а утрините тук са зимни

върху голото й рамо
целувката му хваща скреж
и заздравява

зелена философия

вятърът оплете косите ми
помолих го да оплете въже
но той отказа
в божиите работи да се намеси

Пустинен пейзаж с царевица

Пълзиш обратно към сърцето ми.
Но то се пръсна - бяла пуканка,
върху която да поръсиш сол.

Пустинен пейзаж с глухарче
От глухия дочух, че чува само
на крилете плясъка. И онемява.
До следващото ангелско присъствие.

 Пустинен пейзаж с детелина
Лудият на блока подскача наляво, подскача надясно.
И пак - наляво, и пак - надясно.
После нагоре, по-нагоре, още по-нагоре,
докато се изгуби от погледа ни.
Винаги се връща с главоболие
и разказва как Господ си удря главата
в небето.

~~~

мисъл под клепача
беззвездно небе

The End

какво да ти кажа за себе си
то е като да почнеш да гледаш филм от средата
след края му ще трябва сам да си измисляш начало
така че, разкажи ми за мен

хубава както винаги

по безупречния й маникюр
проблясват звезди
в очите й, ах, в очите й
е последното слънце

днес луната се моли
с гласа ми
да има земя под краката си