* * *

Дъждът на Коледа е като

във небрано лозе -

свенлив, уплашен и сънлив.

Дъждът на Коледа е сняг

от топлата постеля на сърцето.

Осиновените кошери*

Говоря Му:

Днес е хубав ден за умиране.

С този южен вятър,

с този сняг по билата

и с усмивката ти скрита

в праведния ъгъл на живота

Чувам Го:

Днес е хубав ден за умиране.

От любов.

----------------------------------

* на Ачето

* * *

зимно утро
риж котарак 

гълта слънцето

Избори 2 в 1 - защо не гласувах (продължение)

Здравейте отново! 

И докато вчера цял ден имаше едно грахово зърно на съмнението, дали постъпвам правилно, че не гласувам, то след като изгледах и изтърпях де що има изборни студия и арени граховото зърно стана на яхния. Да, нямам вече никакви съмнения, че съм постъпила правилно. Българският избирател отново успя да измами социолизите.

Каква е картинката през моя поглед:

За БСП или добро или нищо.

За ГЕРБ - евала на човека от народа, който успя да удържи. Пазете си го, защото без него потъвате.

За ПП - стана ми жал за харварда, който едва успяваше да удържи младежкия устрем на другия харвард да не изръси поредната глупост пред журналистите.

За ИБГНИ - не унивайте! Русо гладно няма.

За ИТН - почитатителите на определен жанр музика са около 10% от гласуващите, а след изказването на лидера им едва ли са си научили уроците. Осъзнайте се и се смирете.

За ДБ - жалко за електронното управление.

За новия член на парламента - антиваксърите и анти ковид мейкърите вече са официално представени. Дано това не доведе до влизане в Рублозоната, а не в Еврозоната. Целта им била да управляват самостоятелно. Боже, опази! Лекари, дръжте се!

Честит ни нов парламент и може би стар президент.

Избори 2 в 1 - защо не гласувах

Здравейте, както е видно от заглавието, това не е стихотворение, хайку или кратък разказ. Това е моята гражданска (еха, как звучи само) позиция, която искам да споделя и която, естествено, ще е украсена с лирични отклонения. 

Та така, защо не гласувах днес? 

Докато разхождах кучето, си представях как някой заблудил се в кварталните улички репортер ме спира и пита дали съм дала своя глас, а аз смело казвам "Не". Следва въпросът защо. Вариант едно на отговор: "Защото личният лекар ми каза да не гласувам". Вариант две - "Защото знам от сигурен източник, че върху тъч скрийна на машината за гласуване е монтирано устройство, което сканира моя пръстов отпечатък и така ще се разбере за кого гласувам и аз изпитвам неистов страх от репресии".

По-схватливите може би вече са разбрали до къде води тънката червена нишка на отговорите ми, но все пак за всички останали да кажа, че това е асоциация с някои от причините, които изтъкват тези, които са против ваксините срещу Ковид-19, а мен като горд гражданин на ЕС ме кара да се срамувам.

А сега без асоциации да ви кажа защо не гласувах. Ами за кого да гласувам? 

За ГЕРБ или БСП? Те за мен са едно и също, а аз съм израснала в семейство, което слушаше "Свободна Европа" и чиято партийна принадлежност беше Отечествения фронт (ОФ), така че никога няма гласувам за гореспоменатите партии. 

За Продължаваме промяната ли? Как да гласувам за тях, когато този, когото гласят за премиер на евентуално коалиционно правителство не знае, че в изборния ден е забранена агитацията и може да се изтъпанчи пред журналистите и да каже номерата на бюлетините и името на "своя" президент.

За Изправи се! Ние идваме! ли? Как да гласувам за тях, когато един от лидерите им цял месец не може да реши какъв да е цвета на косата й. И точно в изборния ден да е отново руса и бухнала.

За Има такъв народ ли? Днес чух от бившия председател на предишните две народни събрания, че те видиш ли, си били научили уроците. Абе, хора, тия ваши уроци ни струват милиони, които можеха да отидат за наистина добри каузи.

