ако винаги казвам истината, няма как да ти разказвам приказки, няма как да пусна завесите

впрягам суеверията пред луната
изкрещявам "дий" ...
идва изгревът с разрошена грива
плюе три пъти през рамо
и започва да ръми
върху сънения черен котарак
любими, не гали косите ми
покрити с лунен прах
любими, затвори очите ми
преди да лумне нещо в тях
любими, няма беззащитен паяк
колкото и малък да изглежда
щом лунната му сянка стигна до сърцето ти
"бела съм, бела съм, юначе ..."
не вярвай на черния гарван
само си грачи
не вярвай, че аз съм...

преброй ребрата си

понякога се сещам
колко съм древна
докато простирам модерно
скъсаните дънки
оттук се вижда коляното ми
от другата дупка - част от бедрото
балансирана гледка
преди носех само препаска
а в доброто старо време
добре ми стояха листа смокиня

аз съм кръпката в небето
пачуркът в триединството

да срещнем кучетата си

тук река там река
а реката е всъщност една
глътка сладка вода за морето

днес ще срещнем кучетата си

на южната пейка
ти няма да знаеш това
изпълнил команда "седни"

аз няма да зная това
онова въздушно течение
отвя мисълта ми на север
и следата ми стана лъжлива

онзи лай на премръзнали пръсти
се превръща във вой под гореща вода

днес срещнахме кучетата си
и
двете са мъжки

* * *

Най-лесният начин да се скриеш е да станеш просяк. Никой не те забелязва.

изпрати ме с дъжд
в шепите ми - 
звън от монета

формиране на глагола "обичам"

има времена - дълбоки пропасти
не гледай и не хвърляй камъче
ще се загуби погледът ти
преди да стигне дъното
ще стане камъкът на прах
преди да чуеш звук от удар
или искра от кремък върху кремък
люлей над тях крака -
безгрижието ги влудява
и кара да изригнат

има времена - високи планини
не се опитвай да им изкачиш върха
ще се свлечеш от падащи скали
води и хлъзгав мъх
скочи върху им
когато се въздигнеш
и приемеш друго име

има времена - тепсии ледени пързалки
ще оцелееш върху върха на ножа
с боси стъпала
или върху иглата
с дяволско копито

има времена като сега
живееш и умираш
а после се опитваш
да обичаш

късен следобед под сянка от хвърчило

тук разпилявам скръбта
какви зърна кълвеш, гълъбе!