Изчисления в облак

Два облака.
Кафето ти до чая ми изстива.
Два облака, от които или ще заръми,
или потоп ще се излее, или вятърът
дантела ще изплете.

Палмите около басейна са вяло
присъствие от флората на Средиземноморието.
И, въпреки че ги поливат със сладката вода,
изсъхват палмовите клонки, приличат на метли, с които махам паяжината
от Йерусалима на съзнанието си - да видя жертвите.

Бащата с двете дъщери - голямата вече плува сама,
без пояса на вниманието
и се нарича "сине".
Малката е обградена от бащата - излишна е спасителната й жилетка.
Но и тя ще се научи да плува. Или пък не -
за да остане "дъще".

"Няма да завършиш това стихотворение, докато не потопиш главата си -
умилква се морето около глезените ми - дори и слънцето го прави
веднъж на ден по залез".
"Подводният ти свят не се вълнува - упорствам - но виж повърхността,
повърхността".

Очаквам ятагана на вълната.

С поезията - до тук

Докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти,
той не спираше да плува под облаците.
Бавно, методично, сякаш в главата му
тиктакаше метроном.

Ако бях във времето на някоя от световните войни,
щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън не спираха да стрелят -
откоси, които никой метроном не би пожелал да отброи".

Ако бях в сърцето на някоя революция щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
метрономът на гилотината не засече нито веднъж -
глави, пасти, глави, пасти...

Ако бях до цигулката на Вивалди, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън сезоните нехаеха".

Ако бях древна колкото Египет, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
строяха пирамидите, а на въпросите на Сфинкса можеха
да отговорят само лястовиците".

Ако бях  в пещерата на прачовека ми, щях да чакам
лястовиците, музиката, метронома, оръдията, гилотината,
за да прочета първото си стихотворение.

* * *

червен флаг
любимата на спасителя
дойде

Апокриф

Баща и малък син
си говорят по мъжки
за математика.
Майката пърха с мигли
над мечтата си
да остане балерина.

European Quarterly Kukai

16 points – 9th place (3)

summer drought
in my old steps -
green apples

#12 Nelly Dobrinova, Sofia, Bulgaria
(3-3-1) = 16 pts

European Quarterly Kukai #2 - Summer 2013 Edition 

Трявна

В града на щастливите котки,

не е прилично да си куче,

което ближе раните си.

Затова се въртя в кръг,

гоня опашката си

и на идалгото вятъра.

Славейкова награда 2013

Olive’s

Животните се дресират или с болка, или с лакомство,

или и с двете – рибка за делфина, камшик и мръвка за лъва,

бучки захар за коня...

Седим в градината на маслинения ресторант,

поръчваме си лакомства и спестяваме болката.

Вечерта ни намята като ескимоски кожух

и ни се предлага девствена като ледена пързалка,

по която току-що е минал рактрака.

Още е лято – почесваме езиците – поне до края на септември, нали?

Разбираме истерията си за топлина,

и какво е да си куче без потни жлези, или котка,

която няма инстинкта да пие вода в жегата.

Пристигат десертите:

моят – топъл  и твоят – леден.

Изяждаме половината и ги разменяме.

Добре дресиран, докосваш ръката ми.

Добре дресирана, не я отдръпвам.

Само Господ знае откъде, но

в градината на маслинения ресторант започва да вали.

Подхвърлям Му захаросаната черешка –

първа стъпка във висшата дресура.

Нели Добринова

Северна

Знае много, но винаги
мълчи и само се усмихва.
Оставя другите да се правят
на глупаци.

Липи за размисъл

Върху покривката с трохите

настанява керамичните пиленца

и подрежда нож до вилица,

нож до вилица…

Тежестта за из път,

после още колко мога да нося.

Най-тежко –  когато изпусна товара.

В ъгъла, само в ъгъла на устните

се крие мракът

на всяко светло начало.

Зад купестите облаци в очите,

зеницата била е слънцето

на всички черни дупки.

Запълва луната с изрезките

от новолуния

и драсва клечката…

***

първи юни
жената от тото пункта
играе федербал