Разкриване*

При второто си пълнолуние
си толкова откровена –
сън на дланта.

Изпитвам страх,
че ще те зашлевят
и ще покажа
тъмната си половина.

Ела,
сънливецът развори
чадъра за луни.

* Стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010) и е написано за "синята луна" в края на декември 2009 г.. Днес ще наблюдаваме същото събитие :)

Хлеб

"Извинете, къде е блок 50?"
"Поликлиниката къде е?"
От метрото по малките улички на квартала
сякаш карам втора смяна.
Навигация
и информация.
Доматите и пъпеша в дясната ми ръка
спорят кой тежи повече.

Мълчи хлябът. Най-лек.
Като след стих
на Вапцаров.

Малки мъжки игри

Хлапе се навежда,
взема листо от тротоара
и го подарява на майка си.
После стреля по мен. Сигурно
право в сърцето.

Говоря на романски

Живее в роман. Глава след глава, докато премине края и стигне съдържанието. След това влиза само в избрани глави. Когато има свободно време чете от живота и един ден научи, че увеличават възрастта за пенсиониране до такава, каквато нейният роман не познава.
Оттогава е непрекъснато заета, непрекъснато.

lonesome george

втора четвърт
чудя се
къде е половината
от сърцето ми

Haiku*

Radiation
a child sings
“rain, rain, go away…”

*Asahi Haikuist Network by David McMurray, Aug 17, 2012 from the Notebook

Сайдер

Чувствата ми са сезонни работници.
Берат боровинки в Швеция,
портокали в Гърция.
Останали без глас,
превиват гръб над ягодовите полета
в Англия,
обират крушите на Съмърсби.
Копаят диаманти в мините
на Южна Африка.

Чувствата ми са сезонните работници,
приютени от палтото на Серафим.

Градски легенди 3

Днес няколко пъти ме боля глава.
Осата, която влезе през прозореца,
веднага се скри зад металните щори.
Раираното й телце я издаде, че е
избягал затворник.
„Копелето на Истанбул“ падна върху клавиатурата
и написа в полето на браузера „рррррррррр“.
Едва подушил следата, Гугъл намери ръмжащ тигър
(отново раиран), квадрати от ревност и
стадо овце във планинска кошара.
Вятърът в тополите се опита да ми каже нещо,
но с дъжд в устата думите са само пръски.

Сега разбрах защо не се гримирам.

Когато утрините отказват да са тихи

Ще глътнеш камбаната,
преди да я ритна.
Няма смисъл.
От моята камбанария,
не виждам пътя, който връща минало
и не обичам рождените си дни.
Духни си пръстите. Знаеш, че
изгарят свещите.

(без заглавие)

под джанката -
шарени кубчета
замина си внучето

de facto

два метра
слънчева покривка
адвокатите на лятото
мълчат

зимата ми
има основание

May / June 30, 2012 "cloud(s)" Kukai

billowing clouds
cotton candy seller
is tired
                                купести облаци
                                уморен е продавачът
                                на захарен памук

cloud peaks
grandfather's pipe
is already empty

                                върховете - в облаци
                                празна е вече
                                лулата на дядо

first published in Sketchbook