подарен сняг не се връща

и

бялото в косите ми

Холивуд

Изриват го от нечиите тротоари.
Затова на ничиите снегът втвърдява позицията си.
До лед.
Дланта ми залепва и го смекчава.  
До киша.

И получавам подарък -
отпечатък на алеята на славата.

Когато има за кого да ухае канелата

Дъждът доведе ноември

или ноември доведе дъжда?

Отварям широко очи и ги каня:

"Влезте, тук винаги е сухо и топло,

и слънцето никога не залязва".

 

Дали ще повярват?

Vena amoris

От кутре я отглеждаме тази любов, а тя от излишъците дебелее и става ленива.

брачната му халка -
на малкия пръст

котка върху течащ керемиден покрив

пукна се керемидата

да влезе слънцето

но заваля

По някое време

октомври събуди мухите 

а бяха заспали дълбоко

ето една на прозореца

весело търка крачета

стават две и разтварят криле

вече са три и бръмчат весело

опитомявам ги с мисъл

и ги изпращам към твоя прозорец 

по никое време октомври

и мухи във главата ми 

стимулиране на проговарянето

джобът ми е пристан

за самотни кестени

там няма дъжд и вятър

но и слънце няма

 

единствено ръката ми

щом имат нужда

римско десет или поредното неизвестно

с облаче дим

издишах лятото

да стопля ръцете си

 

късно осъмва

рано замръква

звездоброецът октомври

 

ниско е слънцето

дълга е сянката ми

прескача огради

зелен лъч

откъсваш слънцето

и ми го подаряваш

а аз го хвърлям зад хълма

мога да си позволя само залез 

Памет

тенекиена ограда

ще спре ли армия 

от спомени

библейска жега

пресъхна потокът

озъби се

с камъните хвърлени по ближния

тревата - сламена вдовица

дъжда жали

врабче и котка

под една сянка

потрепна лястовицата 

съвзе се

знак ми пращаш Боже

че си добре 

на този, който иска да живее вечно

умряха две рози

останаха пет

 

умряха две рози

останаха три

 

умряха две рози

остана една

 

сама да умре

по истински случай

да се изкъпя искам 

и скочи слънцето

изсъска му водата

да се огледам искам -

луната каза - и вледени

водата

посрещам Господ 

и лумва клада

сред ябълковото дърво 

а после търся някой

да поговори с камък 

истории надве-натри

*

раздяла

оставям ти 

детските си книги

*

на нашата пейка -

сойка-присмехулка

*

обичаш ме, не ме обичаш

обичаш ме, не ме обичаш

пепел от рози

*

лятна вечер

гледам коледни филми

без теб

*

унес

търся ръката ти

да я стопля

Поздрав от бъдещето ми

През оградата на съседа

надничат божури.

Той не знае. Не вижда цялата картина.

Любопитството уби котката – им казвам –

а те се поклащат невярващо и се смеят, смеят, смеят…

Винаги съм знаела от какво умират божурите.

От смях.

Затова Господ връща най-тъжните хора като божури.

Здравей, мамо!

Върви, народе възродени...

То народ не остана.
В шепата си го побирам
и стискам юмрук.
Народ не остана.

Одушевено за неодушевеното

Смирих се

като окосена трева.

До следващия дъжд.

Скала над морето.

Ще ме последва ли след скока?

Само съвестта й тежи. 

Случайни лалета. 

По луковиците им -

божиите отпечатъци.

Интимно с Христос

Чертая кръст и те прегръщам.

Пресечната му точка е сърцето.

И моето. И твоето.

Загърбваш кръста и ми отвръщаш.

Сърцето е едно на копието.

Моето и твоето.

И камъкът има сърце

 

купи билет, скъпи

върху стария цирков афиш -

дъжд примесен със смях

(П)челен удар

Усмивката ти

превръща вятъра в попътен.

Сълзите ти - в уплашено безветрие.

От безразличието ти се ражда 

перфектната буря. 

Самоубийци като мен ще вземат

усмивката, сълзите и безразличието 

преди последния си скок.

 

После ще те разпознаят. 

Детето на март

Ти си малък бездомник 

сгушен в игликите.

Ти си чаровник - въздишат по теб трепетликите.

Ти си съкровището на пеперудите.

Ти си пчелният кошер на Ной.

Ти си всичко, което губя.

Ти си...

Ти си поздрав от Емили Дикинсън. 

 

Фантастичните ми феникси

По човешки бързате за някъде

или уморени се връщате отнякъде. 

А аз седя наум по турски на пъпа на вселената 

(като философско понятие)

и гледам как се превръщате в пепел

без още да сте го усетили. 

И не мога да ви възкреся.

Хвърлен камък

Пред вратата му - низ нещастници.

Яде набързо,

пие бавно и чака думата.

Продава я на поредния.

Сега е моят ред, а той казва:

"Нямам дума за теб. Ти си думата" -

и ме харизва на последния.

Знае, че пак ще избягам.

Ям набързо,

пия бавно и чакам.

Мъжката му дума.

Франкенщайн

Гърбицата му е хълмът на Голгота,
от който Христос развява бяло знаме.
Ръката му е клонът на бесилото,
а другата я няма (още).
Окото му е чумна клада,
а другото го няма (вече).
Сърцето му е камък от Via Dolorosa.

И ме обича.

болка, която боли

фразата
зад сърцето ти
разкъса моето

да си дойдем на приказката

всеки зимен месец
си има по едно лято,
което събужда мухите
в главата ми 
а после идва храбрият шивач...