вторник, 30 септември 2014 г.

днес птичите пера са повече от вчера

бързам към съвършенството
изпреварвам два почиващи облака
но слънцето е вече там

едно наум за него
и за оранжевата пейка

петък, 26 септември 2014 г.

Именителен падеж

Днес дяволът ме следва.
До обед се усмихва,
после скача на въже.
Разбива ми сърцето в своето
и пита какво харесвам
в немите следобеди.
Научи ме, че всяка лястовица
е сгънато от малчугани равноденствие,
преди да се родят.
"А после нищичко не помнят - казва -
и хващат прашките."
За миналото си говори тихо
и ме смалява до Божия идея.
"Сега разбираш ли?" - в очите му разчитам,
и се оставям да ме разтегне
в дълго празно петолиние.

Е, някой ще допише ли на него синевата?

петък, 19 септември 2014 г.

Нютон

Започна да пише:
"В левия вътрешен джоб на сакото си
нося снимката ти, като доказателство
за всеобщото привличане..."
После си помисли, колко нелепо
звучи прочетеното на екрана
на тези смарт смърт джаджи.