Рубикон

калинката върху дланта ми
е на кръстопът
дали да следва линията на живота си
или на любовта ми

Утре е просто по-късно от вчера

крещя като откъснат лист
крещя като любимите ми
пясък
раковина
и
жена за огрев

Небето имаше вкус на пръст

Умирах за сън.
Земята се обърна и ме зави с небе.
На екрана на лятното кино на Господ
представих сънищата си.
В тях Той разпознаваше себе си, когато
"рокендрола беше млад".
За събуждането са нужни двама - каза.
Преобърна Земята
и те намери.

Сънуваш ли?

Любовта влиза на пръсти,
тършува в тайните ми чекмеджета,
в най-четените книги.
Искам да й кажа, че мен ме няма там.
Че съм само наблюдател
на босите й стъпала,
които си отиват.

Васко

посребрелите слепоочия
повтарят колко е млада цигулката му
аплодисменти
сега
аплодисменти
преди триста години
след триста години...