Стихотворение от 1923 година

Утре фризьорката ми заминава за Лондон. С бебето си и порасналата си дъщеря. Там я чака сестра й с бъдещото си бебе.
"Искам да живея спокойно - ми каза, и да знам за какво работя".

България е тъжна Андерсенова приказка.
"Купете си кибрит, господин президент,
купете си кибрит, господин премиер
купете си кибрит..."
България е зимна вечер и в локвите става на кал.
България - една човешка длан, стисната в юмрук
срещу седем милиона боксови круши.

еклипс

***
първа пролет
посрещам я
със сняг и сол

***
слънчево затъмнение
още един цвят
на орхидеята ми

paper jam

докато я гледам анфас
разбирам, че мога да я нарисувам
само в профил
тъгата ми

* * *

първа среща
момчето чупи
наполовина шоколада

* * *

визитация
снежинки
върху болничното легло

мокасини на босо

живея на острова от анкетите
(какво или кого бихте взели на самотен остров?)
взех само егото си
развивам го до егоизъм
за са се защитя

днес някой пресуши водата
и сега съм на върха на планина