гласувам -
камъче
в обувката ми
неделя, 30 октомври 2011 г.
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
Кон и конник
Добрите вести не пристигат.
Доброто се откъсна от вестта,
наряза се на лентички
и се изпуши.
Ни вест. Ни кост - добавя щъркелът.
Не говорим за вълка, а
кошарата е празна.
Поради забраната за евтаназия
на кабинета пише:
"Търсим вестоносци".
Доброто се откъсна от вестта,
наряза се на лентички
и се изпуши.
Ни вест. Ни кост - добавя щъркелът.
Не говорим за вълка, а
кошарата е празна.
Поради забраната за евтаназия
на кабинета пише:
"Търсим вестоносци".
понеделник, 24 октомври 2011 г.
Сяра, живак и сол
Студено е.
Небето - синина от философски камък,
а в двете малки дупки на ушите ми -
две пити слънчоглед
от алхимиците.
Небето - синина от философски камък,
а в двете малки дупки на ушите ми -
две пити слънчоглед
от алхимиците.
петък, 21 октомври 2011 г.
сряда, 19 октомври 2011 г.
♂♀
Господ писал е Природата.
Сам. Без придворни поети.
После Сам - рецитирал.
За да го чуе все пак някой,
написал си човек със малко „ч“.
Поставил го до голямото „П“.
Дълго време, по своя воля, бил човекът на колене
пред това голямо „П“.
Спокоен бил Господ, даже доволен.
Тогава направил човека придворен Поет.
Голямо „П“ до голямото „П“. Растяло,
растяло и вече самò рецитирало. Изправено.
От високото гледало.
Започнал тогава Господ да кашля, да храчи с
вулканите. Да тропа със крак, да люлее
Земята. Но не спрял рецитала.
Уморил се и легнал. Въртял се наляво, надясно.
Океана разплисквал – цунами. Накрая заспал.
Оттогава не чува. Бълнува
своя си Удсток.
Сам. Без придворни поети.
После Сам - рецитирал.
За да го чуе все пак някой,
написал си човек със малко „ч“.
Поставил го до голямото „П“.
Дълго време, по своя воля, бил човекът на колене
пред това голямо „П“.
Спокоен бил Господ, даже доволен.
Тогава направил човека придворен Поет.
Голямо „П“ до голямото „П“. Растяло,
растяло и вече самò рецитирало. Изправено.
От високото гледало.
Започнал тогава Господ да кашля, да храчи с
вулканите. Да тропа със крак, да люлее
Земята. Но не спрял рецитала.
Уморил се и легнал. Въртял се наляво, надясно.
Океана разплисквал – цунами. Накрая заспал.
Оттогава не чува. Бълнува
своя си Удсток.
понеделник, 17 октомври 2011 г.
Gaudeamus
две циганки
пред Алма матер
броят цветенца
по три, по пет, по три, по пет...
връзват букети
за бакалавър,
за магистър...
пред Алма матер
броят цветенца
по три, по пет, по три, по пет...
връзват букети
за бакалавър,
за магистър...
Чудеса
През лятото е винаги на велосипед.
Не му пука за екологията,
а за това, че така изглежда висок.
Попитах го „що ще чиниш ти зимъска?“
„Срам не срам, през зимата съм винаги поет“.
Не му пука за екологията,
а за това, че така изглежда висок.
Попитах го „що ще чиниш ти зимъска?“
„Срам не срам, през зимата съм винаги поет“.
събота, 15 октомври 2011 г.
хижите през зимата
не ме е страх
в прегръдката на шепите ми -
топлина и дъх -
заслон с изчистено
коминче
в прегръдката на шепите ми -
топлина и дъх -
заслон с изчистено
коминче
вторник, 11 октомври 2011 г.
събота, 8 октомври 2011 г.
Рамо и сърце
Мамо, днес къде е слънцето? - попита дъщеря ми,
приготвила от снощи темперните си бои.
И струва ми се прекалено рано, на рамото й
да тежи признание, че лятото дори
не обещава само слънце.
Чуй - казвам - сърцето на дъжда подсказва,
че по мрачната страна
ще трябва да рисуваш
с акварел.
приготвила от снощи темперните си бои.
И струва ми се прекалено рано, на рамото й
да тежи признание, че лятото дори
не обещава само слънце.
Чуй - казвам - сърцето на дъжда подсказва,
че по мрачната страна
ще трябва да рисуваш
с акварел.
вторник, 4 октомври 2011 г.
червенотиквеничковчета
Лятото отнесе глинената си лула.
Есенният залез изрови томахавката.
Оставя черни белези в очите ми -
по изгрева да ме познава,
дори да го пропусна.
Докато тиквите изместят
купчините с дини.
Есенният залез изрови томахавката.
Оставя черни белези в очите ми -
по изгрева да ме познава,
дори да го пропусна.
Докато тиквите изместят
купчините с дини.
Абонамент за:
Публикации (Atom)