aurora australis

сега е времето на ангела
ще покръжи, ще покръжи
ще поговори за любов
и ще си тръгне към неговия юг
а аз със постоянството на севера
ще си остана

после ще изскочи заека
от южната си дупка
за да ми каже, че поне веднъж
в годината и любовта възкръсва
след яйчените жертвоприношения
като сияние на севера

благословена

тя беше звезда
коледна
после ангел я грабна
и занесе на господ
да опитоми
кактуса му

* * *

върху
червеното на светофара
влюбени гарги

* * *

циганско лято
босо откровение
с листата

Приказка

Живея. До изтощение.
Господ хвърля мрежите си
и ме хваща.
Да му изпълня три желания.

лапидариум

имам камък от черния връх
от малък кратер на етна
от джоба на средиземноморска вълна
от пресъхнало гърло на река
и от теб - сърдечен
поздрав

Аз съм хибрид

между горе и долу
аз съм земята
под краката ти
двата метра спокойствие
над главата
два пръста пръст
върху алчността ти
шепа - върху гордостта
аз знам корена
ти - цветето

Светът под затворени очи

Градът е цирк за възрастни -
тъжни клоуни и уморени лъвове.
И чакаме детето в нас да изкрещи,
че клоунът е гол
и да се втурне към розовите слонове
на залеза.

всичко за нея

на този мост се инатеше лятото
не мръдна пред камшиците на още верния му вятър
не мръдна пред плисналия във лицето му безумен дъжд
отиде си едва когато го целунах
и останах
отиде си едва когато те целунах
и тръгнах

няма да ме видиш чак до коледа
а дотогава гледай
за звезда в очите си

Когато Венеция влезе в огледалото

Не вярвам, че имаш само небе.
Покажи ми избата, където ферментират
душите, преди да ги пратиш на земята.
Нали пазиш празната ми стъкленица…

Някъде между безсънието и дълголетието

В 5.52 Господ се буди,

поглежда Земята и заспивам.

До 6.30 . За да пием чая си заедно.

в рая не обичат глупостта

изхвърлих
смешните играчки
килимчето, на което чакам дядо Коледа
пролетните очаквания
летните копнежи
есенните равносметки
зимните жертвоприношения
за да запазя себе си
засега

а утрините тук са зимни

върху голото й рамо
целувката му хваща скреж
и заздравява

зелена философия

вятърът оплете косите ми
помолих го да оплете въже
но той отказа
в божиите работи да се намеси

Пустинен пейзаж с царевица

Пълзиш обратно към сърцето ми.
Но то се пръсна - бяла пуканка,
върху която да поръсиш сол.

Пустинен пейзаж с глухарче
От глухия дочух, че чува само
на крилете плясъка. И онемява.
До следващото ангелско присъствие.

