Притихва вятърът в гърненце с мед.
Мъглата се плъзва на кънки за лед.
Мъглата грижовница
с две бръчки от баба,
с усмивка на странник
до кофа за смет.
Мъглата и аз,
аз и мъглата.
Неволна програма.
петък, 30 декември 2011 г.
вторник, 27 декември 2011 г.
Да изтупаме от прахта неиздадените ръкописи
Изпращали сте ги до всичките възможни и невъзможни издателства. Чакали сте отговор, който е можел да бъде учтиво "не", но дори и това не сте получили. Не ви обещавам издаване, защото нямам издателство, но ви обещавам, че ако ми харесат ще ги публикувам в блога си, който не е особено известен във виртуала. Може и критика да получите (от приятел, не от мен).
Ще чакам ръкописите ви на rukopis@abv.bg
Ще чакам ръкописите ви на rukopis@abv.bg
неделя, 25 декември 2011 г.
На четири очи
Хвърлям снежната змия напред.
Следвай снежната змия
преди да завали отново.
Капката любов изсъсква
върху червената ми кожа.
Ще завали.
Снежната змия е няма.
Следвай снежната змия
преди да завали отново.
Капката любов изсъсква
върху червената ми кожа.
Ще завали.
Снежната змия е няма.
събота, 24 декември 2011 г.
Гурме
Махам люспите
от всяко сварено бобче, Джак.
От тези бобчета няма да изникне
стеблото, по което, по което
бих се скрила в облаците.
От тях ще стане чудесна
боб чорба,
която обаче ще пасирам,
за да помогна на стомаха си
да се справи с националната ни кухня
и поезия.
от всяко сварено бобче, Джак.
От тези бобчета няма да изникне
стеблото, по което, по което
бих се скрила в облаците.
От тях ще стане чудесна
боб чорба,
която обаче ще пасирам,
за да помогна на стомаха си
да се справи с националната ни кухня
и поезия.
петък, 23 декември 2011 г.
Шменти капели
Вчера присъствах на връчването на Националната награда за поетична книга "Иван Николов" на издателство "Жанет 45", което се състоя в малката голяма зала на театър "Сфумато". Присъствието в нея беше много, много рехаво. Може би се дължеше на падналия сняг, кой знае...
Първа на сцената бе Божана Апостолова, както се полага, разбира се. От нейните встъпителни слова пролича завидното й познаване на отношенията между Господ и Поетите. След това се наложи тезата за нейната роля на посредник в тези отношения, защото отпускайки душата на Поета с едни 10 бона, той ще може да се освободи от ежедневната мисъл за оцеляване и цяла година ще пише красиви стихове. Алилуя, както казват братята хАмериканци!
После Божана каза, че не се е месила в работата на журито и че дори не е присъствала на финалното заседание, на което е бил определен победителят.
В следващото действие ни бе предложен филм за Иван Николов. На мен ми беше сравнително интересно, защото за първи път присъствам на връчването на наградата, но на тези, които се влачат всяка година, едва ли.
В трето действие на сцената излезе част от журито - Екатерина Йосифова и Илко Димитров, който беше прекръстен от Божана в Стефанов, ако не ми изневерява паметта.
С хъкане и мъкане журито спомена номинираните по азбучен ред, за да не си личели личните пристрастия:
● Аксиния Михайлова, „Разкопчаване на тялото” („Жанет 45”, Пловдив)
● Валентин Дишев, „Ортелий” („Арс”, Благоевград)
● Васил Балев, „Злак” („Факел експрес”, София)
● Марин Бодаков, „Наивно изкуство” („Жанет 45”, Пловдив)
● Румен Леонидов, „Сляпа неделя” („Жанет 45”, Пловдив)
● Цветанка Еленкова, „Изкривяване” („Стигмати”, София)
При представянето на всяка от номинирините книги те проличаха. Особено към някои, разбира се - „Разкопчаване на тялото” с редактор Екатерина Йосифова,„Наивно изкуство” с редактор Илко Димитров.
Стана ясно, че журито е нарушило регламента в памет на Малина Томова и й дава голямата награда.
Преди да бъдат обявени другите победители, журито спомена и книги, които са ги впечатлили, но не са стигнали до номинации.
На Екатерина Йосифова й беше особено мъчно за провинциалните поети, тъй като и тя била живяла в провинцията и знаела какво е. Учудващо! Според мен провинциалните поети са си супер. Примери много - Ловеч, будителката Алтенка Сапунджиева с ник LATINKA_ZLATNA и любимка на акад. Благовеста Касабова, бургаските поети, които винаги се номинират за наградата "Христо Фотев" и др.
След предпочитанията и на Илко Димитров бяха обявени и другите победители.
И така, уважаеми читатели, тазгодишната национална награда се раздели на три - между Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов.
Да им е честита на живите и да напишат следващата година прекрасни стихотворения на стойност 3000 лв.
Трябва да кажа нещо за феновете на Дишев. Той беше там, макар че Божана Апостолова обяви, че той й се обадил от Благоевград да й каже, че няма да може да дойде, а пък той седеше на първия ред. Явно не бе забелязала, че е променил намеренията си.
