акриди и див мед

тъгата
троха върху сърцето
от тайната вечеря на пустините

снегът има зелени корени

и този път се задържа
върху покрива
върху тревата
върху ръката
след божието ръкостискане

мъж и жена на фона на норвежки пейзаж

тя е паметник
върху който веднъж в годината
поставят цветя
през останалото време
дъжд
сняг
птици
и
кратко слънце между стихиите

мъжът
(който пропусна цветята)
я взе в прегръдките си
и се учуди
колко тежи усилието
да бъде винаги силна

отсечените дървета не отиват в рая

върви през деня
за да не почива през нощта
върви през нощта
за да не почива през деня
върви и вярва
че понякога стига небето
но или е много тъмно
или е много светло
да го види

февруарски кон

скрит в полите на южния вятър
дойде кучият студ
оглозга благия сняг
сега скимти пред вратата ми

Лавина по небцето

В тази мъглива сутрин
се блъснах в планината.
А никой от двама ни
не беше помръднал.

Олимпия

Лесно е да победя снега.
Стискам го шепа,
усещам кратката му студена съпротива,
докато го превръщам в сълза.

* * *

пролет
между мен и Господ
расте кокиче