понеделник, 26 декември 2016 г.

Каква ти безнадеждност

Тук снегът никога не си е тръгвал.
Тропа на вратата й, трупа по сърцето й.
Въздухът е свит в юмрук.
Юмрукът й е камък върху камък,
върху камък.
Оглежда се в кристално чистия от образи
 поток.

четвъртък, 22 декември 2016 г.

ако тичаме наобратно няма да ни стигне новата година

представи земята
без вятър
трудно е, нали?

представи си света
без мен и извикай
вятърът умря
да живее вятърът

лесно е, нали!

петък, 18 ноември 2016 г.

вятърът е лъч, сочещ към сърцето й

понякога завижда на самотника
предъвкващ бавно вчерашната си вечеря
докато слага прибори за трима
за нея
нея
и
за нея

неделя, 6 ноември 2016 г.

Паганини

паяче плете галактика
и чака да се хване
зрънце живот
зачената в паяжината
живяла в паяжинатата
прекъсвам разкъсвам възкръсвам
и падам
зрънце от Бог зрънце от Дявола

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

безименна с кутре

няма палец
да хване здраво живота
няма показалец
да те посочи с укор
няма среден
да ти покаже какво й е

види ли първото жълто листо
слага дълго палто
и черна забрадка

понеделник, 31 октомври 2016 г.

понеделник, 24 октомври 2016 г.

петък, 21 октомври 2016 г.

Шума

Днес погалих есента.
Благослових я,
да износи зимата.
Утре ще вечеряме
от първия буркан
със летен въздух.

вторник, 18 октомври 2016 г.

united colors

поклащат се тревите
зелен облак
бял облак
първи сняг
планинско езеро
кристален облак
диви коне
черен облак
аз ти той тя ние те
шарен облак

Ти, който правиш облаците
и ги пускаш на земята,
разнообрази небето си.

събота, 15 октомври 2016 г.

луната

луната, луната
видя ли я
между двете голи дървета
над самотния покрив -
наднича в комина
над близкия хълм
на далечната планина
луната, луната, луната
видя ли я
жълтица в празна бамбукова купа
видя ли я
видя ли ме
всичките твои светци

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

от любов към зимата

на най-удобния рафт на съня ми
са топлите ръкавици
толкова се смилих за една нощ
и не достигам лятната си шапка

неделя, 9 октомври 2016 г.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

листопадът замръзва само за снимка

по тесния мост вървя
след жената с три дъщери
в ръката на първата - есенни листа
в ръката на втората - есенни листа
в ръката на третата - нейната ръка
да ги изпреваря
или да се отроня за следващата
с три дъщери
в ръката на третата

събота, 24 септември 2016 г.

вторник, 20 септември 2016 г.

усмирително

за котката е топло времето
но свършва и изстива
млякото в паничката
студът за кучето е - оглозган кокал
заровен в плиткото

защото все накрая полудява лятото
са дълги ръкавите на есента

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Никога не съжалявай за мълчанието си

Колко трае пътешествието, което наричаш вдъхновение. От залеза до първия лъч на усмивката ти? От широко отворените очи на изгрева до примигването на случайния облак или до истината, че някога те е имало? Колко трае за теб и за празния куфар? 
Настъпва второто време, което нищо не знае за първото. Не знае, че улиците на Венеция нямат ъгли и умората пълзи по гръбнака й. Позволи ми да не те познавам.

понеделник, 29 август 2016 г.

видях го, без вежди, без коса и с шапка невидимка

бях жадна гладна
отидох в лоното на вятъра
бозах от изтока му и от запада
отби ме севера
но ме захрани юга
накрая дълго ме люля
докато се събудя

понеделник, 22 август 2016 г.

Триграма

Минало
гониш
нощните пеперуди
когато ме наричаш слънце

Настояще
залязвам
опашка от облаци
за последния ми лъч

Бъдеще
тежи ми тишината
ще ми помогнеш ли,
щурецо

вторник, 16 август 2016 г.

