В мазето на детството ми
има голяма стъклена дамаджана,
в която ферментира вино.
Така и така вадиха семките на гроздето,
но не знаеха как да направят от тях олио.
Между родителите ми ужасно скърца.
От лято на лято баба ми плете
все по-дебела ушанка.
Слага я на главата ми.
„Нищо не чувам – й казвам.“
А тя се усмихва доволна.
____________________________________________________
* Този текст е вдъхновен от номинираната за Националната награда
за поезия "Иван Николов" 2013 на Жанет-45 книга на Диана Иванова
- “Басма и габардин” (”Жанет 45″, 2013)
Да ви имам номинацията!