понеделник, 29 юни 2020 г.

В осмите дни на седмицата

Тя е човекът на кучешките поляни.
Обича странно нелепите кучета,
слага светулки на безнадеждни деца.
Пие чай от лютичета и
ми идва на гости с червена коса.
Или се беси и тръгва към Господ -
момчешки подстригана с бяла коса.
Той е Господ.
Отнел й е толкова много неща,
а тя все първа подава ръка
и се смее с гласа на Мария.
Още храни осела му -
нали му е родна сестра.
И тъгува с Йосифовата сълза.

събота, 20 юни 2020 г.

Лични контитенти

Всеки ден храни
кучета, котки, гълъби,
гарги.
А сърцето ú все гладно
за още гладни.
Говоря ú: "Защо не заминеш за Африка?",
а тя сочи отляво и казва:
"Това е моята Африка -
гореща в младостта,
в старостта - все гладна".

вторник, 16 юни 2020 г.

Когато устата пресъхне, а изворите стискат устни

За пет минути се разминахме с дъжда.
Прибрах се - той пък заваля.
Сега се стича тъжно по прозореца,
а аз допирам длан от другата страна.
И обещавам утре да не бързам,
когато той, заплеснат по чуждите прозорци,
закъснее.
И обещавам да не нося дъждобран,
когато утре заедно се смеем,
и тръгнем под ръка небето да ни е свидетел.

И обещавам - пак ще станем непознати,
аз под стрехата, ти…
дъжд под дъжда.

понеделник, 15 юни 2020 г.

петък, 12 юни 2020 г.

четвъртък, 11 юни 2020 г.

сряда, 10 юни 2020 г.

***

жълти петънца
по черно-белите ни снимки
забравихме поляната с лютичета

понеделник, 8 юни 2020 г.

~~~

*
дъждовен ден
капе божурът
побързай лято

**
светкавица
аз господ
и ланшните ми молитви

понеделник, 1 юни 2020 г.

"Когато изглежда, че всичко върви срещу теб, помни, че самолетът излита срещу вятъра, а не с него." Хенри Форд

никой не умира на покрива
прекалено е близо до господ
а той не обича смъртта
при него всичко е "цветя и рози"
а розата не е цвете
тя е разцъфнало откровение
докосваш го и те наранява
плесницата е също откровение
на юмрука
ако не успееш да излезеш от филма
се качваш на покрива
умираш на земята
и влизаш в разказа