повече студ
скрежни сълзи
и аз
слънце в пантоф
прогорило петата ти
повече студ
скрежни сълзи
и аз
слънце в пантоф
прогорило петата ти
Вече сме от другата страна, скъпи,
и е време да разменим глаголите си.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
Излезеш ли веднъж от утробата
вече си бездомен.
Вие дъждът,
трополи вятърът.
До гроб.
Студът ни прави стъклени.
Ако ти залитнеш ще ме докоснеш.
Ако аз залитна ще те докосна.
Допирът ще ни пръсне на хиляди парчета,
но в отломките ще намерим сърцата си.
Топли, димящи и ужасно червени.
Каква по-голяма метафора на живота
от клошар, който бута бебешка количка
пълна със старо желязо.
Той пее на христовия език
и те заспиват във краката му.
Огрява ги луната и мечтае
по пълнолуние да е космата топка.
Преди да я изблъска утрото,
нощта съблича траура и се потапя в езерото.
Да хване двете риби, с които храня
кучетата предпочели мен
пред рая.