четвъртък, 24 декември 2020 г.

вторник, 8 декември 2020 г.

Далеч от топлите извори

Вече сме от другата страна, скъпи,
и е време да разменим глаголите си.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
Излезеш ли веднъж от утробата
вече си бездомен.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
До гроб.

понеделник, 7 декември 2020 г.

понеделник, 30 ноември 2020 г.

неделя, 29 ноември 2020 г.

Когато знаеш какво си пожелаваш

Студът ни прави стъклени.
Ако ти залитнеш ще ме докоснеш.
Ако аз залитна ще те докосна.
Допирът ще ни пръсне на хиляди парчета,
но в отломките ще намерим сърцата си.
Топли, димящи и ужасно червени.


четвъртък, 19 ноември 2020 г.

четвъртък, 17 септември 2020 г.

Улични доказателства за нашето естество

Каква по-голяма метафора на живота
от клошар, който бута бебешка количка
пълна със старо желязо.

понеделник, 14 септември 2020 г.

Приспивна песен за кучета

Той пее на христовия език
и те заспиват във краката му.
Огрява ги луната и мечтае
по пълнолуние да е космата топка.
Преди да я изблъска утрото,
нощта съблича траура и се потапя в езерото.
Да хване двете риби, с които храня
кучетата предпочели мен
пред рая.

четвъртък, 3 септември 2020 г.

Сюр

Тя изкачва върхове,
аз - катедрали.
Никога не спорим за това
кой е по-близо до Бог.
Плеснем ли заедно с ръце,
излита гълъб.
За Пикасо.

четвъртък, 27 август 2020 г.

Imago

Това лято захвърли римските сандали.
Може би защото падна римската империя.
Това лято обу маратонки ми.
Може би защо отложиха олимпиадата.
Това лято колкото и да го повтарям
лято, лято, лято, лято, лято, лято…
Никога няма да ми стигне.
Лято, на което казах: И ти ли, лято!

четвъртък, 23 юли 2020 г.

Плъх

Слънцето топи надеждата ми
да те изкарам от сянката на невъзможността да обичаш.
Но знай, че мишите дупки отесняват
и преди да се превърнеш в плъх
рискувай и свикни с мисълта,
че ще изгориш.

вторник, 21 юли 2020 г.

Пилат

Истината се пази от най-големите лъжци.
Иначе как ще я скрият
от всички, които отчаяно я търсят,
кълнат се в нея и я разказват.
Защото ако някой стигне до нея
ще стигне до Бог
и ще разбере, че той е
дребният мъж с големите кучета,
с когото всяка сутрин се разминаваш
и си казваш: „Комплексар!“.