четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Love edition

"Marry me",
затворено в кавичките,
е само парфюмът, който
слага през седмица
или през две,
за да не преяде със смисъла му

и да, наистина вярва,
че бракът е свещен съюз
между две риби,
поели към плиткото

неделя, 24 февруари 2013 г.

Събота. Два месеца след края на света

От тротоарите пърхат мартенички.
От витрините - сезонни намаления.
С дъщеря ми отиваме в младежкия театър.
Гледаме "Карлсон, който живее на покрива".
Смеем се много.
После става тъмно. Винаги става тъмно.
Сядам пред телевизора
и протестирам.
Едно гневирано дребосъче.

събота, 23 февруари 2013 г.

пуф

когато ме погледнеш
се разпадам
втечнявам се
тогава слънцето се чувства
задължено да изгрее
изпарява ме за себе си
малко облаче - тръгнало от
улица Морава, застивам
над Витоша
а ти разтваряш ръце
да ме прегърнеш
и винаги не съм аз
не съм аз
не съм
отказвам да
съм аз

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

През три плета

Божият прозорец се затвори.
Докато Той
се наслаждаваше на тишината,
отвън безгрешните
превземаха каменоломната.

неделя, 10 февруари 2013 г.

Сигурно трябва да съм другаде

Виж снимката.Тогава
съм била щастлива до ъгъла
на устните си.
Сега съм дъщеря на
мост и гара. Непозната
за тропическия дъжд.

петък, 1 февруари 2013 г.

Съвсем не плаче под дъжда

Обожавам широко отворения прозорец
на въображението ѝ
завихрен хаос около частица истина.
Пише ми ту дълги, ту кратки писма на
азбуката на дъждовете.
Използва всичките им диалекти – за стъклата на прозорците,
за козирката на слънчевата ми шапка,
за кленовите листа, за езерото в шепа, за кладенеца на сърцето и
за любовта, която казва, че е млечен зъб,
избутван постепенно от нещо друго
и постоянно.
Такава суша, такава суша…