вторник, 24 декември 2013 г.

Коледа в женски род - хоризантално и вертикално

Вселенската любов пристига,
прегърната с мъглата.
Няма сняг,
          сняг няма,
няма сняг.
Има снежни оръдия.

Правете сняг, а не война.

Ваша

Коледа!

събота, 21 декември 2013 г.

Париж е прашен

от мечтите ми за него
(мечтите ми са патината на прахта).
А по прахта се пише просто с показалец.

Париж е прашен.
Пръстът ми е чист.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Козя кожа и английски ластик*

В мазето на детството ми
има голяма стъклена дамаджана,
в която ферментира вино.
Така и така вадиха семките на гроздето,
но не знаеха как да направят от тях олио.

Между родителите ми ужасно скърца.

От лято на лято баба ми плете
все по-дебела ушанка.
Слага я на главата ми.
„Нищо не чувам – й казвам.“
А тя се усмихва доволна.

____________________________________________________
* Този текст е вдъхновен от номинираната за Националната награда
за поезия "Иван Николов" 2013 на Жанет-45 книга на Диана Иванова
- “Басма и габардин” (”Жанет 45″, 2013)
Да ви имам номинацията!

вторник, 10 декември 2013 г.

Днес слънцето ще изгрее в 7.30 часа

Измивам старателно ръцете си.
Вземам бялата кърпа
и помагам докато излезе главичката.

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Ние, момичетата

Когато се раждаме, приличаме на бащите си.
Когато умираме, сме копие на майките.

сряда, 27 ноември 2013 г.

неделя, 17 ноември 2013 г.

Совата няма маймунски произход

В края на деня морето изглежда уморено -
от кучешкия лай на къщата за гости,
от туристи, от спомена за терористи.
Купувам жълта топка за ръгби
и я оставям на брега за вечното дерби
Суша-Море.
После вървя след топките на някакъв дакел
до бръснарница "Вечна младост".
Толкова се боя от вечността, че за първи път
благославям евиния си произход.

Ева - доживот лишена от божественост.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Да срещнеш Фред

Когато Фред лови риба, светът изчезва.
Когато Фред яде риба, светът изчезва.
Когато Фред люби жена си, светът изчезва.
През целия си живот Фред лови риба, яде риба и люби жена си.
Горкият Фред! Изгубен за света!
Щастливецът Фред - без свят и световъртеж!

неделя, 10 ноември 2013 г.

Пръстените се чупят, защото са твърди

Днес устните ми имат вкус
на вятъра-отшелник,
живял в пукнатината на скалата.

Поливам камъка
и той разцъфва в пясък
за букета ми.

вторник, 5 ноември 2013 г.

приказка без край

всяко начало
е златна монета
после питка търкулната към залеза
накрая - пробит долар отляво
през който сърцето наднича
и търси начало
златна монета
питка търкулната...

неделя, 3 ноември 2013 г.

Ангели в юмрук

Усещането, че обича, се роди
на разтворената й длан.
В клетката на юмрука почнаха да му растат криле
и тя го научи да лети.
---------
Позволявам луната на лицето си.
Предеш ли облака?
Предеш ми облака.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Еднооко

Аз: "Къде отиде човекът до мен?". Хорът: "Ето го, до теб, и никога не си е тръгвал".

Да, но това не съм аз.

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Отивам да потърся котката

Иска, не, "иска" не е подходящата дума за желания. Желае да е сигурен. Сигурен за повече от няколкото месеца, в които е вярвал. Желае сигурност във вечните неща, които никога не нарича с истинските им имена. Не е обикновен страх, а чувството за превъзходство, когато те не успяват да се разпознаят в думите му.
Казвам му: "Ако живееш сам в една къща, никога няма да забравиш ключовете си. Сигурно."

събота, 5 октомври 2013 г.

Паскин

Разпознавам равномерното дишане на любовта ти,
заспала във вътреутробната поза.
Защитава се. От мен.
Ходя по въжето, опънато между сън и реалност.

Сякаш се връщаш от Париж,
а никога не си бил там.

сряда, 25 септември 2013 г.

Mea culpa

Някъде, морето шепнешком оплиташе
последната вълна.
Не ти говори нищо името,
но поприказвай с нея.

Той се наведе, за да я чуе.
Тя се повдигна на пръсти, за да му каже.

петък, 13 септември 2013 г.

Той каза "ха-ха"

паса овцете си една по една
броя ги заедно
преди да стана пастир
бях една от тях
една от тях
една от тях...

четвъртък, 5 септември 2013 г.

да разлаем осите

--
тук времето не е от вчера
и вятърът не бърза -
загрижено говори на тополите,
че кестените боледуват
не е от вчера и вълната
не се отдръпва

заливам я със смях

---
прогизна нощницата на дъжда
не пеят първите петли
роня царевица от очите
залъгвам утрото

дано пропея 
 

понеделник, 26 август 2013 г.

