петък, 29 март 2013 г.

Изкуството да не притежаваш пътища

Подминавам тото-то,
загърбвам джакпота
и се чувствам по-щастлива.
Дъщеря ми звъни по телефона,
за да ми каже, че е свършила училище.
Къде си? - питам я.
По пътя - отговаря,
съвсем в духа на дзен.
Все още пътят няма притежание.
Има само яка гърбина, да издържа
подскоците й на куц крак.

събота, 23 март 2013 г.

Blackout

Такситата, пиенето
и проститутките са по-скъпи през нощта.
По-евтина е изстиналата от обяд храна
и тока.
На цената на една ароматна свещ
свети крушката, под която
пишеш за любов.

петък, 22 март 2013 г.

Добре, че понякога има затишие

Днес всичко иска да бъде написано.
Още от сутринта, когато вървях срещу вятъра,
после той след мене вървя и повтаряше:
"бързо, по-бързо, най-бързо..."
Съвсем кавалерски отвори вратата,
предаде ме на безветрието, то я затръшна
ядосано и му скри имената.
А какво прави вятър без име – спира на кръста
и става вихрушка – върти се, върти се вретеното,
но празно остава – ни вълна, ни дявол, ни Господ.

Днес всичко иска да бъде написано.
Вече е обед и уж пролет е двайсет и четири часова.
Навън са само уморените борове, а на перваза
е кацнала сврака. Днес пеперудите не летяха.
Летяха снежинки-дубльори на главните роли.
Летяха и падаха, летяха и падаха, повтаряха сцената,
макар и неистински, толкова искрени бяха. Смилих се,
запях: „бели пеперудки, къде отлетяхте, дойде ли ви края,
изберете дружки“.

И ме избраха.
Исках да бъде написано.

сряда, 20 март 2013 г.

Далеч от Венеция

Може да скриеш лицето си и да виждаш. Той никога не крие лицето си, защото не вижда.

пролет
птичка се надпява
с протестиращите

А, да! За малко щях да забравя обявата: "Тук се продават летящи фенери".

Идеализъм

Свещени книги и писания,
шамари от шамани
и вакханалии от думите на простоземни,
за да опишеш сътворение.
А всъщност да разложиш бялото
ти трябва само водопад и свила светлина.

понеделник, 18 март 2013 г.

Ези-тура

Дете пляска по повърхността
на изкуственото езеро в мола.
Мами рибките, но монетите остават
неподвижни на дъното -
по гръб, по корем...

петък, 15 март 2013 г.

Недосегаемите

Спирам компютъра.
Навън градът се е превърнал
в клавиатура на дъжда
без кирилица.
Братята от гетото
казват (чисто фонетично),
че е тъпан на циганска сватба.
И ме молят да го напиша.

четвъртък, 14 март 2013 г.

На Лафонтен, с благодарност

Минавам покрай фитнеса.
През френския прозорец гледам
яките момчета.
Как да им помахам - ще изпусна торбите.
Как да ми помахат - ще изпуснат щангата.

La Petite Chaise

в този живот
някой настъпи охлюва
на друг живот с френски акцент


неделя, 10 март 2013 г.

Novi sub sole

Коминочистачът прочисти небето.
Четирите сезона изваляха
няколко пъти.
Чак тогава изгря слънцето,
единственият свидетел по делото
"Как човеците заселиха и погубиха Земята".

(защото:
книгите бяха твърде млади
никой не разчете камъните в камънаците
съвсем в контекста отрязаха езика на Айнщайн
непрекъснато повтаряха колко са талантливи
и талантът им от Господ даден е
и така талантливо убиваха)

Имаше нещо ново под слънцето - нищо.
Дори подсъдими.

Харлем шейк

Виж, спрях да строя замъци.
Няма вече толкова въздух
за архитектурните ми намерения.

Но... първа завъртях Земята,
после Луната,
после останалите клишета.

Закрих с длани очите на Слънцето,
за да остане.

четвъртък, 7 март 2013 г.

Разпятието продължава само няколко часа


Любовта превръща разума в мехур,
на който сребърната игла на сърцето
не прощава.

А след това? Самобичуване
със 120 удара в минута за всеки безлюбовен петък
и многократно кърпена сърдечна риза.