вятърът е лъч, сочещ към сърцето й

понякога завижда на самотника
предъвкващ бавно вчерашната си вечеря
докато слага прибори за трима
за нея
нея
и
за нея

обратната страна на невъзможното

кучета, днес осъмнахме с лед,
вместо с локви
отворете уискито

най-естественото нещо в космоса е да се задушиш

той е
като градската коледна украса през лятото
не свети

Паганини

паяче плете галактика
и чака да се хване
зрънце живот
зачената в паяжината
живяла в паяжинатата
прекъсвам разкъсвам възкръсвам
и падам
зрънце от Бог зрънце от Дявола

безименна с кутре

няма палец
да хване здраво живота
няма показалец
да те посочи с укор
няма среден
да ти покаже какво й е

види ли първото жълто листо
слага дълго палто
и черна забрадка