Самоотричане

Знам, все по-трудно теглиш
композицията на летата ми.
Така че, ще забравя сред полето
спалния вагон, след него
в гнездото на орлите ще оставя пощенския -
да се разказва дълго за излюпените гълъби.
Вагонът-ресторант ще подаря на нищите блажени,
за да ядат и с развалени зъби.
Ще си запазя само конския вагон
за общото ни оседлано бъдеще.

Виж, веселите облаци над лулата ти се връщат.
Да спи дъждът под камък,
да спи дъждът...

сряда, 21 август 2013 г.

Love is noise

Когато удобните възглавници убиват,
пусни хрътките след ръцете,
които развяват прахта и разиграват конете.
Не е трудно да целунеш вятъра,
а да намериш устните си след това.

вторник, 13 август 2013 г.

На Стайнбек, заради глава 12

По чадъра ми -
прясно окосена трева.
В огледалото дъждът се стопанисва сам.
О, и ягодите имат прежния си вкус!

петък, 2 август 2013 г.

четвъртък, 1 август 2013 г.

Пантелей пътник

Вече
съм къса коса
и стигнах до същността на нещата.
Не може да е толкова тъмно!

петък, 26 юли 2013 г.

Деловата част

Знам точно колко ще е къса паметта ми,
за да вдигнеш поглед.
Знам точно колко ще е дълга мисълта ми,
за да сведеш глава.
Знам кога ще съм в черно,
за да мисля в оранжево.
Знам точно колко стъпала ще изкача,
без да се задъхам.

Живея в западното крило
на сърцето ти
и отглеждам залезите.

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Сродни проекти

На слабия му трябва силен.
На силния
му трябва Господ.
Пази за зимите си медальона
с Богородица.
Зачевай Господ. Не раждай,
че ще Го загубиш.

вторник, 23 юли 2013 г.

Ехо от прелистване

Любовта
е загрижената домакиня,
която преди да замине,
уговаря тъгата
да ни полива.

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Остри парчета

Тогава ти каза: "Ела с мен",
но аз изхвърлих бялата книга на очакването
в контейнера с надпис "Стъкло".
Чу ли кристалния звук?
Ще ти избоде очите.

Мит са тънките французойки

Толкова много смачкани охлюви
по пътя към Фуджияма!
Последният горещник
не можа да разтопи сърцето ми.

петък, 12 юли 2013 г.

Страховеи

*
Не съм Ева
ако се страхувам от змия
и ябълка.
Не съм Ева.
Реброто беше дървено.

**
Ще съм щастлива
ако намеря поне един човек,
който няма да вдигне рамене "Е,и?",
когато му кажа, че Японското посолство
се намира на ул. "Люлякова градина".

***
Вече знам
къде е палтенцето
на Малкия принц.
На Плиска - върху раменете
на Радой Ралин.

****
Защо пак се страхувам от дъжда?
Пустините не се страхуват.

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Дъжд при дъжда…

Колко грама поезия има в една
дантелена рокля,
когато баща ти от железничар
се е превърнал в клошар,
щъркелът отказва да стъпи
с два крака на земята,
а юли се намята със зимен вятър?
От август знам, че почва да вали отдясно.
Но август гледа винаги във огледалото.

Сърцето ми закусва с вчерашния дъжд
от просешката шапка.
И вярва ситият…

понеделник, 1 юли 2013 г.

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Изчисления в облак

Два облака.
Кафето ти до чая ми изстива.
Два облака, от които или ще заръми,
или потоп ще се излее, или вятърът
дантела ще изплете.

Палмите около басейна са вяло
присъствие от флората на Средиземноморието.
И, въпреки че ги поливат със сладката вода,
изсъхват палмовите клонки, приличат на метли, с които махам паяжината
от Йерусалима на съзнанието си - да видя жертвите.

Бащата с двете дъщери - голямата вече плува сама,
без пояса на вниманието
и се нарича "сине".
Малката е обградена от бащата - излишна е спасителната й жилетка.
Но и тя ще се научи да плува. Или пък не -
за да остане "дъще".

"Няма да завършиш това стихотворение, докато не потопиш главата си -
умилква се морето около глезените ми - дори и слънцето го прави
веднъж на ден по залез".
"Подводният ти свят не се вълнува - упорствам - но виж повърхността,
повърхността".

Очаквам ятагана на вълната.


сряда, 26 юни 2013 г.

С поезията - до тук

Докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти,
той не спираше да плува под облаците.
Бавно, методично, сякаш в главата му
тиктакаше метроном.

Ако бях във времето на някоя от световните войни,
щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън не спираха да стрелят -
откоси, които никой метроном не би пожелал да отброи".

Ако бях в сърцето на някоя революция щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
метрономът на гилотината не засече нито веднъж -
глави, пасти, глави, пасти...

