***
на февруарския олтар “I love you” –
две влюбни мишки
и празни чашки на сърца
или добро, или нищо
за мартенските котараци
***
вятърът скочи от люлката
разпиля боклука
яхна течението и счупи стъклото
хвърлих камък и му показах посоката
ветропоказателят ми има само среден пръст
неделя, 27 март 2011 г.
събота, 26 март 2011 г.
...трепти, захожда
Множи го зографът
в иконите.
Толкова много облачни капани
за едното слънце.
Достатъчни са летата ми.
Есените - колкото Бог даде.
Плисни вода пред мен!
Ще се уча да залязвам.
в иконите.
Толкова много облачни капани
за едното слънце.
Достатъчни са летата ми.
Есените - колкото Бог даде.
Плисни вода пред мен!
Ще се уча да залязвам.
сряда, 23 март 2011 г.
вместо сълза
този ден с нищо не беше различен
ранно ставане, закуска, кафе (сто процента арабика)
отново чета бързо надраскания въпрос в асансьора:
„Is this the real life?”
после на работа и отново вкъщи
руло „Стефани” за вечеря и нито капка алкохол във кръвта
лягам си час и половина след десет (половин – преди полунощ)
и се събудих от спрея
на персоналния си ангел
ранно ставане, закуска, кафе (сто процента арабика)
отново чета бързо надраскания въпрос в асансьора:
„Is this the real life?”
после на работа и отново вкъщи
руло „Стефани” за вечеря и нито капка алкохол във кръвта
лягам си час и половина след десет (половин – преди полунощ)
и се събудих от спрея
на персоналния си ангел
вторник, 22 март 2011 г.
22 март
в световния ден на водата
слънцето
в ранно цъфналите локви
от вчерашната вода на цветарницата
се усеща като два градуса
празник
слънцето
в ранно цъфналите локви
от вчерашната вода на цветарницата
се усеща като два градуса
празник
неделя, 20 март 2011 г.
добра храна, добър живот
и спомените
минават през стомаха
като стадо пеперуди
или
като ято бизони
от вечните ловни полета
минават през стомаха
като стадо пеперуди
или
като ято бизони
от вечните ловни полета
събота, 19 март 2011 г.
Сфумато*
Започна да й превежда
Puerta del sol,
въпреки че тя нямаше нужда от това,
защото просто се наслаждаваше
на езика, който той беше научил
на място – някъде в...
(не беше важно),
а забележимият му дразнещ
говорен дефект
сега създаваше усещането
за перфектност.
Стигна само до десета страница,
когато тя затвори вратата.
Перспектива –
чака го
с луна на рамото.
____________________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
Puerta del sol,
въпреки че тя нямаше нужда от това,
защото просто се наслаждаваше
на езика, който той беше научил
на място – някъде в...
(не беше важно),
а забележимият му дразнещ
говорен дефект
сега създаваше усещането
за перфектност.
Стигна само до десета страница,
когато тя затвори вратата.
Перспектива –
чака го
с луна на рамото.
____________________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
петък, 18 март 2011 г.
четвъртък, 17 март 2011 г.
докосни хоризонта в полунощ
това е улицата на жените
с пет куки
плетат и не поздравяват
няма я в жълтите страници
имам в джоба си
синьо конско мънисто
слагам го в първия
оплетен по пладне чорап
и казвам „добър ден” и „благодаря”
едновременно
връзвам шарен пискюл
на кобилата на есента
за да ми позволи
да я прескоча
бяло ми е
като нощ като полюс
нищо и никакви
шест земни месеца
с пет куки
плетат и не поздравяват
няма я в жълтите страници
имам в джоба си
синьо конско мънисто
слагам го в първия
оплетен по пладне чорап
и казвам „добър ден” и „благодаря”
едновременно
връзвам шарен пискюл
на кобилата на есента
за да ми позволи
да я прескоча
бяло ми е
като нощ като полюс
нищо и никакви
шест земни месеца
петък, 11 март 2011 г.
всеки ден не е великден
вдлъбнатината в меката възглавница
е полог за главата ми –
яйцето на нощта
и на кокошката, в която ме превръща сутринта
понякога успявам да излъжа курника
и се събуждам Фаберже
е полог за главата ми –
яйцето на нощта
и на кокошката, в която ме превръща сутринта
понякога успявам да излъжа курника
и се събуждам Фаберже
четвъртък, 10 март 2011 г.
Не търси аптеката
Преди да падне,
вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.
вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.
вторник, 8 март 2011 г.
лилави осморки
слънце грее, сняг вали,
жени празнуват
по двойки, в квартет
или в нечетна формация,
изключила само цифрата едно
(в смисъла на "сама", а не на "единствена")
празнуват и мъжките ръце,
извадени от джоба
като дуло на танк,
в което е пъхнато цвете
жени празнуват
по двойки, в квартет
или в нечетна формация,
изключила само цифрата едно
(в смисъла на "сама", а не на "единствена")
празнуват и мъжките ръце,
извадени от джоба
като дуло на танк,
в което е пъхнато цвете
Пока-пока-покачивая перьями на шляпах*
Осмомартенски
вали изненадан сняг. От себе си.
Явно му харесва, защото не престава
цял ден.
И студът си го бива. Носът ми е червен
и понеже не съм лиричен поет,
единственото, което ми идва на ума,
е прастарата детска песничка
„до-ре-ми-фа-сол-ла, потече ми сопола”.
Прибирам се, изтръсквам всички изненади
от себе си и вземам душа.
Държа го дълго. Топлофикация + съветска власт,
е това е комунизъм.
Звъни се. Шляпам към вратата и мърморя
„пак си е забравил ключовете”.
Отварям. Виждам теб с роза между зъбите,
все още ровещ нервно в джобовете си.
На главата ти бавно се топи
сюр приз.
________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
вали изненадан сняг. От себе си.
Явно му харесва, защото не престава
цял ден.
И студът си го бива. Носът ми е червен
и понеже не съм лиричен поет,
единственото, което ми идва на ума,
е прастарата детска песничка
„до-ре-ми-фа-сол-ла, потече ми сопола”.
Прибирам се, изтръсквам всички изненади
от себе си и вземам душа.
Държа го дълго. Топлофикация + съветска власт,
е това е комунизъм.
Звъни се. Шляпам към вратата и мърморя
„пак си е забравил ключовете”.
Отварям. Виждам теб с роза между зъбите,
все още ровещ нервно в джобовете си.
На главата ти бавно се топи
сюр приз.
________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
понеделник, 7 март 2011 г.
Бананова каша
люлеещ стол
повивам в есенни листа летата
със зима ашладисвам пръчка
и разравям въглените
претоплям приспивната песен
димът е стръв
за кръвожадните ми пролети
но до тогава има време
обръщам дъгата на бананов часовник
още време
разтегнато в ъглите на усмивка
люлеещ стол
повивам в есенни листа летата
със зима ашладисвам пръчка
и разравям въглените
претоплям приспивната песен
димът е стръв
за кръвожадните ми пролети
но до тогава има време
обръщам дъгата на бананов часовник
още време
разтегнато в ъглите на усмивка
люлеещ стол
вторник, 1 март 2011 г.
(без заглавие)
*
приемственост
връзвам мартеница
на коледната звезда
*
кръгъл час
снегът валсува
време за класика
*
в парка
снежни петна
и снимки на загубен далматинец
приемственост
връзвам мартеница
на коледната звезда
*
кръгъл час
снегът валсува
време за класика
*
в парка
снежни петна
и снимки на загубен далматинец
Абонамент за:
Публикации (Atom)