понеделник, 31 март 2014 г.

попътно

пуснах лошата луна
да пази златните кубета
на тъгата
котките се върнаха на улицата
детството ми - не

вторник, 25 март 2014 г.

четвъртък, 20 март 2014 г.

неделя, 16 март 2014 г.

кучето, запътило се към далечна звезда*

поляна с теменуги
плетен стол
натурален шоколад със стафиди
книга
мравка спряла на пряката реч
и аз
единственото неживяно в този натюрморт
нямам избор
освен да прекрача мисълта
и да продължа оттатък

________________________________
* Хенинг Манкел

четвъртък, 13 март 2014 г.

три минути добавено време

пиша...
(не искам да навлизам в подробности)
пиша...
(кратко и толкова ясно)
пиша...
всъщност кой написа "обичам те"?

сряда, 5 март 2014 г.

Елементарни отражения


Когато прочетох един и двадесет
като четири и пет,
погледите ни се сблъскаха.
Видях само как пада мъглата
и после нищо.
Първа направих крачката встрани,
за да преминеш като вятър
покрай беглите ми представи
за симетрия на несиметричното
понятие любов и се сетих
за една пътека в Хималаите,
издувана от вихъра, носещ се на гърба
на нищо неподозиращата лавина
и плющящите думи
за помилване на онзи, осмелил се
да атакува божиите върхове
с една единствена дума
„Обичай“.

неделя, 2 март 2014 г.

Любовни разкази

Ако ти подаря чадър
и кажа да не го отваряш, когато завали,
ще ме помислиш най-малкото за странна.
Но така ще те откривам сред тълпата
от отворени чадъри.

Ако ти подаря чанта
и кажа да я носиш винаги на рамо,
ще ме помислиш за капризна.
Но така ще си този със свободните ръце,
който ще изправи падналия.

Ако ти подаря слънчеви очила
и кажа да ги носиш само в мъглата,
ще помислиш, че съвсем откачам.
Но така никога няма подминеш слепеца
и ще го преведеш през улицата.

Ако ти подаря себе си,
ще трябва да откажеш.
Цял живот няма да можеш
да ми върнеш подаръка.