За Демократична България ли? Два пъти вече гласувам за тях и какво?! Бих им казала в унисон с предизборните им послания, че е крайно време да престанат да експериментират с избирателите си.

В заключение ще кажа, че едва ли ще гласувам пак, докато манго продава гласа си и изборния туризъм процъфтява и не можете да ме убедите, че в тази ситуация решавам аз.

Когато искаш бренди не поръчвай бейлис

Есента е толкова прилепчива.
Прониква до костите с дъжда,
добавя няколко бели косъма,
да не забравя, че е сестра на зимата.
Смесва зеленото с жълтото и кафявявото
за червеното листо в качулката ми.
Изгаря мостове.
Затварям очи и потъвам -
хартиена лодка с пробойни от многоточия...

* * *

очи в очи с луната

заспива едноокият пес

подпис на много редове

все някога
и моето сърце ще спре
(защото ме обича)
и нека да е тихо като вятър
в юмручето на пеленаче

ЗаГлавие

не ми се големей, луна

до вчера беше 

и сърп и люлка

за главата ми

морска пяна в лате макиато

облаците се съвкупляват 

и прецакват слънцето 

давам пет пари за него 

но сутеньорът е североизточен 

долу морето се опитва да ми каже нещо 

но е толкова шумно че не може 

да надвика себе си

гледам прогнозата за следващите дни 

предимно слънчево 

предимно слънчево 

предимно слънчево...

когато вече няма да съм тук -

екологична сламка след края 

на света 

Гръцка трагедия

Мина най-тъжният облак

и ме разплака.

След него - най-веселият

и ме разплака. От смях.

Равнодушният се спусна ниско,

изпи сълзите ми, открадна смеха

и тръгна към теб.

Да си поговорите по мъжки.

литературна критика*

прочетох цялата му книга с поезия
и заспах
до ненаписано стихотворение

____________________________

*на Петър Чухов

приземно

беше с него
два менструални цикъла
и замина
да събере щъркелите около себе си -
котка на фона на залеза

писарят на душата *

баба беше охлювът в къщата
дядо – махалото на стенния часовник
мама беше прозорецът който не се затваряше докрай
татко – испанският стил на китарата
аз бях в тази къща
с господар котарак и безбройни васали на двора
и не бях
щом се вкопчвах в него и тайно се измъквахме през прозореца-майка
скитахме по дългите мигли на порасналите за нощта улици
без помен от дневните детски приключения
дълго бях и не бях в тази къща
докато някой залости прозореца
между мен и котака
а аз не успях да разбия стената
аз съм охлювът в къщата… 

* стихотворението е отличено с трета награда на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови

животописно наивистично

*
така е когато не си гледам в краката
два охлюва изхрущяват под гумените ми ботуши
ти, господе, приеми рогатите си твари
не ги оставяй на рогатия

**
убиваме щъркелите
кой ще ни носи деца?

***
с души на врани
броим врабчетата

там очите ми ще бъдат сини

пресичам улиците
без да се оглеждам
и предизвиквам личния си ангел
да ми се покаже

изстъргвам от сърцето
неволите и болките и страстите
преди да го превърна в птицата
на сетния си юг

Ривиера

Сърцето ми е мястото, в което

средиземноморските циклони

носят само сняг.

Мартенски деветини

 *
Казват, че ескимосите имали над петдесет думи за сняг. Шотландците имали повече.
Последната дума за сняг е пролет. Питай кокичето.

**
Хапе мартенското слънце. Като пале с млечни зъбки.
Заиграе ли се със студа пуска кръв.

пръски дъжд

натежават ми
лошите навици
да обичам
да се смея
да съм щастлива
натежават и капят
после никнат
червени кокичета

* * *

тлеещи въглени
не влизай в окото ми,
снежинке

нямаше ангели да ме последват

снегът изми
краката на Господ
поклони се и падна
на земята

подлъган от соленото

дъждът

се вля в очите ми

не знае ли

че те не са море

а извор