вторник, 31 юли 2012 г.

сряда, 25 юли 2012 г.

Зелени балкани

Бях птицата на рамото ти.
Да се разпознаваш във тълпата
хищници, като хищник, посветил се
на пернато.
Докато не ми опадаха перата.

Сега съм мишката с криле – вечерница -
и всичко е надолу със главата.

вторник, 24 юли 2012 г.

...шейк танцувате сега добре*

Младостта й е била в шейсетте.
И колкото и страшно да звучи - на вече минал век.
Все още носи бремето на красотата.
В косите й пулсира ДНК
на вечно непослушните къдрици.
Чии ли песни тананикат спомените й?
На Джони Холидей, на Жо Дасен или
"Урок по танци" на Воронов*.

Брадичката потрепва, сякаш знае,
че днес позира на едно
стихотворение.

инцидентни точки

белезите от горещо олио
върху ръката ми
образуват триъгълник
между мен, тигана
и стомаха на любовта

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Анкета

Дъждът забогатя.
Пътува с Ориент експрес
и слиза само по желание,
а юли не е неговата спирка.
Самотните мъже раздават картите
до мръкнало. На светлина от фасове.
Самотните жени са по-самотни от празните
чинии след вечеря. Неизмити.
Къде съм аз?
Оставям залък залъгалка за чинията
и вадя новото тесте. Небето дръпва
силно от хаванска пура и ми оставя
пълнолуние.

неделя, 15 юли 2012 г.

Общи свободи

При тези 14 градуса в Лондон
и тези 40 - в София,
аз вярвам във глобалното затопляне
ти - в ледена епоха.

Не можем да си имаме доверие
поне до пролетните дъждове.

събота, 14 юли 2012 г.

Антоан, или за писането и рисуването

не ми е нощ, не ми е сън
от обещания Господни
за зелени пасбища

а аз съм рабът, който
вижда рая във пустинята,
защото там научих
думите срещу безсъние:

„моля, нарисувай ми овца“

четвъртък, 12 юли 2012 г.

праг

болката
е 3D пъзел
нарежда се, нарежда се
и ужасно прилича
на главата ми

понеделник, 9 юли 2012 г.

Оръдия на страстта

Казваш,
че съм буря в чаша вода
и посягаш към Граала.
После невярващо гледаш ръката си,
стиснала въздуха.
Холограма е, да.
Като мен и страстта ми.

Само бурята е истинска.

вторник, 3 юли 2012 г.

Шибуми

Днес ги напуснах.
А те звънят на телефона,
но аз не вдигам. Вървя
и се поклащам в ритъма
на музиката им.
Радост, обич, тъга, тревожност
са само затихващите кръгове
от цопналото каменно спокойствие.

Сега живея в дупката на пъпеш,
от който си извадил семето.