помилуй нас

*
разресва
брадата си Господ
перести облаци

**
гасне огънят
в очите ми
жънат слънчогледите

***
"вкъщи има мишенце,
то си гризе сиренце"
по-добрата ми половина
е вече четвъртина

****
обичта ми
започва с омега
есен е

в лявата - рапан, в дясната - дъщеря

един понеделник
морето се опита да ме удави
усети, че го държа за ръцете
и го дърпам към брега

Четвъртък

Вече четвърти ден срещам Христос.
Бос. Пеша обикаля квартала. Сплъстен
гостоприемник на паразити и гнусливи погледи,
облякъл тесния шлифер
на Бог.
Напук на екология, еколози, в торбичка

от найлон събира отци и светѝ духове.

Ще ми повярва ли ако му кажа,
че е Божи син? А вие?

Астрономически ескиз. Дервиш.

Тялото ми,
тялото ти,
телата ни...
Как да опиша
такова изгаряне?
Опитвам с:
"И все пак тя се върти!"

Haiku*

Praying mantis and I
on both sides of the window
last day of summer

* Asahi Haikuist Network by David McMarray, Sept 21, 2012

кап(ризи)

капна

колкото да се опита

да даде кураж на парахода да отплава

от първа страница на закачен

на храста вестник

капна

колкото да ми покаже

че се e спрял за да завърже

протритата обувка на паважа

капна

колкото да сподели мига

на падането с мен

докато

четирилистната ми детелина

съхне под дървения крак

истински пират

(без заглавие)

последен ден на лятото
от двете страни на прозореца
аз и богомолка

иска ли питане

*
ако си нямаш уличница,
измисли си улица
кръсти я с име
на безименна
жена

**
лесно сменям сезоните
свалям ботите, обувам сандали
бутам стените

***
говорим си
„пораснала е сянката ти“ – ми казва
светлата й половина ме познава
от дете

Розоцветни

Разлиства пръстите ми.
Не знае ли, че след това
разцъфват ноктите?

Антистенокардин

Частна собственост. Не влизай!
Някой
прескача стената
на сърцето.

Домашни натюрморти

*
Дървена лъжица
до руло тоалетна хартия
(сто процента целулоза).
От вечността дърветата ме поздравяват.
Тополата отвън наднича плахо през прозореца.

**
Показалецът
до слепоочието ми.
Благородно изминавам петнайсетте си крачки
(от коридора до балкона).
Обръщам се и стрелям.

Странни гледки

Велосипедисти на бензиностанция.
Дълга плитка зад плешиво мъжко теме.
Тризнаци - бонуса на Господ.
Залесена с птичи мрежи магистрала.
Цялото облачно войнство над морето,
за да е слънчево при мен.
Любовно писмо без адресат. Защото
любовта не е права, а лъч, насочен
към точка.

И жена търкулната по нанадолнището -
не(до)дялан
камък.

Суети

*
До белосаната стена на училище -
две циганчета.
Ер голям. Ер малък.

**
Отиват си ятата.
За кого цъфти кестенът?

***
Когато затръшнеш вратата,
пада огледалото.