топи ли се ледът над слънчевия сплит

защото
пролетта краде от вдъхновението ми
и лятото краде мечтите
а на косите ми увисна есента
дарих сърцето на зимата
и шипката и плодовете й
за милосърдие и цвят

а тя в постелята си ме покани
и ме научи да съм ангел

Докато чакам да ми намигне вятъра

той се снижава и смалява
знам ти си онзи
който запълва пукнатината
във сърцето ми
и те обичам
но не те познавам

Котешкият нокът на въображението

Хубаво е да оставяш следи, пък било то само в снега. Следа в сърцето е висока летва за късокраките ни чувства.

сняг
дъждът си казва
майчиното мляко