Коледа в женски род - хоризантално и вертикално

Вселенската любов пристига,
прегърната с мъглата.
Няма сняг,
          сняг няма,
няма сняг.
Има снежни оръдия.

Правете сняг, а не война.

Ваша

Коледа!

Париж е прашен

от мечтите ми за него
(мечтите ми са патината на прахта).
А по прахта се пише просто с показалец.

Париж е прашен.
Пръстът ми е чист.

Козя кожа и английски ластик*

В мазето на детството ми

има голяма стъклена дамаджана,
в която ферментира вино.
Така и така вадиха семките на гроздето,
но не знаеха как да направят от тях олио.

Между родителите ми ужасно скърца.

От лято на лято баба ми плете

все по-дебела ушанка.
Слага я на главата ми.
„Нищо не чувам – й казвам.“
А тя се усмихва доволна.

____________________________________________________
* Този текст е вдъхновен от номинираната за Националната награда
за поезия "Иван Николов" 2013 на Жанет-45 книга на Диана Иванова
- “Басма и габардин” (”Жанет 45″, 2013)
Да ви имам номинацията!

Днес слънцето ще изгрее в 7.30 часа

Измивам старателно ръцете си.
Вземам бялата кърпа
и помагам докато излезе главичката.

Ние, момичетата

Когато се раждаме, приличаме на бащите си.
Когато умираме, сме копие на майките.