вторник, 30 ноември 2010 г.

метрополитен

***
скука
и джинсите -
със симетрични кръпки

***
Божията формула*
в метрото
"внимание! вратите се затварят!"

***
зимата закъснява
недоволни
пред парламента
______________________
*Жозе Родригеш душ Сантуш

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Дръж си перуката

Спокойствието е
прах и паяжини
по украсата
на прекъсната венчавка.
Калъф
върху напудрените
за автентичност мебели
във изоствения дом
на трепета,
пожелал си вечността (в)ампир.

Има вятър,
който се превръща във вихрушка,
когато му гостува.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Комикс

затворена между
ботушите
и
шапката
съм „и”
със свободата
да не слагам шала
на устата си
да вдишвам смях
и
да издишвам облачност
за малки думи

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Майсторски клас

Сладоледниковият сезон отмина.
Поклащат се самарите
върху упорството.
Изкуство е
да се редят дърва,
за да огрее
зимата.

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Надгалактична астрономия

Събираше подписи за нова конституция
до продавачката на гевреци.
Когато го чух да й казва „Знаеш ли какво слушам? Фауст. Много ме кефи!”
за първи път изплюх под налягане дъвката си на улицата,
разминах се на косъм с телескопичното бастунче на слепеца,
пратих по дяволите телескопа „хъбъл” с новите му очила
и тръгнах след едноокия ветеран-помияр.

Бежать некуда!

сряда, 17 ноември 2010 г.

…must go on

Някой ден ще бъда
толкова добра и спокойна,
че няма да ми пука
дали сутиенът ми
е в тон с бикините.
Дали имам бримка
на чорапо(гащите)
със бозав цвят.
Дали имам онова едва
забележимо “гръндж”
в строго официалното си облекло.
Дали мириша на манджата,
готвена преди два дни.
Дали ще изплача
зелените точици
в кафявите си очи.
Дали ще яхам метлата
като онази Маргарита.
Някой ден ще бъда
добра и спокойна –
като стар люлеещ стол,
като моаре върху прашен бюфет,
като четирите дебели куки
(има толкова неизплетени чорапи).

Сега, за Бога,
или пък за неговия обърнат пентаграм, –
не ми предписвайте успокоителни.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Hypnotic poison

Есента
е уморена балерина на Дега.
Днес
топло е като пред сняг
със този южен вятър
във косите ми –
за да усетя
как ухае зимата,
прикрита тъй умело
с утрешен парфюм.

Да избирам мога
между две посоки –
учтиво „вие”
(от острото към примирение)
или хлапашко „ти”
(от острото до края),
докато
бавно изветрявам
до вечерен ъгъл.

неделя, 14 ноември 2010 г.

без хър-мър

вятърът отнася
козината на глухарче

зад прозореца
котката се свива
на кълбо

петък, 12 ноември 2010 г.

Тигрицата на Путин

обикновено ги пуска –
голи, боси и гладни,
с подути коремчета

но днес реши
да ги обуе
в римските сандали
на латинска сентенция
(nutrimentum spiritus)

да ги наметне
със суровата вълна
на скоропоговорка
(под път пъдпъдък на път пъдпъдък над път пъдпъдък)

да ги състари
със шапка от вчерашен вестник
(изчезна тигрицата на Путин)

и да ги гримира
с неясните графити
на отсрещната стена
(urban culture)

накрая ги събра в шепи,
отвори клетката
и каза
„няма по-хубава храна
за един папагал
от добре гледани думи”

сряда, 10 ноември 2010 г.

светлата страна на смъртта е брюнетка

умирането е описание на живота

Mi sono innamorato di Marina
una ragazza mora ma carina...

някои умират от страх,
от любов и за любов,
други умират от яд, от кеф,
за някого,
за нещо...
всеки ден,
всеки час,
всяка минута, секунда
и истински само веднъж

когато престанат да умират,
живеят без описание

O mia bella mora
no non mi lasciare
non mi devi rovinare
oh, no, no, no, no, no

понеделник, 8 ноември 2010 г.

~~~

***
до гол орех
ябълка – червена
късна есен

***
дъжд върху листата
листа върху дъжда
есенен кръговрат

***
кленови листа
и вятър
в канадска борба

петък, 5 ноември 2010 г.

къртичини

този необичайно топъл ноември
няма да върне прелетните,
които инстинкта прогонва (и връща),
независимо от градусите по целзий
и измамните за окото цифри
по фаренхайт

постоянството да съм тук (по-скоро вътре)
не е безусловен рефлекс,
а натрупване, под което тунелите
са естествено място за придвижване
don’t skip the intro

С лек звук от вентилатор

няколкото съкровища
върху десктопа – Мечо Пух от шоколадово яйце,
паднал в краката ми конски кестен,
два късмета от Lavazza blue
и картичка за зачатие,
са четирите точки от говорещия квадрат на съществените
детство – спомен – обещания – дар за живот,
в който описвам кърговете на премълчаните.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Миши празници

Сред хаоса на привечерен град –
кръстовища и късогледи фарове,
високи „до небето” блокове,
ту светещи, ту гаснещи реклами,
се дави пренаситен мракът.
Над Витоша
във кривото му гърло
бабува младата Луна.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Божествена комедия

Гложди ръждата на цивилизацията
срещу патината на времето.

Листопадът се опитва да я скрие,
но вятърът и риещите стъпки отново я изкарват
на повърхността заедно с малкия гущер, който улових
само за миг с поглед.

Вдигам очи към небето и търся божественото:
„Боже, ти, който си в самолета,
помниш ли името ми, дадено в името твое?

Знай, шегите ти никога не се получават,
когато говориш тихо,
а няма кой да извика „тихо!”,
преди да речеш да отвориш усти.
Повтореното остроумие се притъпява.
Не ни сътворявай и на други планети!”