затвори капака, да не избяга

лятото свършва след
три боядисвания
(за няколко светли кичура повече)
три комедии
(всяко лято заслужава своята ледена епоха)
три седмици сянка
(умира от смях, когато я гъделичкаш)
и три снимки
(с червени очи, с червени, с ...)

вторник, 9 август 2016 г.

белова

направих хляб
завих го в кърпа
навън дъждът изтри деня
за да си разпилея черновите
сега си лягам
и не знам
дали ще се събудя
дали ще ме обичат
дали ще имам име
само хлябът ми
е в кърпа вързан

неделя, 31 юли 2016 г.

междучасие зад параван от пеперуди

прелетя край мен
и ми донесе вятър
само капките ми дъжд
го поздравиха на финала
не се познавахме тогава
и сега не се познаваме
успяхме
в промеждутъка

събота, 30 юли 2016 г.

когато сърцето ти е синина, превърни го в океан

донесе палмите със себе си
за да си спомня
че някога е бил добре дошъл
сега си тръгва с мен
без спомени
за да ми каже
че мога и сама

понеделник, 18 юли 2016 г.

@@@

***
жътва
в панера за хляб -
ролки за коса

***
най-късите й
къси панталони
намалява денят


вторник, 21 юни 2016 г.

не ми благодари

тази вода е толкова синя
разтваря кафявото на очите ми
"очите ми зелени"
човек съм
не мога да летя
мога да плувам
но само до шамандурите
а те са все по-близо и по-близо до брега
превръщаш ме в морска костенурка
снасям яйцата си в пясъка
и се връщам в морето
все по-навътре и по-навътре
отвъд шамандурите
съм летяща риба
докато ми припарят хрилете
и пак съм човек
мога да плувам
но и да летя

аз съм мечтата ти,
Господи

вторник, 14 юни 2016 г.

забраних си да те изпреварвам

няколко лампи след теб
мъждукам по тъмната улица
ти гониш последния лъч
на вчерашния залез

вторник, 7 юни 2016 г.

Лето 2016

Тази година Господ прибра
и двете ми баби.
Дядовците ми отдавна са на небето.
Няма кой ризите им да изпере,
яките и маншетите да колоса,
с ръб панталоните им да изглади.
Да ги посрещнат както подобава.
А те, милите, оттук
изпуснати залъци от погачата носят,
някоя и друга отсипана глътка червено,
зрънца от сладкото жито
(да ги прости Бог в нивата му ще ги посеят)
и за разказване - цял роман в шепите.

От тази година
повече очи ще ме гледат отгоре,
а аз ще ги питам
покълна ли сладкото жито.

неделя, 5 юни 2016 г.

ден на благодарност

тази тиха вода
е прекалено спокойна
за стъпалата ми
затова ще летя
в твърдото небе
между каменните облаци
и пясъчния дъжд
докато се напука сърцето ми
и пролетта изненада
твоята тиха улица
покрита сега с бавния сняг
от разтворени длани
след молитва
от всички за един

затова съм легенда

неделя, 29 май 2016 г.

За мравките и човеците

                                   На баба
                                  1914-2016

Лятото срамежливо се крие
в сянката от живота ти.
Днес ще излезе на светло -
да те помене.

понеделник, 23 май 2016 г.

На 102 години почина баба Цеца

доливах вода
разцъфтяха до последната пъпка
доливах вода
окапаха до последния лист
божурите, бабо

Почивай в мир!

четвъртък, 12 май 2016 г.

След дъжда идва крахът на охлювите

Глутница кучета топли тревата под себе си,
а от козината им се вдига пара.
Парата става на облак, който отново ще стъпи накриво
и ще разлее ведрото с водата за вечерната вана на Господ.
Но дотогава има малко време, през което слънцето ще надникне
и ще натири лъчите си след блестящите следи,
за да намерят къщите на залязващото слънце
преди дяволското копито.

Тогава всички охлюви отиваме в рая.

вторник, 26 април 2016 г.

