лед за челото, топъл компрес за сърцето

*
разбра, че вече не може да обича
и обикна целия свят
без маргаритката, която го излъга
с последното листо "обича ме"

**
уж сме хванати за ръце
а истината е, че държим връвчица
за връщане на хвърчила

препъни

когато цъфтят боровете
слънцето ражда пясък
за пустините
луната - камъни
за реките
и за бъдещите ми сърца

Сезон без мяра*

Ти няма да познаеш
летните ми натежали стъпки -
след падналите цветове
олеква пролетта.

Ти няма да познаеш
летните ми смели устни –
целувани от вятър
с глинен прах преди дъжда.

Ти няма да узнаеш,
че крехкото не пази летен спомен,
а спомня лятото си само есента,
затваряла очи на слънчогледи.
_______________
*...Ето че настъпва лятото – сезон без мяра
Гийом Аполинер

йод в хороскопа

изгоряха всички мостове
вървя по въздух по вода по лед
по гърбове на китове, запътени към сушата
катеря се по спуснатите знамена на гордостта
и търся други оцелели
след трите клечки на Превер