Накрая искам да кажа, че събитието беше много смешно, но мен ми стана малко тъжно за това, което в България, тези събрали се хорица и провъзгласили се за лице и глас на поезията, наричат поезия.
Първа на сцената бе Божана Апостолова, както се полага, разбира се. От нейните встъпителни слова пролича завидното й познаване на отношенията между Господ и Поетите. След това се наложи тезата за нейната роля на посредник в тези отношения, защото отпускайки душата на Поета с едни 10 бона, той ще може да се освободи от ежедневната мисъл за оцеляване и цяла година ще пише красиви стихове. Алилуя, както казват братята хАмериканци!
После Божана каза, че не се е месила в работата на журито и че дори не е присъствала на финалното заседание, на което е бил определен победителят.
В следващото действие ни бе предложен филм за Иван Николов. На мен ми беше сравнително интересно, защото за първи път присъствам на връчването на наградата, но на тези, които се влачат всяка година, едва ли.
В трето действие на сцената излезе част от журито - Екатерина Йосифова и Илко Димитров, който беше прекръстен от Божана в Стефанов, ако не ми изневерява паметта.
С хъкане и мъкане журито спомена номинираните по азбучен ред, за да не си личели личните пристрастия:
● Аксиния Михайлова, „Разкопчаване на тялото” („Жанет 45”, Пловдив)
● Валентин Дишев, „Ортелий” („Арс”, Благоевград)
● Васил Балев, „Злак” („Факел експрес”, София)
● Марин Бодаков, „Наивно изкуство” („Жанет 45”, Пловдив)
● Румен Леонидов, „Сляпа неделя” („Жанет 45”, Пловдив)
● Цветанка Еленкова, „Изкривяване” („Стигмати”, София)
При представянето на всяка от номинирините книги те проличаха. Особено към някои, разбира се - „Разкопчаване на тялото” с редактор Екатерина Йосифова,„Наивно изкуство” с редактор Илко Димитров.
Стана ясно, че журито е нарушило регламента в памет на Малина Томова и й дава голямата награда.
Преди да бъдат обявени другите победители, журито спомена и книги, които са ги впечатлили, но не са стигнали до номинации.
На Екатерина Йосифова й беше особено мъчно за провинциалните поети, тъй като и тя била живяла в провинцията и знаела какво е. Учудващо! Според мен провинциалните поети са си супер. Примери много - Ловеч, будителката Алтенка Сапунджиева с ник LATINKA_ZLATNA и любимка на акад. Благовеста Касабова, бургаските поети, които винаги се номинират за наградата "Христо Фотев" и др.
След предпочитанията и на Илко Димитров бяха обявени и другите победители.
И така, уважаеми читатели, тазгодишната национална награда се раздели на три - между Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов.
Да им е честита на живите и да напишат следващата година прекрасни стихотворения на стойност 3000 лв.
Трябва да кажа нещо за феновете на Дишев. Той беше там, макар че Божана Апостолова обяви, че той й се обадил от Благоевград да й каже, че няма да може да дойде, а пък той седеше на първия ред. Явно не бе забелязала, че е променил намеренията си.
Накрая искам да кажа, че събитието беше много смешно, но мен ми стана малко тъжно за това, което в България, тези събрали се хорица и провъзгласили се за лице и глас на поезията, наричат поезия.
събота, 17 декември 2011 г.
Любовно по Превер с дъх на бадеми
Изпратих "дизайнерски сняг"
на тримата влъхви, моя любов, -
да има за Младенеца.
Те сега са 45, но това е част
от легендата.
Двама познати издатели
се самоиздадоха, моя любов.
Питам се - редно ли е?
Не можаха ли от кумова срама
да си разменят капите?
Отидох на пазара за птици, моя любов.
Там замервах кокошките
с обли камъчета, а те кудкудякаха:
"Това е джаз, това е джаз..."
Разбрах - светът е за двама-трима, моя любов.
Прибирам се вкъщи.
на тримата влъхви, моя любов, -
да има за Младенеца.
Те сега са 45, но това е част
от легендата.
Двама познати издатели
се самоиздадоха, моя любов.
Питам се - редно ли е?
Не можаха ли от кумова срама
да си разменят капите?
Отидох на пазара за птици, моя любов.
Там замервах кокошките
с обли камъчета, а те кудкудякаха:
"Това е джаз, това е джаз..."
Разбрах - светът е за двама-трима, моя любов.
Прибирам се вкъщи.
неделя, 11 декември 2011 г.
sweet home
остави разума в пясъчника
дай му най-малката лопатка
и му кажи „копай, докато стигнеш вода”
тогава нека сърцето
прескочи
да си намери дома
и да го запали
дай му най-малката лопатка
и му кажи „копай, докато стигнеш вода”
тогава нека сърцето
прескочи
да си намери дома
и да го запали
петък, 9 декември 2011 г.
