1001 сутрини

От комините на ТЕЦ-а
излизат джинове.
А само потърках
сънените си очи.

После ме хваща за ръка и потъваме в мрака

Израснал е без слънце.
Затова ме об(л)ича в светлина
и пита:
"Така ли изглежда слънцето?".

Шума

Днес погалих есента.
Благослових я,
да износи зимата.
Утре ще вечеряме
от първия буркан
със летен въздух.

united colors

поклащат се тревите
зелен облак
бял облак
първи сняг
планинско езеро
кристален облак
диви коне
черен облак
аз ти той тя ние те
шарен облак

Ти, който правиш облаците
и ги пускаш на земята,
разнообрази небето си.

луната

луната, луната
видя ли я
между двете голи дървета
над самотния покрив -
наднича в комина
над близкия хълм
на далечната планина
луната, луната, луната
видя ли я
жълтица в празна бамбукова купа
видя ли я
видя ли ме
всичките твои светци

от любов към зимата

на най-удобния рафт на съня ми
са топлите ръкавици
толкова се смилих за една нощ
и не достигам лятната си шапка

Ясно небе

"Едно е тъмно, друго е черно" - си каза Бог.
И създаде жената.

листопадът замръзва само за снимка

по тесния мост вървя
след жената с три дъщери
в ръката на първата - есенни листа
в ръката на втората - есенни листа
в ръката на третата - нейната ръка
да ги изпреваря
или да се отроня за следващата
с три дъщери
в ръката на третата

още една причина да не се познаваме

изчезна романтичният въпрос:
"извинете, колко е часа?"