 Пустинен пейзаж с детелина
Лудият на блока подскача наляво, подскача надясно.
И пак - наляво, и пак - надясно.
После нагоре, по-нагоре, още по-нагоре,
докато се изгуби от погледа ни.
Винаги се връща с главоболие
и разказва как Господ си удря главата
в небето.

~~~

мисъл под клепача
беззвездно небе

The End

какво да ти кажа за себе си
то е като да почнеш да гледаш филм от средата
след края му ще трябва сам да си измисляш начало
така че, разкажи ми за мен

хубава както винаги

по безупречния й маникюр
проблясват звезди
в очите й, ах, в очите й
е последното слънце

днес луната се моли
с гласа ми
да има земя под краката си

Грапа и зелени маслини

Казвам му:
"Рано ти е да ставаш рибар."
А той:
"Искам да е диво -  сам в лодката и
по цял ден да ловя риба."
Аз пак:
"Рано ти е. Първо си вземи жена,
отгледайте деца, а когато ти се роди
първото внуче качи се на най-малката лодка,
вземи най-гъвката тръстика
и влез навътре в морето за най-голямата риба."

Ако сърцето ти го позволи, разбира се.

Метачът на локви

Когато облаците заключат небето,
Господ гледа през очите ти.
Страх при страха.
Всяка капка дъжд е ключ към отвъдното,
но само последната отваря сърцето Му.
Толкова е лесно да те обичам, присмехулнико,
гълташ ключа и умираш.
И всичко започва отначало.

ако винаги казвам истината, няма как да ти разказвам приказки, няма как да пусна завесите

впрягам суеверията пред луната
изкрещявам "дий" ...
идва изгревът с разрошена грива
плюе три пъти през рамо
и започва да ръми
върху сънения черен котарак
любими, не гали косите ми
покрити с лунен прах
любими, затвори очите ми
преди да лумне нещо в тях
любими, няма беззащитен паяк
колкото и малък да изглежда
щом лунната му сянка стигна до сърцето ти
"бела съм, бела съм, юначе ..."
не вярвай на черния гарван
само си грачи
не вярвай, че аз съм...

преброй ребрата си

понякога се сещам
колко съм древна
докато простирам модерно
скъсаните дънки
оттук се вижда коляното ми
от другата дупка - част от бедрото
балансирана гледка
преди носех само препаска
а в доброто старо време
добре ми стояха листа смокиня

аз съм кръпката в небето
пачуркът в триединството

да срещнем кучетата си

тук река там река
а реката е всъщност една
глътка сладка вода за морето

днес ще срещнем кучетата си

на южната пейка
ти няма да знаеш това
изпълнил команда "седни"

аз няма да зная това
онова въздушно течение
отвя мисълта ми на север
и следата ми стана лъжлива

онзи лай на премръзнали пръсти
се превръща във вой под гореща вода

днес срещнахме кучетата си
и
двете са мъжки

* * *

Най-лесният начин да се скриеш е да станеш просяк. Никой не те забелязва.

изпрати ме с дъжд
в шепите ми - 
звън от монета

формиране на глагола "обичам"

има времена - дълбоки пропасти
не гледай и не хвърляй камъче
ще се загуби погледът ти
преди да стигне дъното
ще стане камъкът на прах
преди да чуеш звук от удар
или искра от кремък върху кремък
люлей над тях крака -
безгрижието ги влудява
и кара да изригнат

има времена - високи планини
не се опитвай да им изкачиш върха
ще се свлечеш от падащи скали
води и хлъзгав мъх
скочи върху им
когато се въздигнеш
и приемеш друго име

има времена - тепсии ледени пързалки
ще оцелееш върху върха на ножа
с боси стъпала
или върху иглата
с дяволско копито

има времена като сега
живееш и умираш
а после се опитваш
да обичаш

късен следобед под сянка от хвърчило

тук разпилявам скръбта
какви зърна кълвеш, гълъбе!

бездомни с часовников механизъм

три часа след полунощ
кучешкият лай е още далече от мен
в шест часа
всички кучета спят в краката ми
преяли с безсъния

рождени сини(ни)

защото са сърдити маковете
изтривам всичко синьо от картината
и търся мека пръст
и остри нокти
и кръст
под който да скрия небето
след време във уюта на землянката
сред синевата от очите на деца
ще знам защо се подчиних
на маковете

AerialYoga

Облаците
в краката на Господ
пробиват раменете ми.
Аз съм основа
на пирамидата.

WannaCry

Днес осъмнах
с тъгата на залеза.
Беше откъснал
тринайстата страница
"Изгрев".

като нямате крачета, свирете с уста

кръстосал лапи чака ме
най-старият ми спомен
за вода и лъч и вик
за тишината, казва ми,
да питам господ
на еднокраките щурци

най-любовното ти изречение завършва с многоточие, най-любовното ми изречение взема трите точки за кураж

...сърцето ми е плаващ орган
навсякъде гонен, от теб приет
когато си тръгна
ще падне в петата ти, Ахиле

докато говориш за любов

април
си препрочита зимата

симулация

днес ще бъда влюбена за малко
докато пътувам със трамвая
ще сляза на ненужна спирка
ще набера случаен номер
и ще кажа: днес бях влюбена за малко...
отсреща ще мълчат и ще затворят
или учтиво ще ми кажат, че имам грешка
а аз веднага ще се съглася
да, днес бях влюбена за малко
и беше грешка

ще повървя пеша

укрития

тревожността на времето
ще определя мястото, където ще се спирам
за да се събера, да бъда цялото -
сърдечен къс на кръвожаден покрив

лед за челото, топъл компрес за сърцето

*
разбра, че вече не може да обича
и обикна целия свят
без маргаритката, която го излъга
с последното листо "обича ме"

**
уж сме хванати за ръце
а истината е, че държим връвчица
за връщане на хвърчила

препъни

когато цъфтят боровете
слънцето ражда пясък
за пустините
луната - камъни
за реките
и за бъдещите ми сърца

Сезон без мяра*

Ти няма да познаеш
летните ми натежали стъпки -
след падналите цветове
олеква пролетта.

Ти няма да познаеш
летните ми смели устни –
целувани от вятър
с глинен прах преди дъжда.

Ти няма да узнаеш,
че крехкото не пази летен спомен,
а спомня лятото си само есента,
затваряла очи на слънчогледи.
_______________
*...Ето че настъпва лятото – сезон без мяра
Гийом Аполинер

йод в хороскопа

изгоряха всички мостове
вървя по въздух по вода по лед
по гърбове на китове, запътени към сушата
катеря се по спуснатите знамена на гордостта
и търся други оцелели
след трите клечки на Превер

акриди и див мед

тъгата
троха върху сърцето
от тайната вечеря на пустините

снегът има зелени корени

и този път се задържа
върху покрива
върху тревата
върху ръката
след божието ръкостискане

мъж и жена на фона на норвежки пейзаж

тя е паметник
върху който веднъж в годината
поставят цветя
през останалото време
дъжд
сняг
птици
и
кратко слънце между стихиите

мъжът
(който пропусна цветята)
я взе в прегръдките си
и се учуди
колко тежи усилието
да бъде винаги силна

отсечените дървета не отиват в рая

върви през деня
за да не почива през нощта
върви през нощта
за да не почива през деня
върви и вярва
че понякога стига небето
но или е много тъмно
или е много светло
да го види

февруарски кон

скрит в полите на южния вятър
дойде кучият студ
оглозга благия сняг
сега скимти пред вратата ми

Лавина по небцето

В тази мъглива сутрин
се блъснах в планината.
А никой от двама ни
не беше помръднал.

Олимпия

Лесно е да победя снега.
Стискам го шепа,
усещам кратката му студена съпротива,
докато го превръщам в сълза.

* * *

пролет
между мен и Господ
расте кокиче

Планината е вълна, погледнала Медуза в очите

Пази извивките ми
върху мъгливото стъкло.

Докато има дъх ще ме има.

* * *

сняг -
разбитото сърце
на дъжда

на цената на един градски сняг

с моите пръсти
разбърка картите зимата
изтеглих си една и тя позна -
косата ми ухае на мъгла
щом вятъра заспи в краката ми
и за какво мечтае дъното на кладенеца -
за босите ми стъпала

всеки сам си носи сянката

зад облака
луната си е същата
зад снежния човек
съм същата - хвърчилото в ръка на инвалид

НеДеля

топля ръката ти
докато изстине моята
после се разделяме надве-натри
някъде на север
изтокът и западът е запазен
от простото число
на слънцето
югът
е за птиците
отлитали от рамото ни