да ме одумват.

Дъждът е ежедневно и единственото приземяване господне.

вторник, 8 май 2012 г.

Мацуо Башьо, 100 хайку

Когато разбрах за тази книга на издателство "Изток-Запад" веднага реших, че трябва да я имам. Не само заради това, че ще чета хайку на Башьо, но и заради това, че преводач и съставител на книгата е Братислав Иванов. След работа се запътих към Български книжици, влязох в книжарницата и заявих веднага желанието си. По този начин видях, че за да стигнеш лавицата на "Изток-Запад" трябва не само да коленичиш, но и да склониш глава, което аз избегнах, за сметка на момичето от книжарницата. Купих книгата. Коричната й цена е 10 лв. С радост предвкусвах вечер без телевизия, компютри и прочее. Само Башьо и аз. Когато моментът настъпи, разтворих книгата и ето ти разочарование. Хартията беше жълта, малко по-дебела от вестникарската. Вместо рисунки имаше размазани черно-бели снимки, от които нищо не се разбира за обекта на снимката.
Иначе всички хайку са не само на български и с йероглифи, но тези йероглифи са транскрибирани, така че ако желаеш, можеш да прочетеш съответното хайку и на японски. Тоест Братислав Иванов си е свършил коректно работата.
А Башьо си е Башо, както все още го нарича Едвин Сугарев, може би по навик или от някаква сантименталност.

Уважаемо издателство "Изток-Запад", би трябвало повече да уважавате читателите си, защото в тях е хлябът ви. Повече трябва да уважавате авторите, които издавате под слогана "Световни поети". Повече трябва уважавате труда на преводачите и съставителите. Все пак за 10 лв. можехте да се постараете доста повече в оформлението. Книгите на издателство "АРС" - Благоевград, които Валентин Дишев лепи с плюнката си, изглеждат много по-добре от тези 100 хайку на Башьо.

събота, 5 май 2012 г.

доминанта

познах
и за дъжда,
за вятъра,
и за гласа на електричеството

раздават ли се още библейски имена?

пустиня съм
албиносът на тревата

сряда, 2 май 2012 г.

Стихотворение за обезглавената каменна костенурка

Мирис на люляк и на кестени.
И само котешки лапи.
Аз и София.
Четири дни не крием главите си -
доверчиви каменни костенурки,
по които се катери детството.