* * *

първи капки дъжд
старица се навежда
за стотинка

усмирително

за котката е топло времето
но свършва и изстива
млякото в паничката
студът за кучето е - оглозган кокал
заровен в плиткото

защото все накрая полудява лятото
са дълги ръкавите на есента

Никога не съжалявай за мълчанието си

Колко трае пътешествието, което наричаш вдъхновение. От залеза до първия лъч на усмивката ти? От широко отворените очи на изгрева до примигването на случайния облак или до истината, че някога те е имало? Колко трае за теб и за празния куфар? 
Настъпва второто време, което нищо не знае за първото. Не знае, че улиците на Венеция нямат ъгли и умората пълзи по гръбнака й. Позволи ми да не те познавам.