Ако бях до цигулката на Вивалди, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън сезоните нехаеха".

Ако бях древна колкото Египет, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
строяха пирамидите, а на въпросите на Сфинкса можеха
да отговорят само лястовиците".

Ако бях  в пещерата на прачовека ми, щях да чакам
лястовиците, музиката, метронома, оръдията, гилотината,
за да прочета първото си стихотворение.

сряда, 19 юни 2013 г.

Апокриф

Баща и малък син
си говорят по мъжки
за математика.
Майката пърха с мигли
над мечтата си
да остане балерина.

вторник, 18 юни 2013 г.

вторник, 11 юни 2013 г.

Трявна

В града на щастливите котки,
не е прилично да си куче,
което ближе раните си.
Затова се въртя в кръг,
гоня опашката си
и на идалгото вятъра.

понеделник, 10 юни 2013 г.

Славейкова награда 2013


Olives

Животните се дресират или с болка, или с лакомство,
или и с двете – рибка за делфина, камшик и мръвка за лъва,
бучки захар за коня...
Седим в градината на маслинения ресторант,
поръчваме си лакомства и спестяваме болката.
Вечерта ни намята като ескимоски кожух
и ни се предлага девствена като ледена пързалка,
по която току-що е минал рактрака.
Още е лято – почесваме езиците – поне до края на септември, нали?
Разбираме истерията си за топлина,
и какво е да си куче без потни жлези, или котка,
която няма инстинкта да пие вода в жегата.
Пристигат десертите:
моят – топъл  и твоят – леден.
Изяждаме половината и ги разменяме.
Добре дресиран, докосваш ръката ми.
Добре дресирана, не я отдръпвам.

Само Господ знае откъде, но
в градината на маслинения ресторант започва да вали.
Подхвърлям Му захаросаната черешка –
първа стъпка във висшата дресура.

Нели Добринова

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Северна

Знае много, но винаги
мълчи и само се усмихва.
Оставя другите да се правят
на глупаци.

сряда, 5 юни 2013 г.

Липи за размисъл


Върху покривката с трохите
настанява керамичните пиленца
и подрежда нож до вилица,
нож до вилица…

Тежестта за из път,
после още колко мога да нося.
Най-тежко –  когато изпусна товара.

В ъгъла, само в ъгъла на устните
се крие мракът
на всяко светло начало.

Зад купестите облаци в очите,
зеницата била е слънцето
на всички черни дупки.

Запълва луната с изрезките
от новолуния
и драсва клечката…

събота, 1 юни 2013 г.

неделя, 26 май 2013 г.

Каишката е обидна за всеки, особено за котката

Идвам.
С петте помияра от Лидл. Съгласни са, да,
като "д" и "л" една до друга.
"Няма въздух" - ми казват. Давам им глас(на) - дАл.
"Дал Бог добро!".

Идвам.
С цялото си кралско детство
и пресен магданоз между зъбите.
Устата ми хубава, дъвката ми - зелена.

Идвам.
С десетия живот след котката - любовта.

Идвам.
Изпратѝ ме!

неделя, 19 май 2013 г.

Бис

Крещи тъмното,
крещи.
И буди
утрото.

Прекрасна е
акустиката на тъгата.
Разпява тишина.

Затварям си очите
и строя.
Отворя ли ги -
всичко рухва.

сряда, 8 май 2013 г.

Вертикалата на Божията благодат

Дъждът
е жена разпуснала коси
над люлката.
Лее
приспивна есен.
Заспивам.
Заспиваш.
Спим и сънуваме
краля слънце.

понеделник, 29 април 2013 г.

паяци няма само на Антарктида

все пак е ръжда, макар и благородна
почиствам патината
за автентичност оставям паяжината
на старата любов
докрай

петък, 19 април 2013 г.

Говори с мен

Когато телефонът не звънне в уречения час,
всъщност не се е случило нищо особено.
Просто Той в момента прави път на мравката.
После дълго гледа кацналата на дланта му шарена пеперуда,
после разговаря със златната рибка от аквариума,
после приготвя времето за прогнозите.
И чак тогава натиска копчето.
Но ти не чуваш това звънене, защото всичко в теб
е ужасно шумно, докато
тъпчеш мравуняка,
късаш крилцата на пеперудата,
караш котарака си дава уроци по ходене на рибката,
преди перфектната буря да спре всички комуникации
между теб и теб.
Говори със себе си! Как искаш Господ
да ти говори ако си мълчите?

сряда, 17 април 2013 г.

Честито!

Чета за нови книги
с поезия, с проза.
За пълни салони, дори за правостоящи
на премиерите.
Казвам "Я, Георги Господинов пак издал книга".
Колегата ми ме поглежда и пита "А кой е Георги Господинов?"
Навън светва мълния, а гърмът се превръща в глас:

"Четете ли се? Четете се, автори!"