петък, 30 септември 2011 г.

бял кон, бяла кобила

майка и баба
с толкова къси коси
и между тях къдриците на малчуган,
пред които дори вятърът не устоя,
престана да жуми,
преди да преброи до десет,
и хукна

"спукано гърне!" - извиках,
а така добре се криех
зад думите си

събота, 24 септември 2011 г.

family man

токата и фуга
повече fuga
молецът, който каца само веднъж
на рамото
подпис в графата
родител/настойник
в бележник попълнен
с майчински почерк
по-добре късно
ще стане бащата мечта
като дядо
на внуците ми
toccare, toccare

сряда, 21 септември 2011 г.

Мазачо

Каца птицата на рамото ми
и отлита...
В очите ми -
два недовършени автопортрета
на небе.

вторник, 20 септември 2011 г.

н`гол

Есента прелиства
жълтите ми страници.
Кой кой е? - пита за кокичето,
и минзухара, и игликата...
Надълго ми разказва
за кърпикожуха.
Отчайва се от графика
на прелетните птици -
поредната година без уроци по летене.

Предлагам за утеха
бънджи скокове
със официално облекло.

сряда, 14 септември 2011 г.

Ях

Пълнолунието –
пита кашкавал
за гладните.
Някои сме плъхове, а други – мишки
за кулинарното предизвикателство
в небето.
С очи ядем и ето ти безсъние,
естественото бедствие върху
преялите.

Разхождам котката по книжни рафтове.
Кога ли ни омръзват покривите и гризачите?

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Пристанала

Вълната бързо се отдръпва
от непознатите ми стъпала.
Вълна с вълна - не си прилича.
Оставам чужда за морето.
В соленото
не се гради чешма -
избяга с вълнолома
сянката ми.

понеделник, 5 септември 2011 г.

История с продължение

Увесих нос
и чипоносата луна се скри.
Звездици сестрици,
пролейте сълзица за мен.
Свършиха ми светулките,
а по пътя ми -
все шипкови храсти
с напразни приказки.

събота, 3 септември 2011 г.

Ръкавици и калцуни

Поезията е чисто престъпление. Стихотворението съдържа уликите. За да откриеш престъплението не трябва да замърсяваш уликите със собствените си отпечатъци.

петък, 2 септември 2011 г.

Първият на септември

В двора на училището е оживено до шумно.
Въпреки оставащите дни,
ваканцията е вече минало,
което ще се превърне първо в хит,
а после в мит.
В детската градина цъфтят малки личица,
тук-там изцапани с малеби.
Мъжът, който цяла година се учи
отново да ходи след инсулта,
трикракият шнауцер, който не се колебае
коя лапа да подаде,
аз, с побелелите на слънце корени,
сме във витрината на този ден.

Готови за евакуация на лятото.