Есента е толкова прилепчива.
Прониква до костите с дъжда,
добавя няколко бели косъма,
да не забравя, че е сестра на зимата.
Смесва зеленото с жълтото и кафявявото
за червеното листо в качулката ми.
Изгаря мостове.
Затварям очи и потъвам -
хартиена лодка с пробойни от многоточия...
