Уж е спряло да вали, а аз халюцинирам дъжд

От спирката ме гледат три жени,

докато яростно измитам листопада -

животът ми зависи от това. 

Първа тръгва майката на майката на майка ми

с ангела по разписание.

Втора - бабата на бабата на баба ми и ангела

със сто години закъснение.

Остава непознатата, която има моите очи,

и нежно връща листопада...

 

Сякаш животът ни зависи от това. 

 

 

Страшни филми

Вси светии -

расте сянката

на мухата 

 

Клуб на анонимните вампири

 

Аз съм вампир - казвам -

а те отварят беззъбите си усти

и умират от смях 

надлъгване

от времето си за любов

отделям време за умиране

и оцелявам

Смърт, ще отделиш ли

време за любов?

 и обещавам: няма да боли...

Без гравитация

самотна капка кръв

отлита към небето,

за да докаже божествения си произход.

Убождам пръста си и

свойта капка кръв кръщавам

в името на земното притегляне.

Ноември идва със комар в

метрото.

за родените в събота няма неделни обувки

днес 
пътят не е същият
изпънал гърбина
прави пъртина на нищите духом
 

днес 
пътят е просто път
без паве преживяване

На младите орехи

Какво направи, есен?

Постла червения килим и

чакаш главните герои.

Пристъпвам... Шумолиш...

 

И те разбирам без субтитри, сестро. 

Digital universe presents

Той знае всички езици.

Иска да научи и мен,

но аз му говоря само за любов

и го разсейвам.

Днес облече бяла риза.

Каза: "Предавам се"!

И ме целуна. На моя език.

Мен, мъглявината.

* * *

забравен телефон

на екрана се изписва

"мама" 

Клинични картини

Спя с торбичка кестени.

Флиртувам с изкуствения интелект. 

Най-интимното преживаване - аз до онзи,

който ми приготвя вечеря.

Ще ме споходи

Изкълваха лятото прелетните и заминаха. 

По кожата ми - само белези от лято. 

И най-горещото изгаряне от лунна светлина. 

На теб какво оставиха, врабче?

Заник

Защото нямам място

в пролетта и лятото...

Ме рисувай в есен.

Дълбока локва и

левия ми крак подготвен

за далечно плаване.

Ме рисувай в зима.

Кристална локва и

пуснал котва

левия ми крак.

Непосилният махмурлук на битието

Като котка се промъква утрото.

И дебне.

Когато се събудя скача и дере очите ми. 

До кръв. 

Като котка се промъква вечерта

и скача в скута ми, и мърка. 

Докато милостиво не приспи сърцето ми. 

Mamma mia!

Мъж в метрото чете поезия.

От истинска книга. Държи я нежно

с двете си ръце в долния край.

Интересното е, че го прави отзад напред,

което значи, може би, че я препрочита.

На черната му фланелка има череп и

надпис "No fear" .

След рязкото тръгване на влака,

погледът ми без страх намира опора на рамото му.

Става, затваря книгата и слиза.

А аз пиша немислимото. 

 

Петък - разбивачът на илюзии

Детето:
- Татко, къде е слънцето?
Бащата:
- Сигурно се е скрило в облаците.
Детето:
- Или от мен се крие.

Като теб.

**
Сърдит си, Господи, но благ.
Бълваш само облаци.
 

Най-добра до ...

Днес купих хапове

за главоболие. Без рецепта.

И смирение на капки.

По Божия рецепта. 

* * *

пъзел

между двата блока

парченце от Витоша