простота

закачи мисълта си
на най-дъждовния облак
и нека вали
любов

посрещни пясъка
с отворени шепи
и приеми времето му
за любов

подари слънчоглед
и върни смелостта
на най-късия ден
за любов

любовта е на свършване

есен

*
пешеходна пътека
блъска ме
вятърът

**
зелен светофар
тръгвам след
разпилените листа

сн+яг

зимата
прогледна със очите на момиче
събрало две и две
без чужда помощ

и
все по-трудно ми е
да приема очевидното
щом лятото склопи очи
под тежестта на пръстите ми

лети, лети

между
истина и неистина
пренася пеперуди в тялото си

издирва се
на стената на рода ми