Раздай тапите
На ”гъза на георграфията”, което е точно до секунда понятие, защото го разделя своеобразен Гринуич, за разлика от „вдън горите тилилейски”, където преобладава дълбочината на субективните възприятия, живееше Тя. Живееше, живееше, докато не й писна. Писъкът й се превърна в единица мярка за продължителност на n-тата липса. Запушете си ушите.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
Градски легенди 2
Днес ме валя мъгла.
Някой до мен каза „Ясно!“, от което
потичат сълзи. Няма логика.
Имам право на последната.
Десет жълти ябълки
лежат във фруктиерата.
Жонглирам ги с мисъл, а
после броя – девет. Няма логика.
Имам право на своя глава
да откажа притегляне.
Пусто игрище. До голямата локва
е спряла ничия топката. Само за снимка.
Няма логика.
Не обичам да ме снимат.
Някой до мен каза „Ясно!“, от което
потичат сълзи. Няма логика.
Имам право на последната.
Десет жълти ябълки
лежат във фруктиерата.
Жонглирам ги с мисъл, а
после броя – девет. Няма логика.
Имам право на своя глава
да откажа притегляне.
Пусто игрище. До голямата локва
е спряла ничия топката. Само за снимка.
Няма логика.
Не обичам да ме снимат.
вторник, 6 декември 2011 г.
Курбан шаран
Липсите са черни дупки -
малки, но с голяма плътност
и енергия.
Имам само люспа
за присъствие.
Никулден е!
Запълвам дупките
с шарани.
малки, но с голяма плътност
и енергия.
Имам само люспа
за присъствие.
Никулден е!
Запълвам дупките
с шарани.
неделя, 4 декември 2011 г.
Почти една година от "Дизайнерски сняг"
(равносметката)
1. Публикация за книгата в рубриката "Витрина" в бр.25 на Литературен вестник.
Тази публикация дължа на себе си, защото най-нахално подарих "Дизайнерски сняг" на Камелия Спасова, и на нея, защото хареса книгата.
Благодаря ти, Камелия!
2. Публикация за книгата във варненския вестник "КИЛ". Тази публикация дължа изцяло на Станка Бонева (ufff), която пожела да има "Дизайнерски сняг" и да го сподели с читателите на вестника.
Благодаря ти, Таня!
3. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив... (повторението не е случайно).
На фона на тези обещания в едно от предаванията, които води - "Страници", между разкудкудяканото обяснение в любов на Мария Донева към новата й книга, Валентин Дишев постави въпроса за лоялността на автора към издателството и лоялността на издателството към автора.
Е, аз бях лоялна към това издателство и издателя му. И какво от това?
Затова като финал се обръщам към издателя Валентин Дишев тук (вече доста пъти си говорихме по телефона, а нямам фейсбук):
Господин Дишев,
не знам дали днес си извървял своя 1 километър, но за тази една година, без да си мръднеш дори пръста, ти се отдалечи от моята лоялност и приятелство на 1 (един) километър, който, повярвай ми, е вече констнатна величина!
1. Публикация за книгата в рубриката "Витрина" в бр.25 на Литературен вестник.
Тази публикация дължа на себе си, защото най-нахално подарих "Дизайнерски сняг" на Камелия Спасова, и на нея, защото хареса книгата.
Благодаря ти, Камелия!
2. Публикация за книгата във варненския вестник "КИЛ". Тази публикация дължа изцяло на Станка Бонева (ufff), която пожела да има "Дизайнерски сняг" и да го сподели с читателите на вестника.
Благодаря ти, Таня!
3. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив. Обещания на издателя Валентин Дишев за представяне на "Дизайнерски сняг" в Пловдив... (повторението не е случайно).
На фона на тези обещания в едно от предаванията, които води - "Страници", между разкудкудяканото обяснение в любов на Мария Донева към новата й книга, Валентин Дишев постави въпроса за лоялността на автора към издателството и лоялността на издателството към автора.
Е, аз бях лоялна към това издателство и издателя му. И какво от това?
Затова като финал се обръщам към издателя Валентин Дишев тук (вече доста пъти си говорихме по телефона, а нямам фейсбук):
Господин Дишев,
не знам дали днес си извървял своя 1 километър, но за тази една година, без да си мръднеш дори пръста, ти се отдалечи от моята лоялност и приятелство на 1 (един) километър, който, повярвай ми, е вече констнатна величина!
събота, 3 декември 2011 г.
малка книга за рисуването
как се рисува връх
с пик на сърце, надникнал
от някоя долна земя
как се рисува сърце
с пика -
най-бързият начин
да намериш червена боя
как се рисува дете
с оранжева сламка
през годишните кръгове
на вековно дърво
как се рисува душа
с вибрато
от колибри
с пик на сърце, надникнал
от някоя долна земя
как се рисува сърце
с пика -
най-бързият начин
да намериш червена боя
как се рисува дете
с оранжева сламка
през годишните кръгове
на вековно дърво
как се рисува душа
с вибрато
от колибри
Абонамент за:
Публикации (Atom)