колибри

днес ще ти напиша писмо
по онзи старовремския начин -
на хартия - с малкото технология на химикала

ще опитвам много обръщения
докато те нарека по най-истинския начин
за да смачкам на топка поне пет листа
за предстоящата зима
после ще ти пиша за времето (тук е студено),
за да звуча дистанцирано
или "студено ми е",
като детски намек за интимност
ще ти разкажа за последната прочетена книга
(преди да се отдам на съня)
за книгата, която само разлиствам
(април е месец най-жесток*)
и за тази, която ще ти дам да прочетеш
ето чувам да казваш "никога не я чети, когато си сама"
ще споделя мислите си - десеткраки кучета -
на  които обещах последната си луна,
пазена за мен и теб (ако остареем, разбира се)

днес ти пиша писмо
вдигам похлупака на сърцето си
и всичко отива по дяволите

ръката ми потъва
в аурата измислена от теб
реални са масата двата стола
и идеално оправеното легло

вторник, 12 април 2016 г.

Когато входящата рана не съвпада с изходящата

~
Да ходиш по вода
е като да плуваш в облаците.
Трябва само да си го представиш
и да имаш Господ за свидетел.

~~
Този камък прилича на котка.
Чакал е сто години
да го погаля.

неделя, 10 април 2016 г.

петък, 8 април 2016 г.

когато чуваш полета и виждаш песента

виновен си,
че остана да живееш след нея
че сутрин заспиваш
а вечер се събуждаш
изгладнял за спомени
но нищо от това, което помниш
не е тя
нея просто я няма
в онзи ден изтъня
и се стопи пред очите ти
преди да ги накараш
да я всмучат в зениците
за да можеш да я разпръснеш
където тя пожела – в детски шепи
през най-знойния ден
виновен си,
че остана да живееш след нея

след моята зима

събота, 19 март 2016 г.

За кого лети птицата

Все вървим по този мост,
на който до половината се мълчи,
а след това се крещи.
Ти, от едната страна, аз - от другата.
Когато ти мълчиш "обичам те" - аз крещя.
Когато аз мълча "обичам те" - ти крещиш.
Затова вече не вярваме
нито на крясъка, нито на мълчанието.

Време е  да се покръстим в реката
или да се удавим.
За да си повярваме.

четвъртък, 17 март 2016 г.

Сватбена фотография с водопади

Как да ти кажа,
че само следобедите са тъжни
и би могло не да споделяме тъгата си,
а да я поделим по братски,
когато твоята сутрин е моят следобед
и моят следобед е твоята сутрин.
Тогава тъгувам от сутринта
без да мога да те нарека „братко“.

вторник, 8 март 2016 г.

медитация

*
събирам заедно
мястото и времето
в утробата

да науча детските имена
на вселената

**
къща
опрян велосипед
и хванати за ръце спътници

кротко на стената
чака нарисуваното щастие

четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Втората четка за зъби – рецепта срещу самота

Блажени тези, които знаят къде е
на сърцето им сянката.
Тогава идва ред на драконите.
Всъщност, не на тях, а на сенките им.
Защото драконът снася яйца,
но само сянката му свива гнездо.

неделя, 7 февруари 2016 г.

По това време, утре, ти ще поливаш моята ябълка

Две седмици сняг,
една седмица лято.
Тази зима е толкова кратка,
че не мога да спя.
Две стъпки напред,
една стъпка назад.
Този танц ме разтяга
и стигам екватора.
Две вълни ти изпращам,
посрещаш - една.
Когато се давя, върни ми я.
Два живота отминали.
Единият - вечно стиснат юмрук.

Побелявам... Първо от кокалчетата.

събота, 30 януари 2016 г.

пълнолуние за начинаещи

винаги имам една приказка наум
която прибавям към действителността
вземам светулка назаем
и слагам я на гърба си
да ме води

понеделник, 18 януари 2016 г.

Усмивка от най-горния рафт

Звезда - при звездите.
Ангел - при ангелите.
Изпращам Коледа.

Пресипнал се ражда януари.